№ 16675
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110133739 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Е. И. П., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №4013/2023г. на СРС, 140 състав, както следва: 874,90 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.01.2023г. до окончателното плащане,
117,03 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 31.08.2020г. до 17.01.2023г., 2,90 лева – такса за предоставена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до м.06.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2023г. до окончателното
плащане, 0,72 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020г. до 17.01.2023г. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Отправят се и възражение за настъпила погасителна
давност за вземанията. Претендират се разноски.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „Д“ ООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4013/2023г. на СРС, 140 състав.
Спорно между страните, че през процесния период ответниците са били
битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР
на ЗЕ, относно процесния имот, находящ се в гр. ххх. Видно от събраните по
делото писмени доказателства - Нотариален акт за дарение от 1997г., както и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, се установява че
ответницата притежава в собственост процесния недвижим имот, поради
което същата се явяват потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни,
ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответницата остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
2
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Д“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
От представеното и прието по делото заключение на вещото лице по СТЕ,
което съдът изцяло кредитира, се установява, че за исковия период
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер
на 852,99 лв.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда
на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
3
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен №ххх.
Поради изложеното предявените претенции за стойността на
консумираната топлинна енергия и таксата за дялово разпределение се явяват
основателни в пълния им предявен размер.
Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност,
което съдът намира за частично основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива
за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни
задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено на 23.01.2023г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия не се явяват погасени по давност.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на "Т
С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено,
че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
4
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй
като според събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна
енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответницата. Поради
изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи
на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и претенцията за
присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение,
тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи да е
отправена от ищеца до ответницата.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците, съобразно уважената част от
исковете, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер
на 440,86 лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното
производство.
В полза на процесуалния представител на ответниците, на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.3 ГПК, съобразно с възражението за прекомерност,
което съдът намира за основателно с оглед относително ниската фактическа и
правна сложност на производството, обема на извършената правна защита и
материалният интерес, разноските за адвокатско възнаграждение, следва да
бъдат определени в общ размер на 450 лв. - за исковото и за заповедното
производство, като съобразно с отхвърлената част от исковете, следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 63,12 лв. -
за исковото и за заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, че Е. И. П. с ЕГН
**********, дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, следните суми: 852,99 лева – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден
имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната лихва върху тази сума,
5
считано от 26.01.2023г. до окончателното плащане, 2,90 лева – такса за
предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до
м.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.01.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№4013/2023г. на СРС, 140 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
сумата от 21,91 лв., главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., като недължима.
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: 117,03 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.08.2020г. до
17.01.2023г., както и за 0,72 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. до 17.01.2023г.
ОСЪЖДА Е. И. П. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
сумата в размер на 440,86 лв., представляваща разноски по исковото и по
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на адв. Н. К.
при САК, с ЛНА ххх, сумата в размер на 63,12 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по исковото и по заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4013/2023г. на СРС, 140 състав, в частта й
относно вземанията за 21,91 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., като недължима за 117,03 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.08.2020г. до 17.01.2023г., както и за 0,72 лева – мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 17.01.2023г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Д“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6