ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1067
гр. Благоевград, 31.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РУМЯ. С. МИТЕВА-НАСЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯ. С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско
дело № 20241210100760 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството по настоящото гр.д. № 760/2024г. по описа на Районен
съд - Благоевград е образувано по повод депозирана поправена искова молба
от Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: о****, ет.4, против С. И. Д., ЕГН
**********, с адрес *****.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответника С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати на Н.
А. М., ЕГН **********, с адрес :**** сумата, в размер на сумата, в размер на 1
000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща част от дължимото се обезщетение,
цялото в общ размер на 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/, за претърпените
от ищеца в гр. Благоевград неимуществени вреди, изразяващи се в понесени
душевни болки и страдания, стрес, притеснение от публичното му
опозоряване и унижаване, накърняване честта и доброто му име в обществото
и авторитета; усещането за несправедливост и ощетяване на професионалната
му репутация, ведно с начислената законова лихва върху претендираната
главница, считано от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на задължението, които неимуществени вреди са
произтекли от твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до
неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по време на
участието на ответника в предаването „Е*“, излъчено по телевизия „Е*“, на
дата 22.12.2023 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр.
София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по
време на участието на ответника в предаването „Е*“, излъчено по телевизия
„Ев*“, на дата 19.01.2024 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени
в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по
време на участието на ответника в предаването „Опозиция“, излъчено по ТВ
1
„С*“, на дата 06.03.2024 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени
в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по
време на участието на ответника в предаването „Д*“, излъчено по Българска
Национална Телевизия, на дата 07.03.2024 год. Претендират се сторените в
производството разноски.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и
приложенията към нея е редовно връчено на ответника. Видно от материалите
по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на
съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. В срока
по чл. 119, ал. 4 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за неподсъдност на делото, като се сочи, че Софийски районен съд
е подсъден да разгледа делото по общите правила за подсъдност по чл. 105
ГПК.
СЪДЪТ намира искането на ответника за изпращане на делото по
подсъдност на Софийски районен съд за основателно, поради следното:
Ответникът е физическо лице, поради което общата местна подсъдност
според чл. 105 ГПК се определя по неговия постоянен адрес. Постоянният
адрес на С. Д. се намира в гр. София, което обуславя компетентност на
Софийски районен съд да разгледа делото по правилата на общата местна
подсъдност.
В определени изчерпателно посочени случаи ГПК урежда хипотези на
изборна местна подсъдност - когато са налице посочени критерии, свързани с
особения предмет на делото. Хипотеза на изборна местна подсъдност се
предвижда в чл. 115, ал. 1 ГПК, според който иск за вреди от непозволено
увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Изборът
на подсъдност по смисъла на чл. 115 ГПК се извършва от ищеца с подаването
на исковата молба до съответния съд, като не е необходимо изрично
волеизявление на страната или позоваване разпоредбата на чл. 115 ГПК
(определение № 473 от 11.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3143/2018 г., Г. К., IV г. о. на
ВКС). Гражданскопроцесуалната доктрина обаче възприема съдебната
практика, че за местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е
осъществил елемент от неговия фактически състав, но не й мястото където са
настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от мястото на
деянието. В определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., Г. К.,
III г. о. на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е даден отговор на въпроса, как
трябва да се определи местната подсъдност, съобразно специалната
разпоредба на чл. 115 ГПК по искове за непозволено увреждане, когато
мястото на извършване на деянието под формата на действие е различно от
мястото на настъпване на вредоносния резултат. ВКС е посочил, че фактът, че
твърдените вреди са настъпили за ищеца в определено населено място е без
значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл. 115 ГПК от
значение е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили
вредоносните последици от него. В същият смисъл е и определение № 4343 от
2
08.12.2022г. по ч. гр. д. № 4381/2022г., Г. К., IV г. о. на ВКС. Според
определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2476/2022 г., Г. К., I г. о. на
ВКС под "местоизвършване на деянието" по смисъла на чл. 115 ГПК законът
има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние
(неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се
проявили последиците от това деяние - вредите, които са елемент на деликта,
но той е различен от деяние. В същият смисъл е и определение № 2145 от
08.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1220/2022 г. на Окръжен съд - Варна, в което
въпросът за местната подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК е бил разглеждан по
повод предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от излъчено телевизионно предаване. Според това
определение местоизвършването на деянието е свързано с редакцията на
телевизията, от чийто ефир е излъчено телевизионното предаване, следствие,
на което се твърди да са настъпили описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Действията, последващи тези на излъчването, а
именно, касаещи получаването и възприемането на излъчените данни, нямат
отношение към определяне на местната подсъдност на спора. Същите биха
могли да се свържат с мястото на настъпване на вредните последици, но
мястото на настъпване на вредоносните последици не може да рефлектрира
върху местоизвършването на деянието, което следва да бъде определено
съобразно седалището и адреса на управление на редакцията. Определение №
105 от 12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г., IV г. о. на ВС е показателно за това,
че в продължение на десетилетия не е имало съмнения, че изборната местна
подсъдност, която ГПК предвижда за непозволеното увреждане, се основава
единствено на мястото, на което е било осъществено.
По тази причина не следва да се споделя становището, че при
непозволено увреждане с аргументи от практиката на СЕО и на СЕС по чл. 5,
т. 3 от Брюкселската конвенция, чл. 5, т. 3 от Регламент 44/2001 и чл. 7, 2) от
Регламент 1215/2012 г. може да се обосновава наличието на местна
подсъдност по ГПК и по мястото на настъпване на вредите. Ищецът трябва да
изложи фактически твърдения за осъществяването на правопораждащите
факти, въз основа на които счита, че се породило в негова полза
претендираното от него право. Въз основа на съдържанието на исковата молба
и основанието и петитума на предявения с нея иск, се извеждат
правнорелевантните твърдения на страната и се формира преценка за това
къде е "местоизвършването на деянието" по смисъла на чл. 115, ал. 1 ГПК
(определение № 473 от 11.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3143/2018 г., Г. К., IV г. о. на
ВКС). Видно от диспозитива на поправената искова молба е, че и самия ищец
посочва, че неимущствените вреди са произтекли от твърдения на Д. по
негово адрес, отправени в гр. София, чрез електронна медия – телевизия.
Отделно от това ищецът е навел фактически твърдения за поведение на
ответника, което намира за противоправно, като е посочил участието му в
телевизионни предавания по различни телевизионни предавания.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав приема, че изборната
3
местна подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК не е приложима по делото. След като
ищецът е сезирал съд, който не е компетентен да разгледа спора му по
правилата на местната подсъдност, при заявено от ответника възражение за
неподсъдност на спора, в правомощията на сезирания съд е да изпрати делото
на съда, който е компетентен по правилото на чл. 105 ГПК, тъй като съдът не
може да замести ищеца при избора му на компетентен съд по правилото на чл.
115, ал. 1 ГПК (виж определение № 2057 от 10.07.2023 г. по ч. гр. д. №
2043/2023 г., Г. К., I г. о. на ВКС). Следователно при невъзможност да бъде
приложена разпоредбата за особената изборна местна подсъдност по чл. 115,
ал. 1 ГПК, при направено възражение за местна подсъдност, същата следва да
се определи по правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК.
Понеже постоянният адрес на ответника се намира в гр. София, компетентен
да разгледа делото е Софийски районен съд.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 760/2024 г. по
описа на Районен съд - Благоевград.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4