РЕШЕНИЕ
№ 1009
Кюстендил, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20247110700443 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Й. К. И. от [населено място] дол, [улица], вх.А, ет.1, ап.1, съдебен адрес [населено място], [улица]оспорва ЗППАМ №2950/05.08.2024г. на младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която й е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Претендират се разноски.
Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на Й. К. И. е съставен АУАН №030086/05.08.2024г. за това, че на същата дата, около 19.50ч. в [населено място], е управлявала лек автомобил с рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Дадена е кръв за лабораторен анализ, след издаден на водача ТМИ №264576/05.08.2024г. /срав. ТМИ и протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или упойващи вещества/. Към момента на издаване на процесната заповед не е налице изготвена химико-токсикологична експертиза.
В хода на съдебното производство е представена съдебна химикотоксикологична експертиза рег.№И-5471//02.06.2025г. на ВМА, от която се установява, че идентифицираните лекарствени средства парацетамол, лидокаин, метамизол и техните метаболити не са класифицирани като наркотични вещества, съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същия за незаконосъобразен, по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ №2950/05.08.2024г. на младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по см. на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №513з-6400/07.07.2023г., при спазване разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът счита, че заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закон. За да бъде приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е необходимо да се докаже управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози от водача на автомобила. Редът, средствата и способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Съгласно чл.3 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Установяването с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в три задължителни хипотези - т.1 когато лицето откаже извършване на проверка с тест; т.2 – когато лицето не приема показанията на теста и т.3 – когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест. В тези случаи на водача се издава ТМИ. Императивната норма на чл.6, ал.10 от Наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.15, ал.6 от Наредбата, която гласи, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От своя страна чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП сочи, че при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.
Анализът на приложимата нормативна уредба обуславя извода, че при несъгласие на проверяваното лице с резултатите от проверката и даване на биологичен материал за медицинско изследване, оспорените показания на теста могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл.6, ал.10 от Наредбата хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от химико-токсикологичното изследване.
Безспорно установено по делото е, че жалбоподателката е оспорила резултатите от дрегера и е дала кръв за химичен анализ /срав. ТМИ, протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества и химикотоксикологична експертиза рег.№И-5471//02.06.2025г./. В този смисъл съдът приема, че неправилно административния орган е приел за меродавен резултата от дрегера, доколкото той не се явява годно доказателство за установяване на релевантните за спора факти относно употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача. Неспазвайки нормата на чл.6, ал.10 от Наредбата административният орган е допуснал съществено нарушение, в резултат на което е стигнал до необоснования извод, че водачът е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Наличието на съставен АУАН срещу жалбоподателката не е абсолютно основание за издаването на процесната заповед и не дерогира изискването, че при оспорване на резултата от техническото средство изследването от кръвната проба е решаващо. Даденият биологичен материал от водача е задължил органа да изчака резултатите от изследването и едва тогава да извърши преценка налице ли е управление на ППС под въздействието на наркотични вещества или не. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е сторено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателката доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване. Съществуването на правно релевантния юридически факт за възникване на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, се явява недоказано, още повече като се съобрази и резултатът от медицинското изследване – в кръвта на Й. И. не се установява наличието на наркотични вещества или техни аналози /срав. експертиза на ВМА/. Изложеното обосновава извода за наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
С оглед изхода на делото съдът присъжда на жалбоподателката разноски в размер на 910 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 900 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.143, ал.1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЗППАМ №2950/05.08.2024г. на младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на Й. К. И. от [населено място] дол, [улица], вх.*, ет.*, ап.* е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА СДВР с адрес [населено място], [улица]да заплати на Й. К. И., [ЕГН] от [населено място] дол, [улица], вх.А, ет.1, ап.1 съдебни разноски в размер на 910 лв. /деветстотин и десет/.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |