РЕШЕНИЕ
Номер 84330.09.2020 г.Град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СливенXI състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20202230102143 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете,
ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно училище, в
размер на 300,00 лв. месечно.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща и отказва доброволно да й
дава средства за издръжка. Излага твърдения, че е ученичка в 12 клас в
Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ - Сливен и има
нужда освен от средства за храна и облекло и от такива за учебници и учебни
помагала, закупуване на бои, картони, платна и др., които възлизат на около
40 - 50 лв. месечно. Твърди, че два пъти в годината гимназията организира
задължително учебно-творческа практика в други населени места, които са от
порядъка на 800 лв. годишно. Излага още, че няма собствени доходи, нито
движимо или недвижимо имущество, а баща й получава месечно трудово
възнаграждение от 877 лв. и може да й заплаща издръжка без това да
съставлява особено затруднение за него. На изложените основания
претендира ответникът да бъде осъден да й заплаща по 300 лв. месечна
издръжка.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е баща на ищцата, но
излага твърдения, че ищцата живее с майка си, която получава по-високи
1
доходи от ответника. Твърди, че върху трудовото му възнаграждение е
наложен запор, поради което същият получава единствено сумата от 250 лв.
месечно. Излага, че здравословното му състояние не е добро и приема
медикаменти, поради което изплащането на исканата издръжка би му създало
сериозни затруднения, а от друга страна твърдените от ищцата разходи не
надхвърлят обичайните ежедневни разходи.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск, моли да бъде
уважен в пълния предявен размер и претендира направените по делото
разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник -
адвокат, чрез който претендира отхвърляне на иска, евентуално
съобразяването на размера с реалния му нетен доход. Също претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а се установява и от писмените
доказателства по делото, че ответникът А. А. А. е баща на ищцата М. - М. А.
А., родена на *****.
Видно от Служебна бележка от 12.02.2020 г., издадена от Директора на
НХГ „Димитър Добрович“ - Сливен, ищцата е била ученичка в XI клас през
учебната 2019/2020 г. като гимназията провежда две ежегодни учебно-
творчески практики, разходите за които, в размер на около 400 лв. за една
практика, са за сметка на ученика. От служебна бележка от 15.07.2020 г. се
установява, че през учебната 2019/2020 г. ищцата продължава обучението си
в XII клас.
Ищцата е представила като писмени доказателства и удостоверение, от
което е видно, че същата не е семейна, както и декларация, с която декларира,
че не може да се издържа сама, тъй като няма собствени доходи от трудова
дейност, нито собствено имущество, от което да получава доходи.
2
Установява се от представените фишове за месеците от май до август
2020 г., че месечното брутно трудово възнаграждение на ответника е в размер
на 840 лв. - основна заплата, 53,76 лв. - % професионален опит, а през м. юли
2020 г. са начислени и 96,75 лв. - СБКО с еднократна сума. След направените
удръжки, включително и по наложен запор, ответникът получава нетно
месечно възнаграждение в размер на 250,00 лв.
Видно от Служебна бележка от 20.07.2020 г., издадена от Директора на
СУ „Димитър Рохов“ - Сливен, майката на ищцата - В. М. Х., работи на
длъжност главен учител с основно трудово възнаграждение 1258,00 лв.
месечно.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, но по същество съдът го
намира за неоснователен по следните съображения.
За да възникне правото на ищцата да получава издръжка по чл. 144 СК е
необходимо същата да докаже, че е дъщеря на ответника, че е пълнолетна, но
няма навършена двадесетгодишна възраст, че учи редовно в средно учебно
заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от използване на
имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата претенция,
може да дава месечна издръжка без особени затруднения, като законът
изисква всички тези условия да са изпълнени кумулативно.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на ищцата, която е
навършила пълнолетие на 15.06.2020 г. и през учебната 2020/2021 г. е
продължила образованието си в средно учебно заведение като редовен ученик
в XII-ти клас.
Категорично изяснено е също, че ищцата не може да се издържа сама,
защото до завършване на средното си образование няма възможност да
работи, съответно няма доходи от труд, а няма и имущество, от което да
генерира достатъчни за издръжката си доходи.
Наред с горното се установява, че майката на ищцата, получаваща
брутно възнаграждение от 1258,00 лева месечно, изпълнява моралното си
3
задължение на родител, като поема текущите разходи на пълнолетната си
учаща дъщеря. Нейните доходи и имущество обаче в настоящия случай са
ирелевантни, тъй като право на пълнолетния ищец е да насочи претенцията си
издръжка към всеки от двамата родители или само към единия от тях - в
случая към бащата.
Същевременно няма спор, че в периода до завършване на средното си
образование пълнолетната ищца се нуждае от средства за задоволяване на
своите потребностите от храна, облекло, учебници, учебни помагала,
материали и посещаване на задължителните учебно-творчески практики.
