№ 309
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Бойко Д. Конакчийски
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600837 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по молба на осъдения А. С. Д., чрез неговия защитник –
адв. П. Н., с която се иска възобновяване на наказателното дело с аргумент, че
решаващите съдебни инстанции са допуснали нарушение на материалния и
процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
В искането, се поддържа, че процесуалният закон е бил приложен
неправилно, тъй като окръжният съд не се е съобразил с изложените във
въззивната жалба съображения и не е извършил собствена преценка на
законосъобразността на оспорения пред него съдебен акт. Твърди се, че
деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като Д. не е знаел, че е
употребил наркотично вещество преди да предприеме действия по управление
на МПС. Извлича доказаност на това твърдение от показанията на св. Д. А.,
която признава, че е поставила кокаин в кафето на Д. без негово знание и
съгласие, както и от обстоятелството, че той доброволно се е съгласил да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества и е дал кръвна проба за
химическо изследване. Сочи се, че незаконосъобразно въззивният съд е
1
отказал да допусне изготвяне на КСППЕ по отношение на св. А., за която се
установява по несъмнен начин от писмените доказателства, че страда от
психично заболяване, като към 2020 г. поставената й диагноза е „Остро
полиморфно психотично разстройство без симптоми на шизофрения“, а през
2024 г. е диагностицирана с „шизофрения с епизодично протичане и
шизофренен пристъп“. Последното, както и обсебеността й от личността на Д.
са мотивирали според молителя поведението й, продиктувано от желание за
отмъщение поради ревност. Неоценяването с доверие на нейните твърдения
обаче е довело до неправилното осъждане на Д. за несъставомерно от
субективна страна деяние.
В проведеното пред САС открито съдебно заседание, защитникът на
осъдения Д. – адв. П. Н. заявява желание за уважаване на искането за
възобновяване на делото и признаване на Д. за невиновен по изложените в
искането съображения. Подчертава, че въззивният съд не е извършил
собствена преценка на атакувания акт, както изисква разпоредбата чл. 313 от
НПК, отказал е да събере доказателства, поискани от защитата, за които
първоначално е приел, че са необходими за установяване на психичното
състояние на свидетелката Д. А., която е била обсебена от личността на Д. и
всячески се е опитвала да му навреди, когато се е чувствала пренебрегната от
него.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането като заявява, че не намира основания съдът да упражни
правомощията си по реда на чл. 425 НПК.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен
съд (САС) намери за установено следното:
С присъда № 28/15.05.2024 год. по н.о.х.д. № 1628/2022 год. на
Районен съд – Благоевград подсъдимият А. С. Д. е признат за виновен в това,
че на 31.08.2022 г., около 20:53 часа, в гр. Благоевград, по ул. „Димитър
Димов“, с посока на движение от ул. „Иван Михайлов“ към ул. „Славянска“, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Ауди
А4“ с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установено
по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
2
наркотични вещества или техни аналози, а именно – със съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза № 7367/2022 г. /рег. № И
8563/17.10.2022г./, по описа на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА
– гр. София, престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на
основание същия законов текст във връзка с чл. 54, ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, както и глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева. Приспаднато е от наказанието „лишаване от
свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа
по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор, както и времето, през което е
бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг
режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. На
основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 343б, ал. ал. 3 от НК, съдът е лишил
подсъдимия Д. от „право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Приведено е
в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години, наложено на подсъдимия по НОХД № 248/2018г. по описа на
Специализирания наказателен съд. Възложени са му да заплати направените
по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените
доказателства.
Присъдата на РС - Благоевград е била проверена по въззивен ред по
жалба на осъдения и с решение № 124 от 11.04.2025 г. на БлОС, НО, 4-ти
въззивен състав по в. н. о. х. д № 790/24 г. - потвърдена изцяло.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок
от влизане в сила на въззивното решение (депозирано е на 4.07.2025 г.) и
срещу акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място следва да се отбележи, че предмет на настоящия
извънреден контрол се явява актът на въззивния съд, тоест въззивното
решение, с което е потвърдена присъдата. Последната може и следва да бъде
обсъждана единствено в контекста на дейността и изводите на въззивната
инстанция, осъществила проверката на присъдата.
