№ 73
гр. Чирпан, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20245540100843 по описа за 2024 година
Предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на
съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от
изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуалния представител Н. А. Т. –
юрисконсулт, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3,
тел: *********, против ответника М. Т. Б., с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „Д.Б. **.
В исковата и уточняващата молби се излага, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК,
въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения едномесечен срок М. Т. Б. възразила срещу същата, поради което на осн. чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК предявяват настоящия установителен иск.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател
и М. Т. Б., като заемател бил подписан договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г.,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
В ИМ се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* бил сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 03 април 2023 г. г. по силата, на който вземането било прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което
дружество било ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
*********, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В ИМ се твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощило „Агенция за контрол на
1
просрочени задължения“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
На 05.04.2023 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника било изпратено чрез „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД уведомително писмо за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес.
Ищцовото дружество посочило подробно в известието за доставяне съдържанието на плика, като
обратната разписка се върнала със статус - „писмото е получено“.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на
заемополучателя паричен заем в общ размер на 5095.00 лева, като заемополучателя усвоил цялата
сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението
си. В процесния договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответника по договор за паричен заем № 3755376. Страните направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесния договор
имал сила на разписка. Ответницата М. Т. Б. се задължила да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 5306.20 лева, ведно с
договорната лихва на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 265.28 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва).
В ИМ се твърди, че размера на годишния процент на разходите (ГПР) по договора бил
фиксиран и определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по
Приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено договорената между страните възнаградителна
лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК предвиждала, че при изчисляване на ГПР не се
включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане. Навежда, че законодателят бил предвидил
възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги изключил при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита
В ИМ се твърди, че по договора за паричен заем М. Т. Б. извършила плащания в общ размер
на 975.30 лв. Към момента на подаване на ИМ, дължимата главница била в размер на 4570.93 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем №
4182219 от 23 юни 2021 г., ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай, дължимата договорна лихва била в размер на 152.43 лв. за периода от 09 юли
2021 г. - датата на първата вноска до 01 април 2022 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
В ИМ се твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 01 април 2022 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи
на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 994.19 лв. от 02 април 2022 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 25 юни
2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД (правоприемник на
2
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) има следните вземания срещу М. Т. Б.:
4570.93 лв. главница, 152.43 лв. договорна лихва за периода от 09 юли 2021 г. до 01 април 2022 г.,
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 994.19 лв. за периода
от 02 април 2022 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
25 юни 2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 421 от
10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на PC - Чирпан. Претендират направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в
общ размер на 350.00 лв., от които – 50.00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговори от ответницата М. Т. Б., адрес: гр. Ч., ул.
„Д.Б. **, обл. Стара Загора, ЕГН **********, тел: ***, чрез адв. Стефан Живков Паров от АК –
Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение” № 3, ет. 4, офис 411, в изразява становище,
че исковите претенции са неоснователни, поради което молят съдът да ги отхвърли, като признае за
недействителен договор за паричен кредит № 4182219/23.06.2021 г. за недействителен на основание
чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. Претендират разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че
поддържа предявените искове по изложените в исковата молба съображения.
В съдебно заседание, ответницата М. Т. Б., редовно призована, не се явява. С депозирана
молба по делото адв. Стефан Живков Паров от АК – Пловдив изразява становище предявения иск
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на PC – Чирпан се установява, че съдът е
издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу М. Т. Б., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 4570.93 лева (четири хиляди
петстотин и седемдесет лева и 93 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 09.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 152.43 лева (сто петдесет и два лева и 43
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 09.07.2021 г. до 01.04.2022 г., сумата
994.19 лева (деветстотин деветдесет и четири лева и 19 стотинки), представляваща законна лихва
за период от 02.04.2022 г. до 25.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 114.35 лева (сто и
четиринадесет лева и 35 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева (сто
лева). Длъжникът възразил в срок срещу издадената заповед, поради което и в изпълнение на
дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Видно от представения договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г. сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател) и ответника М. Т. Б. (заемател), заемодателят е
предоставил (чл. 2), а заемателят се е задължил да върне сумата от 5095.00 лева, при годишен
процент на разходите 10.50 %, годишен лихвен процент 10.00 %, а като общ размер на
задължението включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 5306.60 лева. Съгласно
3
чл. 3 от договора заемателят заявил, че желае, а заемодателят се съгласил, с отпусната заемна сума,
посочена в чл. 2 да се погасят изцяло задълженията на заемателя, възникнали по повод договор за
паричен заем № 3755376, общо в размер на 5095.00 лева, като се направи прихващане между двете
суми. След извършеното прихващане, заемодателят предава на заемателя остатъка от заемната
сума в размер на 0.00 лева, като договорът има силата на разписка. Заемателят се е задължил да
върне заема на 20 седмични погасителни вноски, всяка от които от по 265.28 лева, съгласно
представения погасителен план (л. 9 – 10 от делото). В чл. 8 страните се уговорили, че заемателят
дължи и мораторна лихва при забава в плащането на погасителните вноски, а в чл. 16, ал. 2 са
посочили, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на заемодателя.
Представен е също по делото рамков договор от 30.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, като под № 202 от Приложение 1 към него, вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 4182219/23.06.2021 г. със заемател -
ответницата, е било прехвърлено на ищеца (л. 11 – 18 от делото). „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството си на
цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно - л. 20 от делото. Представено е
по делото такова уведомление до ответницата, като на известието за доставяне е отбелязано, че
същото е получено лично от ответницата (л. 19 от делото).
От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от
страните се установява, че ответницата М. Т. Б. като заемател е извършила плащания по договора в
общ размер на 975.30 лв., като съгласно условията на договор за паричен заем №
4182219/23.06.2021 г. датата на плащане на първата погасителна вноска по заема била 09.07.2021г.,
а първото плащане било извършено на 23.07.2021 г. Към датата на изготвяне на заключението,
ответницата М. Т. Б. не била представила документи за погасяване частично или изцяло на
претендираните задължения в размер на 5717.55 лв.
В допълнителното заключение вещото лице сочи, че от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК ********* не са представени допълнителни доказателства за усвояване на
5095.00 лв. - заемната сума по договор за паричен заем № 4182219 от 23.06.2021 г., поради това,
че с подписване на договора отпусната заемна сума е за погасяване изцяло задълженията,
възникнали по повод договор за паричен заем № 3755376, като се прави прихващане между двете
суми и договорът има силата на разписка. Към датата на изготвяне на първоначалното
заключението, както и към датата на допълнителното заключение ответницата М. Т. Б. не е
представила документи за извършени плащания за погасяване частично или изцяло на
задълженията по договор за паричен заем № 4182219 от 23.06.2021 г., поради това данните за
извършените плащания са съгласно представените информация и документи от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Представеният по делото договор за заем, подписан от ответницата, установява
4
възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
заемателя – ответницата, по силата на което заемателят е получил сумата в размер на 5095.00 лева
(чл. 2 от договора) и се е задължил да я върне, заедно с договорна лихва или общо сума в размер на
5305.60 лева, на двадесет двуседмични погасителни вноски в размер на 265.28 лева, всяка от които
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът е уведомен за цесията видно от представеното с ИМ известие за доставяне
върху което е отбелязано, че същото е получено лично от ответницата (л. 19 от делото).
Ищецът признава факта, че ответникът е заплатил по договора за заем сумата общо в размер
на 975.30 лева, без да са представени документите за извършените плащания, което обстоятелство
се установява и от заключението на неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза,
съгласно което претендираните от ищеца вземания от М. Т. Б. по договор за паричен заем №
4182219/23.06.2021 г. в общ размер на 5717.55 лв., в т.ч.: 4570.93 лв. главница; 152.43 лв. договорна
лихва за периода от 09.07.2021 г. до 01.04.2022 г.; 994.19 лв. лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница за периода от 02.04.2022 г. - датата следваща датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до 25.06.2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение; законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, не са погасени
частични или изцяло към момента на изготвяне на заключението.
По делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответницата) за заплащане на
горепосочените главница и договорна лихва, поради което съдът приема, че същите са дължими,
както и че на основание чл. 8 от договора ответницата дължи и обезщетение за забава в плащането
на главницата.
Възражението на ответника, че сумата не била усвоена от длъжника е неоснователно тъй
като в чл. 2, т. 9 от договор за паричен заем № 4182219/23.06.2021 г. са посочени условията за
усвояване на цялата сума по заема, а именно веднага след сключване на договора. В чл. 3 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват с отпуснатата заемна сума, посочена в
чл. 2 да се погасят изцяло задълженията на заемателя, възникнали по повод договор за паричен
заем № 3755376, общо в размер на 5095.00 лева, като се направи прихващане между двете суми,
като договорът има силата на разписка. Ответникът е положил подписите си на всяка от
страниците, като с това се е съгласил с условията, които са договорени.