Касае се за необходими, обикновени, а не луксозни разходи, възлизащи
средно на поне 400,00 - 450,00 лева месечно, от които минимум 200,00 лева за
покриване на базови ежедневни нужди.
Следователно ищцата несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и
има право да получава такава.
Не е налице обаче последната кумулативно необходима за уважаване на
иска предпоставка, а именно родителят, към когото е насочена исковата
претенция, да може да дава месечна издръжка без особени затруднения.
Задължението на родителите за издръжка на децата им, навършили
пълнолетие, не е безусловно като това по отношение на непълнолетните.
Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово
своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование
и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна
принуда юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си
дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че
предоставянето на издръжката не създава особени затруднения за родителя.
В закона няма легално определение за понятието „особени
затруднения“, но същността му може да се изясни като се има предвид
същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се. Следователно дали са налице особени
затруднения или не се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод,
4
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си дете. (в т. см. Решение № 170/24.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. №1339/2012 г., III г. о.; Решение № 273/17.10.2011 г. на ВКС
по гр. д.№ 1694/2010 г., III г. о.; Решение № 199/17.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2010 г., III г. о.).
В настоящия случай, от представените фишове се установи, че
месечното брутно трудово възнаграждение на ответника е в размер на 893,76
лв., а след направените удръжки, включително и по наложения запор,
ответникът получава нетно месечно възнаграждение в размер на 250,00 лв.
Съдът не споделя становището на ищцата, че при преценка на доходите
на ответника не следва да се отчита наложения върху трудовото му
възнаграждение запор, както и че не е ясно докога ще трае той. Както е
прието в Решение № 469/26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2/2011 г., IV г. о.,
презумирането на факти, без да е установено съществуването им, води до
процесуално нарушение при постановяване на съдебния акт. Ето защо съдът
не може да основе решението си на предположението, че след време запорът
ще бъде вдигнат и ответникът ще получава около 700 лв. нетно
възнаграждение месечно.
На следващо място, при преценка материалните възможности на
родителя - ответник по искове по чл. 144 СК, съдебната практика в страната е
формирала два ориентира при определяне възможността за плащане на
издръжка „без особени затруднения“.
Първият е обвързан с понятието „линия на бедност”, която е монетарен
показател за идентифициране на бедните в обществото. При съобразяване
социалния и материалния статус на ответника и след сравняване на нетния
размер на получаваното от него месечно трудово възнаграждение - 250 лв., с
определения от МС размер на линията на бедност за страната от 363 лв. за
2020 г., може безусловно да се приеме, че домакинството на ответника е под
нормативно определената линия на бедност за страната. Поради това, с оглед
установения размер на получаваните от него доходи, ответникът не разполага
с достатъчно средства за заплащане на издръжка на пълнолетната си дъщеря.
5
Втората посока на разсъждения при определяне възможността за
плащане на издръжка „без особени затруднения“ е да се използва като
ориентир концепцията на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, както и обстоятелството, че основният нормативно въведен
критерии за редица социални плащания е трикратният размер на гарантирания
минимален доход /ГМД/. Съдът следва да приеме, че родителят ще може без
особени затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, ако същият
разполага за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, надвишаващ
3/4 от минималната работна заплата /МРЗ/ и нетен доход, който да се равнява
на поне 3.5-кратния размер на ГМД, т. е. при МРЗ за 2020 г. от 610,00 лв. и
ГМД от 75.00 лв., ответникът трябва да може да разчита за собствените си
потребности на брутен доход над 475,50 лева и нетен доход от поне 262,50
лева месечно.
Предвид изложеното съдът намира, че заплащането на издръжка на
пълнолетната му учаща дъщеря, дори и в символичен размер, би създало за
ответника особени затруднения, тъй като той не разполага с достатъчно
средства над необходимите за собствената му издръжка, поради което и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
Върху отхвърлените искове не следва да се заплаща държавна такса от
ищцата. В чл. 78, ал. 6 ГПК законодателят изрично е предвидил, че такси и
разноски биха могли да се заплатят в полза на бюджета на съда единствено от
лицето, което не е освободено от държавна такса, когато делото не е решено в
негова полза. В останалите случаи безспорно разноските следва да останат за
сметка на бюджета на съдебната власт.
Макар и при този изход на спора да се дължат разноски на ответника,
съдът намира, че е в противоречие с принципите на справедливостта, морала
и добрите нрави да осъди ищцата да ги заплати, предвид характера на делото
и всички събрани по него доказателства, че ищцата не притежава доходи и се
нуждае от средства за издръжка. Ето защо и съдът не присъжда разноски в
полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. - М. А. А., ЕГН: **********, с адрес
******* иск с правно основание чл. 144 СК за осъждане на А. А. А. , ЕГН:
**********, с адрес ********** да й заплаща сумата от 300,00 лв. /триста
лева/ месечна издръжка, в качеството й на пълнолетно дете, ненавършило
двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно училище, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 09.10.2020 г.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7