На следващо място, прочитът на искането обосновава, че
3
преобладаващата част от твърденията на молителя за нарушение на
процесуалния и материалния закон всъщност са оплаквания, чието
съдържание позволява да бъдат определени като недоволство и несъгласие с
установените фактически положения. Но възложената на съда в процедурата
по възобновяване проверка не включва установяването на фактически
положения и събиране на доказателства. Този съд действа като инстанция по
правото, а не по фактите.
Въззивното решение съдържа отговор на всички доводи, релевирани с
въззивната жалба. Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи
защо на свой ред приема за установена фактическата обстановка, приета от
първата инстанция. Отговорил е на възраженията, касаещи събирането на
доказателствата, отразявайки, че те са били поставени на вниманието и на
първата инстанция, която им е дала подробен и обоснован отговор, с който
въззивният съд се солидаризирал напълно. Посочил е по идентичен начин, че
доказателствата са били валидно приобщени, както и че комплексният им
анализ разкрива убедително и безпротиворечиво приетата фактология.
Изрично е отговорил на възражението, свързано с оценката на показанията на
св. Д. А. и липсата на необходимост от експертно изследване на психичното й
състояние и произтичащата от това свидетелска годност. Окръжният съд е
приел, че досежно тези обстоятелства са приобщени достатъчно писмени
доказатества, а кредитираното на показанията на обсъжданата свидетелка от
първоинстанционния съд в една част и отхвърлянето им в друга е оценил като
правилно и е обосновал подробно.
САС отбелязва, че още във въззивната жалба защитникът е поставил
въпроса за субективната съставомерност на деянието и оценката на
показанията на св. А., която твърди, че е поставила наркотично вещество в
кафето на Д. без негово знание. При внимателен преглед на съдържанието на
въззивното решение и на повдигнатите от въззивника пред окръжния съд
въпроси, се установява, че решаващият съд не е оставил нито един без
мотивиран отговор.
Окръжният съд е приел за неоснователно оплакването, че присъдата
не почива на събраните по делото доказателства. Този негов извод е
обоснован, защото съдържанието на доказателствата е обсъдено съобразно
действителния им смисъл, без да е изопачено и/или превратно тълкувано.
4
Коректно е отчетено, че твърденията на св. Д. А., която сочи, че е сложила
наркотик в кафето на Д. (за което той не е знаел), са недостоверни. Този извод
е аргументиран с точен анализ на други доказателства, относими към
проверката на тези твърдения. Правилно е отразено, че тя не е била
сервитьорка в заведението, в което се твърди Д. да е пил кафе и в което
евентуално А. е можела да постави наркотични вещества, за да реализира
намерението си да му навреди. Нещо повече, основното търговско
предназначение на обекта е било свързано единствено с приемане на заявки за
закуски. Недостоверност на предложената от тази свидетелка теза правилно е
била изведена и от обстоятелството, че е абсолютно необяснимо по какъв
начин след като е поставила наркотичното вещество в кафето на осъдения
(дори да се приеме, че това действително е било така) е успяла да организира
своевременно проверка на автомобила и осъдения като водач от органите на
ОДМВР Благоевград. Правилно е подчертана недостоверността на
предложената от Д. и св. А. версия предвид показанията на полицейските
служители, които са категорични, че поводът за спирането на управлявания от
Д. автомобил не е бил подаден срещу него сигнал, а констатирана техническа
неизправност на превозното средство. Коректно са обсъдени и
допълнителните обстоятелства около отношенията между осъдения и св. А.,
свързани с влошени отношения, съпътствани с подаване на сигнали до
органите на полицията, които не предполагат търсене на социални контакти
помежду им още по-малко безпричинни. Напълно обосновано в посока
недостоверност на предложената теза за липса на знание за употреба на
наркотично вещество са интерпретирани и показанията на бащата на
осъденото лице - св. С. Д., който установява опит за подмяна на кръвните
проби на сина му срещу заплащане, които усилия биха били напълно ненужни
при увереност за отсъствие на следи от наркотични вещества в кръвните
проби на осъдения. Все в посока отхвърляне на тезата за липса на субективна
съставомерност на деянието правилно е интерпретирано намирането в
управлявания от Д. автомобил на електронна везна със следи от идентично на
употребеното наркотично вещество. Независимо, че автомобилът е
собственост на св. С. Д., по делото са установени достатъчно доказателства за
това, че осъденият го е ползвал системно, а не инцидентно.
