НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Варна, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14359 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, срещу К.А.Я., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следната
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение №445/23.01.2019г. по ч.гр.д.№
874/2019г. по описа на ВРС: сумата от 218.60 лева /двеста и осемнадесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща главница за потребени и неизпълнени парични
задължения по Договор за далекосъобщителни услуги от ***г. до ***г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 21.01.2019г., до окончателно изплащане на вземането, на основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
за
осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 575.19 лв.
/петстотин седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. за устройство HUAWEI, модел P10
Black, взето във връзка с мобилен номер *** за периода след м.09.2017г. до
м.04.2019г. с абонатен номер ***, на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.205 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между страните бил сключен договор за мобилни
услуги.
Ответникът сключил с ищцовото дружество договор за
мобилни услуги по програма Тотал 36.99 лв.
със срок от 24 месеца до ***г. При възползване от преференциални условия
ответникът взел мобилно устройство HUAWEI, модел P10 Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 27.39 лева всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
За потребените от абоната –ответник услуги за периода
от ***г. до ***г. ищцовото дружество издало фактура № ***г. на стойност 39.98
лева с включен ДДС. С кредитно известие
№ ***г. за извършена корекция по дълга, била сторнирана сумата в размер на
-13.13 лева с ДДС за върнати от абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси, начислена била дължимата лизингова вноска в размер на
27.39 лева и бил отразен незаплатения баланс в размер на 204.34 лева, за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на
218.60 лева.
При прекратяване на договорните отношения между
страните ответникът дължал и лизингови вноски за полученото от него мобилно
устройство в общ размер на 575.19 лева за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г.
На 21.01.2019г. ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземания за ползвани и незаплатени мобилни
услуги, по което било образувано ч.гр.д.№874/2019г. по описа на ВРС и издадена
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, и съдът дал указания за предявяване на иск за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, което породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящия
установителен иск.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и
предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно
заверени за вярност и неоспорени в срока по чл.133 ГПК договор за мобилни
услуги от ***г., договор за лизинг от същата дата и подробни справки за
потреблението на мобилни услуги за процесния период. Предвид приетите по делото
писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 255лв., от които 75 лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 205 лв., от които 25 лева
заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.А.Я., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление ***, следната
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение №445/23.01.2019г. по ч.гр.д.№
874/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 218.60
лева /двеста и осемнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница
за потребени и неизпълнени парични задължения по Договор за далекосъобщителни
услуги от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 21.01.2019г., до окончателно
изплащане на вземането, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А.Я., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление
***, сумата от 575.19 лв. /петстотин
седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. за устройство HUAWEI, модел
P10 Black, взето във връзка с мобилен номер *** за периода след м.09.2017г. до
м.04.2019г. с абонатен номер ***, на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.205 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А.Я., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, сумата от 255 /двеста петдесет и пет/ лева, представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.А.Я., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща
сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 874/2019г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: