Р Е Ш Е Н И Е
№ 2111/10.11.2021г.
Град Пловдив, 10.11.2021
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Петя Петрова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1851
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Виктория 29“ ЕООД срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-219-0077121 от
31.05.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в град
Асеновград, *******, стопанисван от „Виктория 29“ ЕООД, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, липса на мотиви и
необоснованост, поради което се иска нейната отмяна. Подробни съображения са
изложени в писмени бележки, представени на 27.10.2021 г., в които се претендира
и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се отхвърли жалбата, тъй като нарушението е доказано, и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмено
становище (л.5 от делото).
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването, извършено на 23.06.2021 г., на решението на директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, постановено в
производството по обжалване по административен ред на заповедта. Жалбата е
против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл.186, ал.4 ЗДДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е основателна поради следните
съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена на 25.05.2021 г. проверка на търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в град Асеновград, *******, стопанисван
от „Виктория 29“ ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка от
същата дата (л.23-26), е констатирано, че при извършената контролна покупка на
1 бр. минерална вода на стойност 0,80 лв., платена в брой от проверяващите, не
е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство. От проверяващите е изведен дневен отчет, като е установена
положителна касова разлика в размер на 0,80 лв. между наличните парични
средства в касата съгласно приложен опис и тези, маркирани във фискалното
устройство. Според контролните органи дружеството не е издало съответния
документ за продажба по реда на чл.118 ЗДДС – фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), с
което е нарушен съставът на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-219-0077121 от 31.05.2021 г. –
предмет на настоящото съдебно производство, като е преценено, че наличието на
административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във
връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС, е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за налагане на мярката.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства.
Следователно между страните няма спор по фактите. Спорът е относно правилното
приложение на материалния закон.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
В изпълнение на
чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чийто
чл.3, ал.1 установява задължение за всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
При тази правна регламентация и с оглед
липсата на издаден при проверката фискален бон за контролната покупка следва да
се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна
мярка запечатване на обект. Липсата на фискален бон за извършената от
проверяващите контролна покупка е категорично и безспорно доказано, който факт
дружеството-жалбоподател не оспорва. Впрочем, същият се установява и от
собственоръчно изписаното от служителя в дружеството-жалбоподател в описа на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.26). Съставеният
при проверката протокол по определение е официален документ (чл.179 ГПК,
приложим в настоящото производство съгласно препращащата норма на чл.144 АПК),
който официален документ се ползва с материална доказателствена сила и е
доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления
и установените факти и обстоятелства (чл.179 ГПК и чл.50, ал.1 ДОПК). В този
смисъл нарушението се явява безспорно доказано.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията
на обвързана компетентност или задължителна администрация, т.е.,
административният орган не разполага с правомощие да преценя дали да наложи
мярката или да извърши друго действие, съответно да издаде друг акт.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС следва да бъде наложена също и
мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
Основателно е, обаче, оплакването, че определеният
със заповедта 14-дневен срок на запечатване и забрана за достъпа до обекта се
явява несъразмерен спрямо целта, за която се издава оспорената заповед. Изложените
в оспорената заповед конкретни мотиви за продължителността на срока, касаещи
местоположението на търговския обект и вида на търговската дейност, са
абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, общо формулирани, формални изявления и нямат
характера на същински мотиви като правни и фактически основания за постигане на
целите на принудителната административна мярка в конкретния случай с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението,
последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения
интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По
никакъв начин не става ясно как е определен конкретният срок, кои обстоятелства
са били от значение и каква е тяхната тежест при определянето на
продължителността на мярката.
При издаване на заповед от категорията на
оспорената следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла
на чл.6, ал.5 АПК – административните органи следва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В случая административният орган е издал заповед, без да извърши преценка на
баланса между личните и обществени интереси, а само бланкетно и общо е
формулиран общественият интерес от налагането на мярката. В случая
съразмерността на мярката, преценена на базата на конкуренцията между лични и
обществени интереси, е нарушена, тъй като определеният период, за който се
налага мярката, не е обоснован и мотивиран, като се засягат права и законни
интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която принудителната
административна мярка се налага. В този смисъл решение № 9544 от 21.09.2021 г. по адм. дело № 2679/2021 г. на ВАС, VІІІ о., решение
№ 7761 от 29.06.2021 г. по адм. дело № 2913/2021 г. на
ВАС, І о., решение № 5937
от 18.05.2021 г. по адм. дело № 12950/2020
г. на ВАС, VІІІ о.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената
заповед следва да се отмени като незаконосъобразна поради съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви и
нарушение на основен принцип на административния процес. С оглед изхода на
делото на жалбоподателя се дължат разноски, но такива не са претендирани нито с
жалбата, нито до приключване на устните състезания, поради което заявеното
искане едва в писмените бележки се явява неосвоевременно направено, т.е.,
недопустимо и съдът не дължи произнасяне. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Виктория
29“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград,
ул. „Генерал Дандевил“ № 65, ет. 2, представлявано от управителя В.П.П., заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-219-0077121 от 31.05.2021 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в град Асеновград, *******, стопанисван
от „Виктория 29“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: