№ 268
гр. Шумен, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря Ф. Д. А.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200937 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, В. Т. Т., с ЕГН ********** от ****, твърди, че с Наказателно
постановление № 21-0869-003665 от 16.12.2021г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР-
Шумен са му наложени две наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС. В
жалбата се твърди, че наказателното постановление е необосновано и постановено при
непълнота и субективна преценка на доказателствата. При издаването му е нарушен
материалния закон, като са извършени съществени нарушения на процесуалните правила.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, с което му е наложено наказание
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДв.П.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен
процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен
представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
изцяло наказателното постановление, като присъди юрисконсултско възнаграждение.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на 13.06.2021г., около 09,56 часа
свидетелят Н. АС. Н. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен,
изпълнявайки служебните си задължения се намирал на ул. Софийско шосе в гр. Шумен.
1
Свидетелят Н. и колегата му работели пътен контрол и спрели за проверка лек автомобил
„Нисан Микра“ с рег. № Н93 00АР. При проверка на документите на водача, установили, че
водач бил жалбоподателя В. Т. Т.. Свидетелят Н. извършил проверка през работната станция
– таблета и установил, че автомобилът дерегистриран по чл.143, ал.15 от ЗДв.П. За
констатираните три административни нарушения, свидетелят Н.Н. съставил на
жалбоподателя В.Т., АУАН серия GA, № 401647 като посочил, че с описаното деяние е
нарушил разпоредбата: 1. Чл.145, ал.2 от ЗДв.П; 2. чл.140, ал.1 от ЗДв.П и 3. чл.147, ал.1 от
ЗДв.П. АУАН съставен в присъствие на нарушителя бил му предявен и връчен и подписан
от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След
съставяне на акта административно-наказателното производство е било прекратено на
основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна
прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 13.12.2021г. било
отказано образуването на наказателно производство за деяние по чл.345, ал.2 от НК. Въз
основа на постановлението за отказ да бъде образувано наказателно производство и
съобразявайки материалите в преписката на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено
наказателно постановление № 20-0869-003665 от 16.12.2021г. на Началник група към ОД
МВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция, с което на В. Т. Т., с ЕГН 79011023984, с адрес:
**** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3,
предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетеля Н. АС.
Н. - актосъставител, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени
доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Н. АС. Н..
Същите са последователни и кореспондират и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДв.П по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по
силата на Договор за покупко-продажба от 01.04.2021г., с нотариална заверка на подписите,
жалбоподателят В. Т. Т. е придобил правото на собственост върху лек автомобил „Нисан
Микра“, с рег. № Н93 00АР както и че в законоустановения срок по силата на чл.3 от
2
Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС на
министъра на вътрешните работи, не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила
в сектор ПП при ОД МВР - Шумен. Категорично е установено, че поради тази причина
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 03.06.2021г. на основание
чл.143, ал.15 от ЗДв.П, т. е. към момента на извършване, респективно на установяване на
нарушението – 13.06.2021 г. автомобилът не е бил регистриран по съответния ред.
Не се спори между страните по делото, че към момента на констатиране на
нарушението автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя В.Т., поради което се
налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация /т.е. без
регистрация/ същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото жалбоподателя е
собственик на автомобила. Следователно е бил наясно и с обстоятелството, че въпреки, че е
закупил автомобила той не се води като собственик в свидетелството на автомобила,
респективно не е изпълнил задължението си да пререгистрира посоченото моторно превозно
средство по законоустановения ред и в законоустановения срок.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата,
че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила и не е знаел за
нея. Както в ЗДв.П, така също и в Наредба № І-45/24.03.2000г. на министъра на вътрешните
работи, липсва предвидено задължение на контролните органи да уведомяват собственика
при прекратена служебна регистрация на ППС на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Тази
законова уредба произтича от вмененото задължение в чл.3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г.
на министъра на вътрешните работи на собствениците да регистрират придобитото ППС в
месечен срок в съответната служба ПП при ОД МВР. Следователно жалбоподателя -
собственик на процесното МПС е бил напълно наясно, че следва да регистрира лекия си
автомобил в сектор ПП при ОД МВР, както и, че не е изпълнил това си задължение. Тези
факти водят до категоричния извод, че жалбоподателят е съзнавал, че управлява лек
автомобил, без този автомобил да е регистриран по съответния ред. При това поведение от
страна на собственика и при липсата на законово задължение контролните органи да
уведомяват собствениците при служебно прекратяване на регистрация на ППС в хипотезата
на чл.143, ал.15 от ЗДв.П, настоящият състав приема, че В. Т. Т. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, във вр. с
чл.140, ал.1 от ЗДвП и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС по идентични случай и по-
конкретно Решение № 236 от 25.09.2019г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №218/2019г.,
3
Решение № 169 от 30.07.2020г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 141/2020г., Решение № 112
от 23.06.2020г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 43/2020г. и др.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
ясно, обосновано и доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя
пороци. Не е налице нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като процесното НП е издадено
на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след постановление на ШРП за отказ да се образува
наказателно производство от 13.12.2021г.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като
е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДв.П
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по
пътищата, доколкото липсата на извършена пререгистрация, респективно проверка на
автомобила води до невъзможност моторното превозно средство да бъде
индивидуализирано при нужда. Управлението на МПС без съответна регистрация би довело
и до избягване на административно-наказателна отговорност от страна на управляващото го
лице при евентуално извършено нарушение, регистрирано с техническо средство, доколкото
същото следва да бъде установено и регистрирано. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което
и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
4
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №
21-0869-003665 от 16.12.2021г. издадено от Началник сектор ПП“ към ОД МВР - Шумен, с
което на В. Т. Т., с ЕГН ********** от **** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Т. Т., с ЕГН ********** от *** да заплати по сметка на ОД МВР гр.
Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5