№ 857
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100510052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, вр. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
С решение от 21.05.2021 г. по гр.д. № 4867/2020 г., СРС, III ГО, 113
състав е отхвърлил предявените от Д. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. **** срещу Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „****, искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й
уволнение, извършено със заповед № ЧР-02-04/06.08.2020г, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата до
уволнението длъжност- „Длъжностно лице по регистрацията“, и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в
размер на 17 890,99 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 06.08.2020 г. до 06.02.2021г. Осъдил е Д. М. Ц. с ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на Агенция по
вписванията, ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„****, на основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата в размер на 2715,79 лева за
разноски по делото.
1
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25096719/ 07.06.2021г.
от ищцата Д. М. Ц., с адрес: гр.София, ж.к. „****, чрез пълномощника по
делото адвокат Д.Л. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** с мотиви,
изложени в нея.
С молба вх. № 25125033 от 30.07.2021 г. въззивницата/ ищца Д. М. Ц., с
адрес: гр.София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Л. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** е заявено оттегляне на
предявения иск срещу Агенцията по вписванията с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение за
незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Изрично се заявява, че се поддържат предявените искове срещу
Агенцията по вписванията с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ-за
признаване на уволнението за незаконно, за отмяната му и за
възстановяването на ищцата на заеманата от нея длъжност преди
уволнението. В тази връзка въззивницата/ищца продължава да поддържа
изложените от нея възражения във въззивната жалба в неоттеглената й част,
касаещи основателността на тези искове и неправилността на обжалваното
решение на СРС, 113 състав. Поддържа и искането за присъждане на
платените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция и за изготвянето на въззивната жалба.
Във връзка с признаването от страна на ответника Агенция по
вписванията на предявените от ищцата искове, моли да бъде постановено
решение по съществото на спора, съобразно признанието на искове, с което
като се отмени решението на СРС в обжалваната му част, включително и в
частта на присъдените разноски в полза на ответника, да бъдат уважени
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и на основание чл.78, ал.1
ГПК да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 1500 лв. и за изготвянето на въззивната жалба от 1300
лв. Прилага списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
На 30.07.2021 г. са постъпили две молби рег. № 92-01-109, с вх. №
2
25125036 от въззиваемия/ответник Агенция по вписванията, гр.София,
ул.“****, представлявана от Изпълнителния директор Д.М., в които и на
основание чл.232 от ГПК ответното дружество дава своето съгласие с
оттеглянето на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във
вр. с чл.225, ал.2 КТ, като се моли първоинстанционното решение, в частта, в
която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ
да бъде обезсилено и производството по делото в тази част да бъде
прекратено.
Във втората молба се сочи, че с решение от 21.05.2021 г. по гр.д. №
48167/2020 г. на СРС, 113 състав, предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени като неоснователни. С настоящата
молба и на основание чл.237 ГПК Агенция по вписванията, гр.София,
ул.“****, представлявана от Изпълнителния директор Д.М. признава
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
На 09.08.2021 г. е постъпил отговор на въззивна жалба с вх. №
25127983 от Агенция по вписванията, гр.София, ул.“****, представлявана от
Изпълнителния директор Д.М., чрез пълномощника по делото адвокат Я.Т., с
адрес: гр.София, ул.“****. Моли съда да се произнесе с решение съобразно
направеното от ответника признание на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и направеното от ищцата (със съгласието на
ответника) оттегляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ, като бъде постановено решение, с което да бъде
отменено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и да бъдат уважени като основателни
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. С
оглед депозираната молба от ищцата за оттегляне на иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и даденото от ответника съгласие, моли да бъде
обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и да бъде
прекратено производството по делото в тази част. Претендира присъждане
на направените в производството по делото пред СРС и в производството по
настоящото дело съдебно-деловодни разноски, за които представя списък.
Към молбата са депозирани договор за възлагане на процесуално
3
представителство и защита, пълномощно, списък на разноските,
претендирани от ответника в общ размер от 4 275,79 лв., от които 2 725,79 лв.
с ДДС разноски за платен адвокатски хонорар за първата инстанция и 1560
лв. с ДДС разноски за настоящето производство за платен адвокатснки
хонорар.
Предвид извършеното от ищцата частично оттегляне и изразеното с
него съгласие от ответника, с определение в закрито заседание от 15.09.2021
г., СГС, ГО, III-„б“ въззивен състав е обезсилил решение от 21.05.2021 г. по
гр.д. № 4867/2020 г. на СРС, III ГО, 113 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата в размер на 17 890,99 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 06.08.2020 г. до 06.02.2021г.
Прекратил е на основание чл.232 ГПК производството в частта, в която СРС,
III ГО, 113 състав е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 17 890,99 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 06.08.2020
г. до 06.02.2021г.
