№ 87517
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110121818 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № ********* на ********* срещу
******* и *********, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, евентуален иск
за разваляне на договора и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 108 ЗС
за предаване владението на 7/76 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********, находящ се ет. 2 в сграда с идентификатор ********* и
адрес на имота: *********
При извършена проверка по реда на чл. 129 от ГПК съдът е констатирал, че
исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1, т. 2 - т. 5, поради следните
съображения: На първо място не са изложени ясни твърдения за конкретни пороци по
отношение на оспорваната сделка, обуславящи нищожност на сделката на соченото
основание – чл. 26, ал.2, предл. 4 ЗЗД. В този смисъл единствено се сочи правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД без да се сочи вида на порока, нито пък са
изложени конкретни факти, сочещи за наличието на този порок, а единствено се
твърди неизпълнение на задължението на приобретателя по сделката да се грижи и
издържа прехвърлителя, което обаче е относимо към иска за разваляне на договора. С
исковата молба се предявява и евентуален иск за разваляне на договора, при условие,
че бъде отхвърлен първия иск за нищожност, но ищецът предявява и още два иска за
нищожност, за които не е ясно в каква последователност и по какъв начин се
съединява с другите два иска. В този смисъл следва да се има предвид, че исковете за
нищожност винаги следва да се предявяват в условията на евентуалност и за ищеца
липсва интерес да иска разваляне на договор, за който се твърди, че е нищожен и в
този смисъл не е породил действие. В този смисъл ищецът следва да съобрази, че на
разглеждане подлежат първо исковете за нищожност, а след това иска за разваляне на
договора. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД с
доводи, че сделката е сключена без представителна власт с твърдения, че при
подписване на пълномощното упълномощителят не могъл да разбира и ръководи
постъпките си вследствие на заболяване, ищецът не е заявил дали предявява иск за
унищожаване на пълномощното, предвид порока му, или иска съдът да се произнесе
по този порок, като възражение. По отношение на иска с правно основание чл. 40 ЗЗД
не са изложени никакви твърдения защо счита, че процесната сделка е сключена във
вреда на представлявания (наследодателя на страните), а са изложени такива за ищеца,
който не е страна по сделката.
Поради това с Разпореждане № 69431/29.04.2025 г. съдът е оставил без
1
движение исковата молба с указания до ищеца да отстрани констатираните
нередовности, като: 1) изложи ясни твърдения от какви конкретни пороци страда
атакуваната сделка, в това число защо счита, че е нищожна поради липса на
основание, като има предвид, че изложените твърдения в исковата молба по
отношение на неизпълнението на задължението на приобретателя по договора са
относими към иска за разваляне на договора; 2) посочи начина на съединяване на
исковете с правно основание чл. 40, ЗЗД, чл. 42, ал. 2 ЗЗД спрямо първия иск за
нищожност и иска за разваляне на договора, като има предвид, че при въведени
няколко основания за нищожност същите следва да се предявяват евентуално, като
съдът дължи произнасяне от най тежкия порок към по-лекия, а искът за разваляне на
договора предполага един действителен договор; 3) изрично да посочи дали предявява
иск за унищожаване на пълномощното във връзка с твърденията си, че
упълномощителя не е могъл да разбира и ръководи действията си поради заболяване,
или само като възражение; 4) Да посочи дали преди смъртта на упълномощителя е
поискано поставянето му под запрещение предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД. и
5.) Да изложи конкретни твърдения защо счита, че процесната сделката е сключена във
вреда на представлявания (наследодателя на страните).
В изпълнение на указанията е постъпила молба с вх. № 175232/20.05.2025 г., с
която частично са отстранени констатираните нередовности, но не са изпълнени в
цялост указанията на съда по т. 3 от разпореждането. Така ищецът заявява, че
предявява иск за недействителност на пълномощното, но сочените от него пороци
относно психичното състояние на прехвърлителката, е основание за унищожаване на
пълномощното, а не на неговата недействителност – в тази връзка ищецът следва да
има предвид Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС,
ОСГТК. Същевременно не е формулиран надлежен петитум по така предявения иск и
не е внесена дължимата държавна такса в размер 125,30 лв.
Същевременно съдът констатира, че имотът, предмет на предявените искове не
е индивидуализиран съобразно действащия кадастрален план.
Поради изложеното и на основание и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № ********* на *********
срещу ******* и *********.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за ответниците:
1. Да заяви изрично предявява ли иск за унищожаване на процесното пълномощно,
послужило за сключване на оспорения договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане и да заяви надлежен петитум.
2. Да посочи начина на съединяване на иска за унищожаване на пълномощното
спрямо другите искове.
3. Да представи доказателства за внесена държавна такса за предявения иск за
унищожаване на пълномощното в размер на 125,30 лв. по сметка на Софийски
районен съд.
4. Да индивидуализира имота, предмет на предявените искове според актуални
кадастрален план.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на горните указания в срок исковата
молба ще бъде върната.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца.
2
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3