Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 143
гр.Габрово,22.05.
2012 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание
на първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: .....................................
при
секретаря .. и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от
съдията Топалова т.д № 99 по описа за 2011 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът и
представляващият ответното дружество сключили договор по силата на който, Н.
приел, в качеството на ЕТ, че е получил заем в размер на 500 000 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.4 от договора, заетата сума можело да бъде върната освен чрез финансови
средства и чрез доставка на пилешко месо. По това време ищецът активно
отглеждал птици и добивал птиче месо чрез открити негови партиди в четири
птицекланици – КП ”Птицекланица” ЕООД гр. Плевен, „Пимас” ООД Стражица,
„Зорница- Кесарево” АД с. Кесарево,”Първомайци ММ М.Х.”. За периода 3.11.2004 г. - 30.03.2005 г.
ищецът фактурирал по 15 бр. Фактури, доставки на пилешко месо на обща стойност
164 630.26 лв. с ДДС. Ответникът разплатил част от задълженията си по тези
фактури, като дължимият остатък възлизал на 90 278.90 лв. Отделно от това
без фактури, но с първични счетоводни документи, на ответника били доставени
птичи меса на обща стойност 521 604 лв., включваща и стойността на
неразплатените по фактурите доставки. В хода на разглеждане на т.д. № 35/06 г.
на ПОС, с влязло в сила определение било установено по категоричен начин се
установявали количествата на извършените доставки, приемането им от ответника и
извършените счетоводни записи в счетоводството на ответника. До настоящият
момент ответното дружество не било заплатило на ищеца стойността на приетото и
реализирано месо в общ размер 521 604.12 лв. Ответникът дължал и лихва
върху главницата в размер на 325 709.97 лв.
Моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца исковата сума, както и направените по делото разноски.
С писменият си отговор ответникът
оспорва исковете.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема следното:
В доклада си съдът е приел, че поради липса на
достатъчно уговорки в договора от 3.11.2004 г. относно връзката между заема и
търговската продажба, се касае за две отделни правоотношения, обективирани в
един двустранен договор. По договора за заем страни са Н.Х.М.-И. като
заемодател и „Инот Агро” ООД, ЕТ ”Инот Р.Н. и Р.В.Н., като заематели. По
договора за търговска продажба страните са „Инот Агро” ООД и ЕТ ”Инот Р.Н.”
продавачи и „Н.” ЕООД като купувач. В
настоящото производство предмет на спора са отношенията във връзка с доставка
на пилешко месо, основаващи се според ищеца на договора за заем от 3.11.2004 г.
Ищец по делото е само ЕТ” Инот - Р.Н.”, а ответник „Некс” ЕООД. В хода на
делото, ищецът се позовава многократно
на т.д. № 35/2006 г. на Плевенски окръжен съд, поради което съдът е
направил служебна проверка на посоченото дело. При проверката е установено, че
делото е образувано по искова молба на „Инот Агро” ООД, ЕТ”Инот – Р.Н.” и Р.В.Н.
против Н.Х.М. – И. с правно основание чл.254 ГПК и цена 500 000 лв. по договор
за заем от 3.11.2004 г. Предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен,
като към момента на изготвяне на проекто доклада е била висяща процедура пред
ВКС по глава 24 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. В случая ищецът е
бил страна по цитираното т.д. № 35/2006 г. на ПлОС, ответник е било не „Некс”
ЕООД, а Н.Х.М.-И. като физическо лице. Предвид изложеното съдът приема, че е
налице липса на идентичност на страните по настоящото дело и т.д. № 35/2006 г.,
поради което е безпредметно да се преценява дали има тъждество между предмета
на влязлото в сила решение по т.д. № 35/2006 г. и спорно право в настоящото
производство.
За периода 3.11.2004 г.- 30.03.2005 г. ищецът
фактурирал по 15 бр. фактури, доставки на пилешко месо на обща стойност
164 630.26 лв. Освен тази сума ищецът твърди, че е доставил на „Н.” ЕООД *** птиче месо
на обща стойност 431 325.22лв., за които са били издадени първични счетоводни документи, но не и фактури.
С оглед изложеното в исковата молба може да се приеме, че
се касае за първични счетоводни документи,
издадени от „КП ПТИЦЕКЛАНИЦА'' ЕООД - гр. Плевен, „ПИМЕНС” ООД - гр.Стражица,
„ЗОРНИЦА-КЕСАРЕВСГАД - с.Кесарево и
ЕТ" ММ-М.Х."-гр.Пръвомайци, в които птицекланици ищецът има открити
партиди. Представени са следните документи: 1.21 броя копия на спесификации,
издадени от „КП ПТИЦЕКЛАНИЦА"
ЕООД-гр.Плевен, както следва:
1.1.
на стр. 10 - спесификация
№ 2571/02.11.2004 г.
1.2.
на стр. 11 - спесификация № 2506/09.11.2004 г.
1.3.
на стр.12 - спесификация
№ 2385/11.11.2004 г.
1.4.
на стр. 13 - спесификация
№ 1913/17.11.2004 г.
1.5.
на стр.14 - спесификация
№ 2685/19.11.2004 г.
1.6.
на стр.15 - спесификация
№ 2697/22.11.2004 г.
1.7.
на стр. 16 - спесификация
№ 2808/30.11.2004 г.
1.8.
на стр.17 - спесификация
№ 2819/02.12.2004 г.
1.9. на стр.18 - спесификация
№ 1990/23.12.2004 г.
1.10.
на стр.19 - спесификация
№ 2021/29.12.2004 г.
1.11.
на стр.20 - спесификация№
186/10.01.2005 г.
1.12.
на стр.21 - спесификация
№ 217/14.01.2005 г.
1.13.
на стр.42 - спесификация
№ 238/17.01.2005 г.
