№ 25
гр. Айтос, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100821 по описа за 2024 година
Производството е образувано по ИМ по чл. 49 СК, подадена от З. М. С., ЕГН
**********, съд. адрес: ***, чрез адв. Е.Костова, против О. С., ЕГН **********, с адрес:
***. Поддържа се настъпила фактическа раздяла между съпрузите и отчуждение между тях,
поради което не могат да продължат да бъдат семейство. Счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, за което се твърди, че вина има ответника. Твърди, че от брака
нямат родени непълнолетни деца. Иска се прекратяване на брака поради настъпило ДНРБ
(вината, за което твърди да е на ответника), възстановяване на предбрачното фамилно име
на ищцата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил ОИМ. Ответникът не се явява в о.с.з. лично, не
се представлява.
След преценка на събраните доказателства и като съобрази закона, съдът
намира следното: Страните са съпрузи, като гр.брак е сключен на 04.10.2006 г. в ***, за
което е съставен акт за граждански брак № 17/04.10.2006г., видно от представеното
удостоверение за сключен гр. брак. Не се спори, а и се установява, че страните има родено от
брака дете, което към настоящия момент е навършило пълнолетие.
От неоспорените твърдения в ИМ и останалите доказателства, вкл. свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел, ценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява,
че от края на м.08.24г. страните са се разделили окончателно, като всеки от тях се е
установил да живее в друго населено място. От тогава съпрузите са във фактическа раздяла.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че ответникът е заживял в ***, както
и че по време на брачното съжителство между страните същият е упражнявал системно
физически и психически тормоз над ищцата, употребявал алкохол ежедневно и имал
хазартна зависимост. Ищцата няма желание за запазване на брачната връзка, като липсват
данни за желание и у ответника.
Относно прекратяването на брака:При така установените факти съдът намира
иска за развод за доказан по основание. Бракът е доброволен и равнопоставен съюз между
1
мъж и жена, което предполага отношенията между съпрузите да са изградени на основата на
взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството. Настоящият
случай не е такъв - съпрузите са се отдалечили един от друг, като настъпилото отчуждение е
необратимо и близките взаимоотношения са разстроени до степен, че не е възможно това
състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения.
Решението на съпругата за прекратяване на брака е категорично и окончателно, а това сочи,
че липсва елемента на доброволност в брачната връзка между съпрузите. Потвърждение за
това състояние е безспорно установената фактическа раздяла между съпрузите, по време на
която същите не са правили опити да възстановят отношенията си, като желаят да
продължат живота си самостоятелно и отделно един от друг. За прекратяването на брака е
достатъчно да се констатира настоящото фактическо състояние в отношенията на страните,
което е несъвместимо с целите и функциите на брака. Съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по см. на чл.49, ал.1 СК, обуславящо извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда. С оглед данните
по делото според състава до дълбоко и непоправимо разстройство на брака се е стигнало по
вина на ответника съгласно чл. 49, ал. 3 СК. От свидетелските показания, преценени по реда
на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира като логични и достоверни, се установяват по
безспорен начин твърдените от ищцата брачни провинения на ответника. Установи се, че
съпругът е проявил безотговорно отношение към брака и незаинтересованост към другия
съпруг и семейството си, установил е едно неуважително поведение към ищцата, с което е
демонстрирал незачитането й като съпруга и спътник в живота, проявявайки физическа
агресия към нея. Според съда, именно това поведение на ответника е обусловило и станало
причина за настъпилото отчуждаване между страните и за фактическата им раздяла.
Установи се и че същият системно употребява алкохол и е хазартно зависим. Така
установените брачни провинения на ответника, с което си поведение той няма как да не
съзнава, че руши основите на брака си, безусловно ангажират брачната му вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Предвид горното, за съда се
налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има
съпругът, в какъвто смисъл следва да се произнесе със съдебния си акт.
Относно ползването на семейното жилище:Искане за предоставяне на ползването
на семейното жилище не е направено от страните, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Относно фамилното име на съпругата:Предвид допускането на развода и на
осн.чл. 53 СК съдът намира за основателна и претенцията за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата. В този смисъл, с решението следва да се постанови
след прекратяването на брака ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име И..
По разноските: На осн. чл.6, т.2 от ТДТКССГПК съдът определя ДТ за допускане
на развода в размер на 50 лв., която на осн. чл. 329, ал. 1, изр.1 ГПК следва да бъде
заплатена от ответника, като се приспадне внесената от ищцата ДТ от 25 лв. С оглед изхода
на делото и на осн. чл. 329, ал. 1, изр.1 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва заплати
2
на ищцата направените по делото разноски в размер на 1525 лева, от които 25 лева - платена
ДТ и 1000 лева – адв. хонорар.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между З. М. С., ЕГН
**********, и О. С., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак №
17/04.10.2006 г. в ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака
има съпругът О. С., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата З. М. С., ЕГН **********, да
възстанови предбрачното си фамилно име - И..
ОСЪЖДА О. С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на АРС сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за допускане на
развода.
ОСЪЖДА О. С., ЕГН **********, да заплати на З. М. С., ЕГН **********, сумата от
1525 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3