ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа ч. гр. д. № 11848 по описа
за 2018 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 ГПК – чл.279 ГПК, вр. с чл.32а ПВ.
Образувано е по
жалба, депозирана от Г.А.П. срещу определение № 451/08.05.2018 г. на съдия по
вписванията при СРС, с което е отказано вписването на представения с молба вх.
№ 28295/08.05.2018 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София, заверен
препис от решение № 3394/07.07.2008 г. на ОСЗГ,
Община „Панчарево“. Излага съображения, че обжалвания отказ е
незаконосъобразен, тъй като решението на ОСЗГ е постановено в резултат на
постановеното съдебно решение по гр. д. № 1972/1998 г. по описа на СРС, 40
състав, по иск с правно основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Имотът е възстановен с
постановеното по гр. д. № 8713/2007 г. на СРС, 46 състав съдебно решение и
влязлото в сила решение № 3394/2015 г. на ОСЗГ „Панчарево“. Моли съда да отмени
отказа на съдията по вписванията и да постанови вписване на горепосоченото
решение на ОСЗГ.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателите,
приема за установено следното от фактическа страна:
Частната жалба е
депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване
вх. № 28295/08.05.2018 г. жалбоподателят е отправил искане до Службата по вписванията
към Агенция по вписванията да разпореди вписване на решение № 3394/07.07.2008 г., влязло в сила на 06.08.2008 г.
С посоченото решение на ОСЗГ Община „Панчарево“ е
признато правото на собственост на наследниците на Й.Б.П.в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на левада от 2
дка, V категория, находяща се в землището на с.
Герман, в местността „Ливадето“, при граници
(съседи): братя С., М.Б., братя Т., Селска вада, заявен с пореден № 6 от
заявлението и установен с делбен протокол по прот. дело № 410/10.04.1953 г. Решението на ОСЗГ Община
„Панчарево“ е постановено във връзка с решение от 10.05.2004 г., постановено по
гр. д. № 1972/1998 г. по описа на СРС, ГК, 40 състав.
Представено е удостоверение за наследници от
02.12.2015 г., съгласно което жалбоподателят Г.А.П. е син на починалия на
14.06.1971 г. Й.Б.П..
С обжалваното определение, постановено на 08.05.2018
г., съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди вписване на решение №
3394/07.07.2008 г. на ОСЗГ Община „Панчарево“, тъй
като в молбата не са посочени кои са собствениците на имота, липсва и описание
на същия по кадастралната карта. Прието е, че съдията по вписванията в
разглежданото производство не е компетентен да установява наследствено правоприемство на страните по акта, както и да установява
идентичността на имота, описан в него, при последваща
промяна в градоустройствия му статут, нито промяната
в персоналния състав на собствениците на имота.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.112, б.„а“ ЗС, вр. чл.4, б.„а“ ПВ на вписване подлежат всички
актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове,
с които се признават такива права. Към посочените актове следва да се отнесе и решението
на поземлената комисия, с което се възстановява правото на собственост на земи.
Вписването, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в
рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се
касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията
извършва, съгласно нормата на чл.32а, ал.1 ПВ, вр. с
чл.32б ПВ във връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на
закона, се свежда до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материално-правните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. С оглед на това е
процесуално недопустимо отказът на съдията по вписванията да бъде мотивиран от
съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие (в този
смисъл ТР № 7/2012 г. от 25.04.2012 г. на ОСТГК, т.6). Ето защо ангажираните от
жалбоподателя доказателства с депозираната частна жалба не следва да се
обсъждат, доколкото не могат да се ценят в производството по вписване на
решение на ОСЗГ.
В разглеждания случай, както заявлението, така и
решението на ОСЗГ, не са съобразени с изискванията на чл.6, ал.1, б.„в“ ПВ за
точно описание на имота, чрез посочване на границите му. Макар решението на
ОСЗГ да съставлява подлежащ на вписване акт, за да има силата на констативен
нотариален акт за правото на собственост, следва да е влязъл в сила и да е
придружен от скица, съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. В разглеждания случай
такава не е представена. Следва да се отбележи, че в самото решение като
забележка е посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки е
необходима скица с точните размери на имота.
За липсата на изискуемото се съдържание в подлежащия
на вписване акт, съдията по вписванията е длъжен да извърши проверка съгласно
чл.32а, ал.1 вр. чл.6, ал.1, б. „в“ ПВ. В посочената
норма е регламентирано, че подлежащите на вписване актове трябва да съдържат
описанието на имота, до който се отнася актът с посочване на вида,
местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота,
площта и/или застроената площ и границите. Тези изисквания са императивни по
своя характер и ако представеният за вписване акт не е съобразен с тях, то
следва да се приеме, че не са налице предпоставките за вписването му. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по
тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията следва да
постанови отказ за вписване на представения за вписване с вещни последици акт,
тогава когато той не е с необходимото съдържание с оглед идентификацията на
имота, до който се отнася актът. При недвижимите имоти съществен елемент на
идентификацията им, чрез посочване на идентификатор, а когато не е одобрена
кадастрална карта и липсва идентификатор - чрез посочване на границите им поне
от три страни (определение № 237/04.12.2017 г., постановено по ч. гр. д. №
4385/2017 г. по описа на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3,
т.2 ГПК).
В разглеждания случай представеното решение на ОСЗГ не
е придружено от скицата, която е неразделна част от него. По този начин недвижимият
имот не е надлежно индивидуализиран, което се явява абсолютна пречка за
вписването му.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице
предпоставките за вписване на представеното от жалбоподателя решение на ОСЗГ,
поради което частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 79958/08.06.2018 г., депозирана от
Г.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу определение № 451/08.05.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, постановено по
молба вх. № 28295/08.05.2018 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София,
като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.