В хипотеза на срочен договор за заем, какъвто е и настоящия, неговата изискуемост
настъпва с изтичане на неговия срок. От съдържанието на процесния договор става ясно, че същият
е сключен за срок от 40 седмици, считано от 23.06.2021 г., който е изтекъл на 01.04.2022 г., което
обуславя неговата изискуемост.
Процесният договор за паричен заем, намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника – потребител да върне
предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал.
1 от ЗПК. При преценката дали потребителският договор поражда правни последици е от
съществено значение установяване на обстоятелството дали същият е действителен, като в тази
връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК – „Недействителност на
5
договора за потребителски кредит, поради неравноправни клаузи“, според които всяка клауза в
договора за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора по – голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните клаузи, съдържанието на
договора за потребителски кредит и неговата недействителност са повелителни. В тази връзка е
налице и възражение от страна на процесуалния представител на ответника, че уговорените лихви,
такси и услуги в договора са в противоречие с със ЗПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че нормативно определеното
съдържание на договора е налице. Не са налице обективирани в него неравноправни клаузи.
Относно доводите на процесуалния представител на ответника във връзка с уговорената
договорна лихва и годишния процент на разходите съдът намира следното. Константната практика
на съдилищата, която настоящият състав споделя, приема, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният
размер на договорната лихва е винаги ограничен от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, какъвто е настоящия случай, тъй като едната страна по
сделката е потребител. Съобразно нормата на 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определени с постановление на Министерски съвет на Република България.
Доколкото от настоящия договор се установява, че уговорения между страните по него годишен
процент на разходите е в размер на 10.00 %, то същия не надвишава предвидения в ЗПК размер,
което обуславя законосъобразност на неговото начисляване. Посочено е в чл. 2, т. 8 от процесния
договор и методиката на изчисляване на годишния процент на разходите. Ето защо претенцията за
договорна лихва в размер на 152.43 лв. за периода от 09.07.2021 г. до 01.04.2022 г. е основателна.
Относно искът за обезщетение за забава на договорното задължение за главница за периода
от 02.04.2022 г. до 25.06.2024 г. в размер на 994.19 лева, същият е основателен до посочения размер
(който се установи от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза), с оглед
акцесорния му характер спрямо вземането за главница, което се установи, че е дължимо.
С оглед изложеното, предявения иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, да се приеме за установено в отношенията между страните, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД) има следните вземания срещу М. Т. Б.: 4570.93 лв. главница, 152.43 лв. договорна лихва за
периода от 09 юли 2021 г. до 01 април 2022 г., лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 994.19 лв. за периода от 02 април 2022 г. - датата следваща
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 юни 2024 г. - датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 421 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 638/2024г. по
описа на PC – Чирпан, следва да бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде
6
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 114.35
(сто и четиринадесет лева и 35 стотинки) лева за държавна такса и 500 (петстотин) лева, депозити
за възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350 лева. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, счита, че на ищеца
следва да се присъди сумата в размер на 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като искането в останалата част се
отхвърли като неоснователно.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на държавна такса в размер на 114.35 лева (сто и
четиринадесет лева и 35 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева (сто
лева).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. Б., адрес: гр. Ч., ул. „Д.Б. **, обл.
Стара Загора, ЕГН **********, съществуването на вземанията на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Бориславов
Янакиев, за следните суми: 4570.93 лв. главница, 152.43 лв. договорна лихва за периода от 09 юли
2021 г. до 01 април 2022 г., 994.19 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница за периода от 02 април 2022 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска
на паричния заем до 25 юни 2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 421 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на PC - Чирпан.
ОСЪЖДА М. Т. Б., адрес: гр. Ч., ул. „Д.Б. **, обл. Стара Загора, ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от
изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев, направените разноски в исковото
производство в размер на 114.35 (сто и четиринадесет лева и 35 стотинки) лева за държавна такса,
500 (петстотин) лева, депозити за възнаграждение на вещо лице и 200 (двеста) лева за
юрисконсултско възнаграждение, като за остатъка до 350 лева, ОТХВЪРЛЯ искането, като
неснователно.
ОСЪЖДА М. Т. Б., адрес: гр. Ч., ул. „Д.Б. **, обл. Стара Загора, ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от
изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев, направените разноски по заповедното
производство - ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на PC – Чирпан в размер на 114.35 лева (сто и
7
четиринадесет лева и 35 стотинки) за държавна такса и 100.00 лева (сто лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8