Молителят сочи, че доказаността на обстятелството, че не е знаел и не
е могъл да знае, че е употребил наркотично вещество се установява с факта, че
5
доброволно се е подложил на тестване и изследване, което не би било така, ако
имаше съмнения, че резултатът от изследването би бил в негова вреда.
Подобен извод не може да бъде направен еднозначно, тъй като
административнонаказателните санкции за подобно нарушение не са
пренебрежим фактор. Ето защо изводът за съставомерност на деянието, както
от обективна, така и от субективна страна е осъществен въз основа на
доказателствен анализ на гласните доказателствени източници и при
съпоставянето им с отразеното в съставения АУАН и липсата на възражения
срещу констатациите на полицейските служители от страна на осъдения;
протокола за проверка и този за експертното изследване.
При обсъждане на въпросите по чл. 301 от НПК съдът не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивната инстанция се е
съгласила с изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на
деянието и неговата съставомерност, без да пропусне да даде изчерпателен
отговор на всички доводи на защитата, посочени в депозираната жалба, част
от които са били и идентични с направените пред първата инстанция. В тази
връзка напълно несподеляемо е оплакването в депозираното искане за
съществен пропуск както в доказателствената, така и в аналитичната дейност
на съдилищата. Всъщност основното възражение на защитата касае не
приетата за установена по делото фактология, която не е и спорна, а по-скоро
направените въз основа на нея изводи за доказано реализиране и от
субективна страна на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и конкретно за това
бил ли е наясно осъденият Д., че е употребил наркотични вещества.
Доказателствената обезпеченост на последното, обаче е надеждно изведена,
тъй като показанията на св. А. (единствени подкрепящи обясненията на Д.) не
показват надеждност при съпоставката им с останалите събрани по делото
гласни доказателствени средства.
Въз основа на обсъдените и съпоставени помежду им доказателства,
приобщени при спазване на процесуалните изисквания, съдилищата са
формирали вътрешното си убеждение по фактите и поради това то следва да
се приеме за правилно без да е допустима неговата промяна.
В обобщение, се налага извод, че решението на въззивния съд, с което
е потвърдена осъдителната присъда, съдържа нужния доказателствен анализ и
обосновка, в това число и в аспекта на наведените от защитника доводи.
6
Следва да се отчете, че версията на подсъдимия е подкрепена на практика
единствено от показанията на св. Д. А. при преценката, на чиито показания
въззивният съд е отчел писмените доказателства, установяващи психичното й
състояние и отношенията й с Д. в период от време, съвпадащ с
инкриминирания. Обстоятелството, че въззивният съд се е отказал да провери
свидетелската й годност не променя, а и не може да промени изводите му за
фактите. Това е така, тъй като обсъждайки показанията й въззивният съд
очевидно е приел, че тя притежава свидетелска годност, което обстоятелство е
изцяло в полза на подсъдимия, тъй като със заявеното тя се опитва да
подплати развитата от Д. версия за употреба на наркотично вещество, за което
той не е знаел. Възможността при нея да се установи по експертен път
отсъствие на свидетелска годност на практика би лишила осъдения от
възможността да подкрепи тезата си с други доказателствени средства.
Отделен е въпросът относно добросъвестността на депозираните от А.
показания и възможността за тяхното повлияване от фактори, различни от
обичайните за всеки свидетел да възпроизведе известните му факти
максимално близо до начина, по който ги е възприел. Всички тези гласни
доказателстевни средства са били съобразени както от окръжния, така и от
районния съд. Били са съпоставени с показанията на полицейските служители,
резултатът от изследването с техническото средство, писмените документи и
експертното заключение. При осъществяването на тази дейност е спазено
процесуалното изискване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК и не са налице
пороци при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд,
извършил цялостна проверка на присъдата. Всички доказателства са били
обсъдени в тяхната пълнота, нито едно не е било игнорирано, тълкувано
превратно или изопачено. Оттук – разрешението на въззивния съд да приложи
идентичен подход и да възприеме по същество анализа на контролираната от
него инстанция се явява закономерна последица.
