№ 1280
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110142131 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ТС, представлявано от ,,,,,,, против К.
Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, с адрес: град С
Ищецът твърди, че на 05.02.2020 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № № 3007764 срещу К. Й. Д. с ЕГН: ********** за
сумата в размер на 3662,38 лева, от които 3304,34 лева -главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 05.02.2020 година до окончателното изплащане на вземането,
351,10 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 27.01.2020г., както и суми за
дялово разпределение 6,45 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2019г., ведно
със законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,49 лева -
лихва за периода от 31.03.2019г. до 27.01.2020 г., като е претендирал и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 5803/2020 г. по описа на Софийски районен съд. На основание чл.415,
ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството ни на 21.06.2021г., съдът е указал, че
дружеството може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в едномесечен
срок.
Твърди, че ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
1
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Поради това ответникът бил клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Сочи, че съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди
в гр. София, които влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите.
Твърди, че ответникът имал задължение за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпаднел в забава т.е след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Сочи, че с ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Посочва, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на
битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп бил осъществяван чрез
официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://topю.bg/клиенти/
проверка на сметка.
Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния
период и към датата на подаването на исковата молба не бил погасил задължението си.
Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал
имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с “ТС” ЕООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ
за процесния имот са начислявани от ТС по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “ТС” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
2
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между ТС, представлявано от ,,,,,,, и К. Й. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес **********, с адрес: град С че съществува вземане на ТС, представлявано
от ,,,,,,, и К. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, с адрес: град Сдължи на
ТС, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена на 15.02.2020 година по ч.гр.дело № 5903/2020 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 3662,38 лева, от които 3304,34 лева -
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.02.2020 година до
окончателното изплащане на вземането, 351,10 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2017г. до 27.01.2020г., както и суми за дялово разпределение 6,45 лева - главница за
периода от м.02.2019г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,49 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до
27.01.2020 година.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца - такива сторени в
заповедното и исковото производство.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в този
срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил
доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.
По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на страната
на ищеца – “ТС“ ЕООД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
За ответниците, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и
съответно не са изразили становище по основателността и допустимостта на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
Установява се, твърдяното от ищеца, че ответникът е собственик на топлоснабединя
имот в процесния период, като именно в качеството му на собственик е клиент на топлинна
енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката.
Доказва се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София АД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от ТС и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди се, че спрямо ответниците са влезли в сила и в процесния
период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на
3
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Видно е, че в чл.31, ал.1 от същите е
определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия.
Установява се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите общи условия е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 -
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Доказва се, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в
забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Установява се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството
ищец топлинна енергия за абонатен № 154641 през процесния период.
Сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС”
ЕООД, като се доказва, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър.
Доказва се от анализа на доказателствата, че сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имат са начислявани от ТС по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „ТС” ЕООД, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни
сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е заплатил
процесните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния
период.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода , както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в
Общи фактури - с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във
връзка с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
4
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответниците, които са солидарно отговорни за претендираните задължения и
суми от ищеца.
По разноските
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на 73,25 лева пред заповедния съд и
разноски в исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 208,92 лева и му
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК.
Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като
отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за
подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски
е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и на
основание чл.81 от ГПК и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между ТС, представлявано от
,,,,,,, и К. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, с адрес: град С че
съществува вземане на ТС, представлявано от ,,,,,,, и К. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес **********, с адрес: град Сдължи на ТС, сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 15.02.2020 година по
ч.гр.дело № 5903/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер
на 3662,38 лева, от които 3304,34 лева -главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 05.02.2020 година до окончателното изплащане на вземането, 351,10 лева
- мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 27.01.2020г., както и суми за дялово
разпределение 6,45 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,49 лева -
лихва за периода от 31.03.2019г. до 27.01.2020 година.
ОСЪЖДА К. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, с адрес: град Сда
заплати на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ,,,,,,,, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” № 23Б сторените по ч.гр.дело №
5803/2020 година по описа на Софийски районен съд разноски в размер на 73,25 лева и
сторените по гр.дело № 42131/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски за
5
заплатена държавна такса в размер на 208,92 лева и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „ТС“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна
по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
След влизане в сила на решението - препис да се приложи по ч.гр.дело № 5803/2020
година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6