Р Е
Ш Е Н
И Е
467/17.7.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. №78 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът Г.Б.Е., ЕГН **********,***, излага, че с ответника Е.Б.Е., ЕГН **********,***, след
тригодишна връзка, през 2005 г. са сключили граждански брак. През 2008 г. се
родил синът им А., като през това време живеели в гр. Варна. Ответникът през
цялото време работел в чужбина, като към датата на подаване на молбата също
работел в Кралство Белгия. Ищцата имала придобита квалификация като „фризьор“ и
работила в елитен фризьорски салон в гр. Варна. Поради ревността на съпруга си
се наложило да се премести в друг посредствен салон. След раждането на детето
започнали проблемите между страните. Детето било на няколко месеца, когато
ответникът нанесъл побой на ищцата. През 2010 г., въпреки нежеланието на
ищцата, закупили апартамент в гр. Шумен и се преместили да живеят в него. Ищцата
твърди, че от четири години отношенията между нея и ответника били като на съквартиранти.
Почти не общували по между си. А. и баща му поддържали добри отношения, били
заедно, когато той се връщал в България. Ищцата счита, че бракът ѝ с
ответника съществува само формално и следва да се прекрати. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения
между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без произнасяне по въпроса за вината; да ѝ се предостави
упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака
дете – А. Е.Б., ЕГН **********, като се определи местоживеенето на детето на
адреса на майката – ***; да се определи на бащата режим на лични контакти с
детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете
от 10:00 ч. до 17:00 ч., с преспиване, както и половината от Празниците Байрам,
половината от Коледната и Великденска ваканция на детето, като първата половина
от тях - на четна година, а втората половина от тях - на нечетна година; да се
осъди бащата да заплаща месечна издръжка за малолетното дете А. Е.Б. в размер
на 300.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, платима до
5-то число на текущия месец, чрез майката Г.Б.Е. по банков път, до настъпване
на обстоятелства, изменящи или прекратяващи правото на издръжка; да ѝ се
възстанови предбрачното фамилно име – А.; да й се предостави ползването на
семейното жилище, находящо се в ***.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. Не се явява и в съдебно
заседание, за да изрази становище по така предявените брачен и небрачни искове.
След като се запозна с изложеното и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение,
издадено въз основа на акт за граждански брак №21/29.05.2005 г., съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Каолиново и препис от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №II-112/13.02.2008 г., съставен от длъжностното лице
по гражданско състояние при Община Варна, се установи, че страните са законни съпрузи от 29.05.2005 г., като от
брака си имат родено
едно дете А. Е.Б., ЕГН **********, малолетно
към момента на приключване на устните състезания. Безспорно
е между страните, а
се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че ответникът
предимно живее и работи в чужбина, а ищцата, заедно с детето живеят в семейното
жилище, находящо се в ***. От събраните гласни доказателства, се установи, че ищцата
и ответника не комуникират помежду си. Ответникът от много години полага труд в
чужбина, като се връща в България два- три пъти в годината, обикновено по време
на празниците. Свидетелката Х. заяви, че дори, когато ответникът е в България,
между съпрузите липсвали общуване и близост. От същите
доказателства става ясно, че основните грижи за отглеждане и възпитание на детето се полагат от страна на майката.
Позовавайки се на изложеното и изразеното
категорично нежелание на съпругата да запази брачната си връзка с ответника,
съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие,
уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и
интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без
реални перспективи за заздравяването му. Брачната връзка съществува само формално и същата е
изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона.
Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на
брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно,
постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и
възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът
намира, че запазването на семейството във вида, в който съществува е правно и житейски
неоправдано и в никакъв случай не е в интерес на детето. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, и следва да бъде прекратен.
Доколкото някоя
от страните по делото не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината,
то с оглед разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството,
че съпругата прави изрично искане към съда за възстановяване на предбрачното
ѝ фамилно име, заключава, че след прекратяване на брака същата следва да възстанови
фамилията, носена преди сключване на брака- А..
