№ 22473
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110133887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Б. ДСК“ АД вх. № 134481/15.04.2025 г., с която
се иска допълване на постановеното по делото решение с добавяне на банкова сметка на
ищцата или посочване на друг начин за плащане.
Насрещната страна – Н. К. А., е подала отговор на молбата в законоустановения срок
вх. № 163607/12.05.2025 г., с доводи за нейната неоснователност, като същевременно
посочва банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това се подава в 1-месечен срок от
връчването на решението или от влизането му в сила. Молбата се разглежда с призоваване
на страните, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената
част от спора. Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по
общия ред.
В случая, подадената молба изхожда от легитимирано лице в производството,
подадена е в законоустановения срок и в нея се съдържат искания за допълване на
решението, поради което е допустима.
Съдът намира, че не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание,
доколкото няма необходимост от това и следва да се произнесе в закрито заседание по
молбата.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът допълва решението, когато не се е произнесъл по целия спорен предмет, с
който е надлежно сезиран. Посочването на банкова сметка никога не е част от спорния
предмет, за да се осъществи успешно процедурата по чл. 250 ГПК, което прави изначало
молбата неоснователна. Изискването за посочване на банкова сметка е въведено с нормата
на чл. 127, ал. 4 ГПК, съгласно която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва
банкова сметка или друг начин за плащане. Неизпълнението на това процесуално
задължение обаче не е скрепено със санкция – съдът е адресат на задължение да извърши
проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК, и на
приложенията на исковата молба по чл. 128 ГПК (чл. 129, ал. 2 ГПК). Ето защо и като се
изхожда от правомощията на съда, се налага заключението, че ищецът може да посочи
1
банкова сметка по делото или друг начин на плащане с оглед изпълнението на
претендираното от него парично вземане, но няма основание да бъде задължен да стори
това, т. е. не е предвидена в закона неизгодна правна последица в случай на непосочване на
банкова сметка или друг начин на плащане. При положение, че такава банкова сметка
(съответно друг начин на плащане) не са били посочени в хода на производството, то съдът
не е имал основание да ги посочва и в решението си (чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК). От друга
страна, с връчване на препис от молбата на насрещната страна за отговор в изпълнение на
задължението по чл. 250, ал. 2 ГПК, ищцата е посочила банкова сметка, което обезсмисля
добавянето й в съдебното решение. Ето защо молбата следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Б. ДСК“ АД вх. №
134481/15.04.2025 г. за допълване на постановеното по делото решение с добавяне на
банкова сметка на ищцата или посочване на друг начин за плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2