№ 348
гр. гр. Червен бряг, 21.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100446 по описа за 2023 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от
ГПК и чл.79 от ЗЗД
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с предявени обективно и субективно
съединени искове, черпещи своето правно основание в чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК и
чл.124 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД от взискателя по ч.гр.д. № 26/2023 г. по описа на с.с. –
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК: ********* гр. София, ул. „Рачо П.
Казанджията“ № 4, ет. 6 със законен представител – Росен Йорданов Димитров и Тихомир
Гочев Чемширов и пълномощник адв. В. Г. от САК със съдебен адрес гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. „В“, ет. 8, ап. 22 против Р. М. С., с ЕГН **********, с адрес: с.
Рупци, обл. Плевен, ул. ”И................” № 2 за признаване за установено, че вземането по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК №
14/13.01.2023 г. съществува и го осъди да заплати сума в размер на 1866,52 лв. дължима
главница по Индивидуален договор за Потребителски кредит № М0000006482/17.08.2021 г.,
от която: 233,38 лв., представляващи 8 бр. неплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 20.08.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и 1633,14 лв. – предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на
предявяване на настоящия иск – 21.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка
за нейната редовност – наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените
правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на ответника, чрез назначения му
1
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Ф. И. от ПлАК е връчено съобщение,
като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на
съда е депозиран писмен отговор, с който не се оспорва иска.
В исковата молба се твърди, че по повод на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 26/2023
г. по описа на РС – Червен бряг и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК № 14/13.01.2023 г., която обаче е връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК и съда е указал на взискателя да предяви иск за установяване на
вземането си, обосновало правния интерес на ищеца да образува настоящото производство.
Излагат се подробни доводи за допустимост на съединяването на установителен и
осъдителен иск за съвместно разглеждане в едно производство, тъй като е между същите
страни и основание – договор за кредит.
В исковата молба се твърди още, че на 17.08.2021 г. между страните е сключен
Индивидуален договор за Потребителски кредит № М0000006482/17.08.2021 г. със срок на
връщане на заема – 20.08.2025 г. По силата на договора кредиторът е предоставил на
ответното дружество паричен заем в размер на 2100.00 лева, изплатен по посочен от
ответника банкова сметка в „Юробанк“ АД – IBAN: BG34BPBI79234075539601, с платежно
нареждане с реф. № 00PCWU212302244. Твърди се още, че съгласно чл.11.5 от Договора,
при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието. Към датата
на подаване на исковата молба – 21.04.2023 г. ответника е в забава на по 11 бр. месечни
погасителни вноски за главница и договорна лихва.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответника Р. М. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Рупци, обл.
Плевен, ул. ”И................” № 2 , наличието на вземане на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“
АД по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК №
14/13.01.2023 г. и го осъди да им заплати сума в размер на 1866,52 лв. дължима главница по
Индивидуален договор за Потребителски кредит № М0000006482/17.08.2021 г., от която:
233,38 лв., представляващи 8 бр. неплатени вноски по главницата по кредита за периода от
20.08.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и 1633,14 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на предявяване на
настоящия иск – 21.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират
се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното
производство.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован не се явява лично, представлява се от
пълномощник – адв. В. Г. от САК, която от името на доверителя си заявява, че поддържа
исковата молба така както е предявена и моли обективно и субективно съединените искове,
черпещи своето правно основание в чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК и чл.124 от ГПК вр. с
чл.79 от ЗЗД да бъдат уважени изцяло, както и да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответника редовно призован, за него назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
2
представител – адв. Ф. И., който изразява становище за допустимост и основателност на
предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 26/2023 г. по описа на Районен съд гр.Червен бряг, от което
се установява, че на 13.01.2023 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 14/13.01.2023 г. за
сумата от 1041.11 лева, от които 233,48 лв. 11 бр. неплатени вноски по главница по кредита
за периода 20.09.2021 г. – 20.07.2022 г.; 761,55 лв. 11 бр. неплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва дължими за периода 20.09.2021 г. – 20.07.2022 г.; 46,11 лв. – лихва за
забава за периода на просрочието – 20.09.2021 г. – 04.08.2022 г. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С Разпореждане № 114 от 08.07.2020 г. съдия-
докладчика по ч.гр.д. № 26/2023 г. по описа на ЧРС е указал на ищеца – заявител да предяви
иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз
основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на
дължимост на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 14/13.01.2023 г. и го осъди да им заплати сума в
размер на 1866,52 лв. дължима главница по Индивидуален договор за Потребителски кредит
№ М0000006482/17.08.2021 г., от която: 233,38 лв., представляващи 8 бр. неплатени вноски
по главницата по кредита за периода от 20.08.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и 1633,14 лв. –
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата по кредита,
дължима от датата на предявяване на настоящия иск – 21.04.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението. Претендират се направените в настоящото производство
разноски, както и разноските в заповедното производство.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: За да се уважат предявените обективно и субективно съединени искове
ищеца следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/Индивидуален договор за Потребителски кредит № М0000006482/17.08.2021 г./, по който е
била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа
за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест
на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното
право.
По установителния иск по чл. 422 ГПК: По делото е прието ч.гр.д. № 26/2023 г. по описа
на ЧРС, видно от което по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 14/13.01.2023 г. Исковете се явяват допустими и
следва да се разгледат по същество.
По делото са приети и приложени като доказателства – Индивидуален договор за
Потребителски кредит № М0000006482/17.08.2021 г.; СЕФ и искане за кредит;
удостоверение за банкова сметка; платежно нареждане за извършен кредитен превод;
уведомление за предсрочна изискуемост; у-е за актуално състояние и пълномощно.
3
Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че
от представените писмени доказателства може да бъде направен обоснован извод, че между
страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между тях се
уреждат от него. Ищеца е изпълнил задължението си и е изправна страна, тъй като е
предоставил уговорената сума за нуждите на ответника. В тежест на последния е било да
установи, че е върнал в уговорения срок заетата сума. Ответника не е сторил това, поради
което следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми в пълен размер. На
основание чл.86 от ЗЗД, същия следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за
изпълнение – 13.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
По осъдителния иск по чл.79 от ЗЗД: На 17.08.2021 г. между страните е сключен
Индивидуален договор за Потребителски кредит № М0000006482/17.08.2021 г. със срок на
връщане на заема – 20.08.2025 г. По силата на договора кредиторът е предоставил на
ответното дружество паричен заем в размер на 2100.00 лева, изплатен по посочен от
ответника банкова сметка в „Юробанк“ АД – IBAN: BG34BPBI79234075539601, с платежно
нареждане с реф. № 00PCWU212302244. Твърди се още, че съгласно чл.11.5 от Договора,
при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието. Към датата
на подаване на исковата молба – 21.04.2023 г. ответника е в забава и на сума в размер на
1866,52 лв. дължима главница по Индивидуален договор за Потребителски кредит №
М0000006482/17.08.2021 г., от която: 233,38 лв., представляващи 8 бр. неплатени вноски по
главницата по кредита за периода от 20.08.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и 1633,14 лв. –
предсрочно изискуема главница. Сумата на основание чл.86 от ЗЗД е дължима, ведно със
законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на предявяване на
настоящия иск – 21.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
По разноските: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ищеца, на основаниечл.78, ал.1 от ГПК. Направено е съответно
искане, представен е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторени такива в размер на
общо 1529,94 лева, от които: 766.94 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 124.00 лв. държавна такса в исковото производство и 639.00 лв. за назначения
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. За исковия процес, ответникът ще бъде
осъден да заплати именно тази сума. Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските,
отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
4
заповедното производство разноски в общ размер на 388,46 лева, разпределени както
следва: 363.46 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. държавна такса.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. М. С., с ЕГН **********, с адрес: с.
Рупци, обл. Плевен, ул. ”И................” № 2 , че вземането на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК: ********* гр. София, ул. „Рачо П. Казанджията“ № 4, ет. 6
със законен представител – Росен Йорданов Димитров и Тихомир Гочев Чемширов, за
сумата от 1041.11 лева, от които 233,48 лв. 11 бр. неплатени вноски по главница по кредита
за периода 20.09.2021 г. – 20.07.2022 г.; 761,55 лв. 11 бр. неплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва дължими за периода 20.09.2021 г. – 20.07.2022 г.; 46,11 лв. – лихва за
забава за периода на просрочието – 20.09.2021 г. – 04.08.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението /13.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК № 14/13.01.2023 г. по ЧГр.д.№ 26 по описа на съда за 2023 г.
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД Р. М. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Рупци,
обл. Плевен, ул. ”И................” № 2 да ЗАПЛАТИ на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с
ЕИК: ********* гр. София, ул. „Рачо П. Казанджията“ № 4, ет. 6 със законен представител –
Росен Йорданов Димитров и Тихомир Гочев Чемширов сумата от 1866,52 лв. дължима
главница по Индивидуален договор за Потребителски кредит № М0000006482/17.08.2021 г.,
от която: 233,38 лв., представляващи 8 бр. неплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 20.08.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и 1633,14 лв. – предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на
предявяване на настоящия иск – 21.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. М. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Рупци,
обл. Плевен, ул. ”И................” № 2 да ЗАПЛАТИ на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с
ЕИК: ********* гр. София, ул. „Рачо П. Казанджията“ № 4, ет. 6 със законен представител –
Росен Йорданов Димитров и Тихомир Гочев Чемширов, направените в настоящето
производство разноски в размер на 1529,94 лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки/, както и направените разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 26/2023 г. по описа на ЧРС в размер на 388,46 лева /триста осемдесет и осем
лева и четиридесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5