По въпроса за упражняването на родителските права
върху роденото през време на брака малолетно дете А. Е.Б., ЕГН **********, за
да се произнесе, съобрази следното: Няма спор, а се установява и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че към датата на приключване на
устните състезания, детето живее при майка си в семейното жилище на страните, като
грижи по отглеждането му се полагат от майката. Установи се, че бащата в
по-голямата част от времето живее и работи в чужбина. От представения по делото социален
доклад, се установи, че към момента на изготвяне на доклада има изградени много
добри взаимоотношения между детето и майката. Г.Е. притежава необходимия
родителски капацитет, да полага адекватни на възрастта и потребностите на сина
си грижи. Тя е в състояние да осигури на А. принадлежност към рода, добра ежедневна
грижа, възможност за бъдещо развитие и адекватно включване в обществения живот.
Детето изразявало желание да общува с баща си, но споделило, че нямат теми на
разговор, тъй като баща му не го познава добре, не знаел какво харесва и от
какво се интересува. Изслушано в съдебно заседание, детето заяви, че се чувства
добре с майка си.
Предвид изложеното и след като
съобрази желанието на детето и родителя, и като цяло отчитайки интереса на
детето, заключава, че упражняването на родителските права върху малолетния А.
следва да се предостави на майката, като местоживеенето на детето бъде на
адреса, на който живее майката. Доколкото няма спор касателно сочения от ищцата
в исковата молба режим на лични контакти на детето с баща му, а и имайки
предвид изявленията на същата, че детето поддържа контакти с баща си, счита, че
следва да определи следния режим на лични контакти на детето с бащата: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 10:00 ч. в събота до
17:00 ч. в неделя, с преспиване, както и половината от празниците Байрам,
половината от Коледната и Великденска ваканция на детето, като първата половина
от тях - на четна година, а втората половина от тях - на нечетна година, както
и двадесет дни през лятото /лятната ваканция на детето/, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
Касателно издръжката на детето,
отчитайки възрастта и интересите на същото, и данните относно доходите на страните,
както и съобразявайки се с общоизвестни факти и обстоятелства относно
икономическата обстановка в страната, цените на стоките и услугите, счита, че следва
да бъде определена издръжка в общ размер на 350.00 лева, от която 250.00 лева
следва да бъде заплащане от бащата, а разликата следва да се поема от майката, полагаща
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. За да определи този
размер на издръжка, която бащата следва да заплаща на детето си, съдът се
съобрази със събраните по делото доказателства и безспорните факти между
страните, отнасящи се до местоживеенето на ответника и полагания от него в
Кралство Белгия труд. Тези обстоятелства дават основание на съда да направи
извод, че реализираните от ответника доходи надвишават минималните доходи, отнасящи
се за Република България. Издръжката следва да се присъди, считано от датата на
предявяване на иска- 17.01.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж- до пето число на месеца, за който се отнася.
По
отношение ползването на семейното жилище, се установи, че същото се намира в ***
и е собственост на страните. Претенция за ползване има заявена единствено от
ищцата, поради което заключава, че ползването на жилището следва да се
предостави на Г.Б.Е..
На основание чл.329, ал.1 от ГПК,
изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са
извършени.
Съобразявайки се с ангажираните по делото доказателства
относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса по
предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, като приспада първоначално
внесените от ищеца 25.00 лева. Остатъкът от сумата следва да се доплати от
ответника. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и сума, в размер на 360.00
лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 29.05.2005 г., с акт № 21/29.05.2005 г.
на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Каолиново, граждански
брак между Е.Б.Е., ЕГН **********, с
адрес: *** и Г.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете А.
Е.Б., ЕГН **********, на майката Г.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, като
определя местоживеенето на детето на адреса на майката.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между Е.Б.Е.,
ЕГН **********, с адрес: *** и малолетното му дете А. Е.Б., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от
10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, както и половината от празниците
Байрам, половината от Коледната и Великденска ваканция на детето, като първата
половина от тях - на четна година, а втората половина от тях - на нечетна
година, както и двадесет дни през лятото /лятната ваканция на детето/, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното име на жената, носено преди сключване на
брака – А..
ОСЪЖДА Е.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете А. Е.Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Г.Б.Е., ЕГН **********,***, в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/,
считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2020 г., до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж- до пето число на месеца,
за който се отнася.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Г.Б.Е.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00
лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Е.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд, сума в общ размер на 385.00
лева /триста осемдесет и пет лева/, от която 25.00 лева /двадесет и пет лева/-
държавна такса за водене на делото и 360.00 лева /триста и шестдесет лева/,
представляваща държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжка
за детето му.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: