№ 8755
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110127740 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявило срещу ИВ. Н. Н. установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните
суми: сумата 4089.34 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2015
г. – 30.04.2018 г. в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.03.2019 г./ до окончателното
изплащане; сумата 516.71 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 14.09.2016
г. – 06.03.2019 г.; сумата 54.99 лв. – такса за услуга дялово разпределение за периода от
м.02.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 10.95 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. –
06.03.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 16291/2019 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като за целта са
издавани констативни протоколи в присъствието на нотариус.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез адв. Ю.Н. – особен
представител, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че от представените
от ищеца доказателства не можело да се обоснове извод, че ответникът е собственик или
ползвател на имота. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ФИРМА” ЕООД, не оспорва
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 4089.34 лв.,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер от 54.99 лв.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
релевираните в отговора на исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се
установява от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на Закона за общинската собственост на 06.10.1997 г., видно от който ответникът е
придобил изцяло правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент
в гр. С.. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е
разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането
на процесния период. В подкрепа на този извод са и другите представени по делото писмени
доказателства – заявление за откриване на партида от страна на ответника, входирана при
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, списък на ет. собственици, писмо от СО, район „С.“ и др. Ето защо и
в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за
доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за собственика – ИВ. Н. Н. е възникнало задължение да плати
дължимата цена.
Ето защо, ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за
заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот
именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същият в качеството си на
потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
2
приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на
договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това
обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като
извадка от публикация във вестник М.. По делото не е установено и ответникът да е
упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия,
действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице-помагач „ФИРМА“ ЕООД.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, в което експертът изяснява, че средството за измерване на количеството
топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, е общият топломер, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния
период топлинен счетоводител в СЕС е „ФИРМА“ ЕООД, който е издал изравнителните
сметки за отоплотелен сезон 2015/2016 г., 2016/2017 г. и отоплителен сезон 2017/2018 г.
Вещото лице е посочило, че за периода 2015/2016 г. и 2016/2017 г. абонатът е осигурил
достъп до имота за отчета на уредите и главните отчети от 11.05.2016 г. и 30.04.2017 г. са
подписани. За периода 2017/2018 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, видно от
представените по делото и неоспорени протоколи от 22.05.2018 г. (първо посещение) и
30.05.2018 г. (второ посещение). Според главните отчети и изравнителни сметки на ФДР за
процесния период в имота има три броя радиатори радиатори с ИРРО и щранг-лира в банята
без ИРРО. За периода с липса на достъп за трите радиатора в имота е начислена служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, като за щранг-
лирата винаги се начислява такава топлинна енергия, тъй като това по дефиниция е
радиатор без уред. Освен това на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемите обеми на имотите в сградата –
етажна собственост. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на един брой
водомер за топла вода в имота, а за периода с липса на достъп за отчет на абоната е
начислявана служебна топлинна енергия „на брой лица“ с разход 140 л/денонощие за един
брой потребител. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка,
касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната
станция „одобрен тип” по смисъла на Закон за измерванията, като периодичната му
проверка за експлоатационна годност са е извършвала по реда на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол с двугодишен срок на валидност на
проверката. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за топлинна енергия
за отопление, БГВ и отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода, че
ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Според вещото лице общата
дължима сума за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. е 4101.70 лв. при съобразяване на
3
издадените за периода изравнителни сметки – сума за получаване в размер на 34.97 лв. за
периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г.; сума за доплащане в размер на 87.58 лв. за периода
м.05.2016 г. – м.04.2017 г. и сума за доплащане в размер на 678.68 лв. за периода м.05.2017
г. – м.04.2018 г.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи
размерът на реално потребената в процесния имот топлинна енергия, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава X на ЗЕ, като не е включило неплатени суми, извън
заявения период и начислените лихви за тях. Също така вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния имот и период е извършено
правилно, съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна
уредба. Ето защо съдът възприема изцяло изводите на вещото лице по изготвената и
неоспорена СТЕ. Ответникът не е навел възражения за неточно по отношение на качество и
количество изпълнение от страна на дружеството, нито са ангажирали доказателства в тази
насока /Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО/, поради
което предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че за процесния период няма данни за извършени от страна на ответника
плащания, като размерът на непогасената сума по счетоводни данни на ищеца възлиза на
4101.71 лв., при съобразяване резултата от изравнителните сметки за процесния период.
Вещото лице е разяснило, че от тази сума следва да се приспадне сумата от 12.37 лв. –
неустойка за недоставена топлинна енергия за период от три дни през м.02.2017 г. и така
общо дължимата от ответника сума възлиза на 4089.34 лв., колкото е претенцията на ищеца
по искова молба.
Установява се, че за услугата дялово разпределение е начислена сума в размер на
54.99 лв. за периода м.02.2016 г. – м.04.2018 г. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от Общите
условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки, главни отчети, както и
от изготвените експертизи, третото лице-помагач е извършило услугата „дялово
разпределение“, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва
да заплати на ищеца дължимото възнаграждение.
Предвид изложеното следва да се разгледа направеното релевираното в срок
възражение за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в
настоящия случай е спрян с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.03.2019 г. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 21.03.2016 г. са погасени по давност.
За част от процесния период – от м.май 2016 до м.юли 2016 г. – са действали Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, а за остатъка от
4
процесния период /м.август 2016 г. – м.април 2018 г./ са действали Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до
длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период,
т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от
продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, т.е. от
деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2016 г. – от
01.04.2016 г., за месец април 2016 г. – от 01.05.2016 г. и т.н.
Считано от м. август 2016 г., приложение намират общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от тези общи условия прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната
давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли
в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. септември 2016 г. –
от 15.11.2016 г., за вземането за м. октомври 2016 г. – от 16.12.2016 г. и т.н.
Издаването на Общата фактура не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Задължението за заплащане на посочената в общата фактура сума не е възникнало с
издаването , то е възникнало преди това и то въз основа на ползването на топлинната
енергия. Да се приеме противното становище, че давността започва да тече след изтичане на
срока за плащане на общата фактура, би означавало да се предостави възможност кредитора
по едно вземане по своя воля да сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде
нова за същото и така да продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
С оглед изложеното и като взе предвид, че заявлението по чл. 410 ГПК е било
подадено на 21.03.2019 г., погасени с изтичане на тригодишен давностен срок са всички
вземания за главници, чиято изискуемост е настъпила до 21.03.2016 г. Това означава, че
погасени с изтичане на тригодишен давностен срок се явяват вземанията за периода
м.05.2015 г. – м.02.2016 г. вкл. , тъй като за вземането за месец март 2016 г., станало
изискуемо на 01.04.2016 г., давността не е изтекла. Следователно погасената по давност се
явява сумата за главница за топлинна енергия в размер на 825.92 лв., която съдът определи
въз основа на неоспореното по делото заключение на СТЕ. Ето защо, предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 3263.36 лв. (3275.73 лв. - 12.37 лв.= 3263.36 лв.) и за
периода м.03.2016 г. – м.04.2018 г. вкл., а за разликата до пълния предявен размер от 4089.34
лв. и за периода м.05.2015 г. – м.02.2016 г. вкл. – отхвърлен.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Най-старото задължение от м.02.2016 г. в размер на 2.00 лв. е възникнало на
28.02.2016 г. и става изискуемо на 01.03.2016 г., поради което следва да се приеме, че
същото е погасено по давност предвид това, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 21.03.2019 г. Задължението за м.03.2016 г. е възникнало на 31.03.2016 г. и е станало
изискуемо на 01.04.2016 г., т.е. то и последващите задължения не са погасени по давност.
Следователно предявеният иск се явява основателен за сумата от 52.99 лв. и за периода
от м.03.2016 г. до м.04.2018 г., а за разликата до пълния предявен размер от 54.99 лв. и за
5
м.02.2016 г. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.03.2019 г./
до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. На основание чл. 119 ЗЗД
вземането за лихва върху погасената по давност главница се погасява. Поради това
ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия
за периода, погасен по давност.
В чл. 32, ал. 2 от представените от ищеца Общи условия от 2014 г. е посочено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата
на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-
дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период, т. е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху
задълженията по месечните фактури, а само за задължението по общите фактури. Ищецът
не ангажира доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на
дружеството, респективно не установи изпадането в забава на ответника за претендирания
период. Ищецът не ангажира доказателства относно датата на публикуване на процесните
суми за процесния имот с аб. № . в сайта на дружеството, респективно не установи
изпадането в забава на ответника за претендирания период. В този смисъл за главницата
начислена при приложението на чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. не се дължи
мораторна лихва. Това е така, доколкото за изпадането в забава за задължения възникнали
по време приложението на Общите условия от 2014 г. е приложим чл. 32, ал. 1 от същите.
Следователно за вземанията за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., за които се прилагат
Общите условия от 2014 г. по обща фактура от 31.07.2016 г. обезщетение за забава за
периода от 14.09.2016 г. до 06.03.2019 г. не се дължи. Отделно от това следва да се посочи,
че за вземанията по обща фактура от 31.07.2016 г., касаещи прогнозно начислени месечни
суми, е налице и хипотеза на чл. 119 ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ДРУЖЕСТВО“
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
6
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
Ето защо и с оглед клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, ответникът е изпаднал в
забава, тъй като е приложимо правилото dies interpellat pro homine – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
При това положение на основание чл. 162 ГПК, съдът счита, че претенцията за
мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 06.03.2019 г. за непогасените по давност
вземания възлиза общо на 252.29 лв.
Ето защо, предявеният срещу ИВ. Н. Н. иск следва да се уважи за сумата от 252.29 лв.
за периода 15.09.2017 г. – 06.03.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от
516.71 лв. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в размер на 10.95 лв. за периода от 30.03.2016 г. до
06.03.2019 г. се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъдат присъдени по
съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 109.56 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в
размер на 995.62 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи, за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на дружеството.
Ответникът не е сторил разноски, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., срещу ИВ. Н. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. Н. Н. дължи на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, сумата от
7
3263.36 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.03.2016 г. до м.04.2018 г. за имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.03.2019 г./, сумата от 52.99 лв. – главница за
такса за услуга дялово разпределение за периода от м.03.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/21.03.2019 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 252.29 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 06.03.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за стойност на топлинна енергия за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 4089.34 лв. и за периода от м.05.2015 г. до м.02.2016
г. вкл., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 54.99 лв. и за м.02.2016 г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 516.71 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цената на топлинната енергия и за периода от
14.09.2016 г. до 14.09.2017 г. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
10.95 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цената на
услугата дялово разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 06.03.2019 г.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. да заплати на
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 995.62 лв. – разноски, сторени в исковото производство и сумата от
109.56 лв. – разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „ДРУЖЕСТВО” ЕАД – „ФИРМА” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8