След влизане в сила на определението, производството е продължило
по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата Д. М. Ц., ЕГН
**********, извършено със заповед № ЧР-02-04/06.08.2020г и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата до
уволнението длъжност- „Длъжностно лице по регистрацията“, както и в
частта на присъдените разноски.
Съобразно направените от ответника Агенция по вписванията,
гр.София, ул.“****, представлявана от Изпълнителния директор Д.М.
волеизявления по чл.237 ГПК за признаване на предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и изявлението на ищцата за
постановяване на решението съобразно признанието на исковете, съдът
следва да постанови решението си при признаване на иска, поради следните
съображения:
Настоящият въззивен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу
ответника, визирани в чл. 237 ГПК, а именно: ответникът е признал иска в
4
закрито съдебно заседание, преди насрочване на делото в настоящата
инстанция. Признатото право от своя страна не противоречи на закона и
добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
В този смисъл СГС счита, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска, като се уважат предявените два иска, без да
мотивира съдебния акт по същество - чл. 237, ал. 2 ГПК.
Ето защо, постановеното решение от 21.05.2021 г. по гр.д. № 4867/2020
г. на СРС, III ГО, 113 състав следва да бъде отменено в частта, в която съдът
е отхвърлил предявените от Д. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. **** срещу Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение,
извършено със заповед № ЧР-02-04/06.08.2020г, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност-
„Длъжностно лице по регистрацията“, както и в частта на присъдените
разноски и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Относно претендираните и от двете страни разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанция, съдът намира следното:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се следват разноски за
адвокатско възнаграждение за първата и въззивната съдебни инстанции. На
ответника не се следват разноски по чл.78, ал.2 ГПК, тъй като не е налице
сочената хипотеза. Признанието на исковете е направено от ответника след
приключване на съдебното дирене и постановяване на решение по делото от
СРС. Ответникът с поведението си безспорно е дал повод за завеждане на
делото, оспорвал е исковете в подадения от него отговор на искова молба и е
поддържал това оспорване в хода на производството пред СРС, правил е
доказателствени искания за доказване на възраженията си срещу
основателността на исковете. Изводът е, че не са налице кумулативно
установените предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не е
признал исковете още при самото им предявяване, а напротив - поддържал е
оспорването им и в последното заседание, проведено по делото пред СРС
изрично е поискал съдът да постанови решение, с което да ги отхвърли.
5
Доколкото на ответника се следват разноски, то е във връзка с
оттеглянето на иска от ищцата по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1
и ал. 2 от ГПК, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ако ответникът е
поискал присъждането на разноски поради прекратяването на производството по този иск. В
депозирания по делото отговор от 09.08.2921 г. са поискани разноски и за двете производства в размер
общо на 4 275,79 лв. съобразно представения списък. Следва да се приеме, че се претендират разноски
поради частичното оттегляне на иска и частичното прекратяване на делото. Относно оттегления иск по
чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ в размер на 17 890,99 лв., която сума
представлява обезщетение за оставане без работа за периода от 06.08.2020 г.
до 06.02.2021г., то изчислението се извършва по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възлиза на 1066,73 лв., а с ДДС общо на 1280 лв., които следва да бъдат
присъдени в полза на ответника.
Относно размерът на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение:
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че нито в първата, нито във
въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като за въззивната инстанция пълномощникът
изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност. Ето защо, съдът
следва да присъди разноски така, както са претендирани, а именно: 1500 лв.
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 908645/18.08.2020 г., платено на вноски и 1300 лв. платено
адвокатско възнагрежединеи за изготвяне на въззивната жалба по договор за
правна защита и съдействие № 0955083/28.07.2021 г., или общо за двете
инстанции разноските възлизат на 2800 лв., платими от ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.05.2021 г. по гр.д. № 4867/2020 г. в частта, в
която СРС, III ГО, 113 състав е отхвърлил предявените от Д. М. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. **** срещу Агенция по вписванията,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна
на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № ЧР-02-
6
04/06.08.2020 г. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност „Длъжностно лице
по регистрацията“, както и в частта на присъдените разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ основание чл.344, ал.1, т.1
КТ дисциплинарното уволнение на Д. М. Ц., ЕГН **********, извършено със
заповед № ЧР-02-04/06.08.2020 г
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Д. М. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“****, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Л. от САК, на заеманата от
нея преди уволнението й длъжност „Длъжностно лице по регистрацията“ към
Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „****.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****, чрез пълномощника по делото адвокат Я.Т.,
с адрес: гр.София, ул.“**** да заплати на Д. М. Ц., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, чрез
пълномощника по делото адвокат Д.Л. от САК, направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 2800 лв.
ОСЪЖДА Д. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** , със
съдебен адрес: гр.София, ул.“****, чрез пълномощника по делото адвокат
Д.Л. от САК да заплати на Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „****, чрез пълномощника по делото
адвокат Я.Т., с адрес: гр.София, ул.“**** разноски във връзка с оттеглянето
на иска в размер на 1280 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7