Като съобразява изложеното дотук, САС намира, че въззивният съд е
изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки
правилността на присъдата, като е обсъдил поотделно в логическата им връзка
всички доказателствени материали и е отговорил на всички възражения за
неточно установяване на фактическите обстоятелства относно извършеното
деяние. Към начина на формиране на вътрешното му убеждение не могат да
бъдат отправени упреци. Субективното недоволство на страна по делото от
7
оценъчната дейност на съдилищата по фактите не предпоставя извод за
допуснати съществени процесуални нарушения щом като не се установява
порок в процеса на формирането на вътрешното убеждение, основано на
годно приобщените доказателствени материали.
Ето защо апелативният съд приема за неоснователна тази претенция
на молителя.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Законът е приложен правилно. За съставомерността на деянието от
обективна страна е необходимо деецът да е управлявал автомобил след
употреба на наркотично вещество. Не се изисква да се установи дали и какво
конкретно въздействие е оказало и повлиян ли е и в каква степен водачът от
съответното вещество. Този състав застъпва виждането, че законът преследва
шофирането в състояние след употреба на наркотик, предшестващо
непосредствено или в близко време управлението на автомобила,
дезинтересирайки се от степента на повлияване или от количеството на
употребената субстанция. Укоримо е шофирането при наличие в организма на
годна да подейства наркотична субстанция, без значение какъв е нейният
ефект, дали и в каква степен е повлияла върху водача и какво е неговото
субективно усещане. При тези данни и при установеното състояние на водача
Д. непосредствено преди проверката, се налага единствено възможният извод
от правна страна, че осъденият е шофирал именно след употреба на
наркотичното вещество, доколкото в организма му е била налична годна да
подейства субстанция.
Деянието е осъществено и от субективна страна. В тази насока следва
да се съобрази, че причината за извършената проверка на водача Д. е била
техническа неизправност на управлявания от него автомобил, а не подаден
сигнал от св. А. (в опит за реализация на намерението си да му навреди). Ясна
индикация за това, че Д. е осъзнавал противоправността на поведението си се
открива и в заявеното от св. З., че в хода на проверката устното възражение на
водача Д. е било свързано с давността на употребеното наркотично вещество,
а не с липса на такава. Фактът, че осъденото лице е имал съзнание за
обществената опасност на деянието си ясно се вижда и от приложения по
делото АУАН от инкриминираната дата, в който осъденият е посочил, че няма
възражения срещу отразените в него констатации. Установява се и от
8
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества, в който е посочено, че лицето е имало възбудено
поведение и нарушено равновесие.
Следователно, така претендираното основание за възобновяване на
производството не е налице.
В постъпилото искане за възобновяване на производството е посочено
и оплакване относно справедливостта на отмерените наказанията за
извършеното престъпление, но не са изложени каквито и да било съображения
в тази насока. Независимо от това, следва да се посочи, че се споделят
съображенията на ОС Благоевград, че не са налице основания за приложение
на института на смекчената наказателна отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Отмерването на наказанията лишаване от свобода и глоба в предвидения от
закона минимум с постановеното ефективно изтърпяване на основното
наказание, обусловено от предходното осъждане на Д. при отчетеното наличие
на изброените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, сочи за
пълно съобразяване на всички значими за отговорността факти. Този извод е
валиден и за определеното кумулативно предвидено наказание лишаване от
право на управление на МПС, за което следва да се отбележи, че в най-голяма
степен би способствало за оказването на възпиращ и поправителен ефект
спрямо осъдения. Не е налице и допуснато нарушение относно постановеното
привеждане в изпълнение на отложено на основание чл. 66 НК наказание
лишаване от свобода за срок от три години по НОХД № 248/2018г. по описа на
Специализирания наказателен съд, поради наличието на предпоставките на
чл. 68, ал. 1 НК.
Предвид изложените съображения, САС прецени, че в рамките на
наказателното производство спрямо осъдения А. С. Д. съдът не е допуснал
сочените съществени процесуални нарушения, както и неправилно
приложение на закона или налагане на явно несправедливи наказания, което
да даде основание за възобновяването му. Поради това така направеното
искане следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. Д.,
депозирано чрез защитника му – адв. П. Н., за възобновяване на делото по в. н.
о. х. д. № 790/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението
като се изпратят съобщения на САП, на осъдения Д. и на защитника му -
адвокат П. Н..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10