1.14.
на стр.43 - спесификация
№ 276/21.01.2005 г.
1.15.
на стр.44 - спесификация
№ 359/28.01.2005 г.
1.16.
на стр.45 - спесификация
№ 366/31.01.2005 г.
1.17.
на стр.46 - спесификация
№ 367/31.01.2005 г.
1.18.
на стр.47 - спесификация
№ 494/14.02.2005 г.
1.19.
на стр.48 - спесификация
№ 394а/08.03.2005 г.
1.20.
на стр.50 - спесификация
№ 416а/14.03.2005 г.
1.21.
на стр.51 - спесификация
№ 666/21.03.2005 г.
2.14 броя копия на
приемо-предавателни протоколи, по които като „получател"
фигурира „ПИМЕНС" ООД - гр.Стражица, както
следва:
2.1.
на стр.22 лице - протокол
№4/08.02.2005 г.
2.2.
на стр.22 гръб - протокол
№ 386/08.02.2005 г.
2.3.
на стр.24 - протокол
№ 5/01.03.2005 г.
2.4.
на стр.25 - протокол
№ 417/02.03.2005 г.
2.5.
на стр.26 - протокол
№ 6/26.03.2005 г.
2.6.
на стр.54 гръб - протокол
№1/18.12.2004 г.
2.7.
на стр.55 - протокол
№ 2/18.12.004 г.
2.8.
на стр.56 - протокол
№ 4/21.12.2004 г.
2.9.
на стр.57 - протокол
№ 3/21.12.2004 г.
2.10.
на стр.58 - протокол
№ 3/22.12.2004 г.
2.11.
на стр. 59 - протокол
№ 331/28.12.2004 г.
2.12.
на стр.60 - протокол № 363/21.01.2005 г.
2.13.
на стр.61 - протокол
№ 367/26.01.2005 г.
2.14.
на стр.62 - протокол
№ 3/25.01.2005 г.
3. 2 броя копия на
пътно-прехвърлителни и 4 броя копия на складови разписки, по които като
„предал" фигурира „ЗОРНИЦА-
КЕСАРЕВО"АД - с.Кесарево,
както следва:
3.1.
на стр.29 – разписка от 28.10.2004 г.
3.2.
на стр.30 лице - разписка
от 23.11.2004 г.
3.3.
на стр.30 гръб - разписка
от 23.11.2004 г.
3.4.
на стр.32 - разписка
от 06.11.2004 г.
3.5.
на стр.ЗЗ лице - разписка
от 01.12.2004 г.
3.6.
на стр.ЗЗ гръб - разписка
от 01.12.2004 г.
4. 2
броя копия на нареждания за експедиция, изходящи от ПТИЦЕКЛАНИЦА - с. Първомайци, както следва:
4.1.
на стр.35 - нареждане
№ 03067/13.12.2004 г.
4.2.
на стр.Зб - нареждане
№ 03024/07.12.2004 г.
Допусната и приета е съдебно счетоводна експертиза, която съдът намира за
компетентна и мотивирана. При извършената проверка в счетоводствата на
страните, е установено, че процесните 15 бр. Фактури са осчетоводени и в двете
счетоводства на обща стойност 164 630.26 лв. В счетоводството на ищеца
същите са отразени по счетоводна сметка 411”клиенти” по партидата на „Н.” ЕООД
и по кредита на счетоводни сметки 701 и 702 – приходи от продажби. В
счетоводството на ответника са отразени извършените доставки по счетоводна
сметка 401 ”доставчици”. При проверката е установено също, че по част от
процесните фактури са извършени плащания от страна на ответника в брой с
издаване на фискален бон и по банков път общо на стойност 74 351.36 лв. В
счетоводствата на двете страни са отразени неизплатени суми по следните
фактури: № 2361/28.12.2004 г. за 6 560.63 лв., № 2362/29.12.2004 г. за
23 355.36 лв., № 2363/30.12.2004 г. за 20 471.76 лв., №
2378/26.01.2005 г. за 7 661.96 лв., № 2379/27.01.2005 г. за 7 001.38
лв., № 2393/28.02.2005 г. за 14 831.71 лв., № 2407/28.03.2005 г. за 10 396.10
лв. или общо 90 278.90 лв. Вещото лице И. е констатирала, че по делото са
приложени и при проверката са й били предоставени четири вида първични
счетоводни документи от ЕТ”Инот - Р.н.”както следва: 21 броя спесифакации,
издадени от КП ”Птицекланица ЕООД гр. Плевен на ЕТ ”Инот – Р.Н.”, на които не е
посочено името на „Н.”ЕООД като получател на описаната в тях стока.
Спесификациите са подписани от двете страни; 12 броя приемо-предавателни
протоколи, на които като получател е посочено „Пименс” ООД гр. Стражица и
доставчик ЕТ”Инот - Р.Н.”. На четири от протоколите като доставчик е вписан М.Б.
и получател „Пименс” ООД гр. Стражица; два броя пътно-прехвърлителни разписки,
в които е вписано, че склад 11 в птицекланица Кесарево на името на ЕТ”Инот - Р.Н.”
е предадена на „Некс” ООД стока. На разписките са положени подписи на предал и
приел; четири броя складови разписки за получени СМЦ, издадени от „Зорница -
Кесарево” АД с. Кесарево, в които е вписано”складове 11 на ЕТ”Р.Н.” и два броя
нареждания за експедиране, издадени от Птицекланица с. Първомайци, в които е
вписано „експедиция на Р.Н.” с подписи на приел и предал, като нареждане № 3024
е без дата.
По делото е разпитан като свидетел И.Б.И. Той твърди пред съда, че е съпруг
на Н.М.-И. В процесния период от 3.11.2004 г. – до 31.03.2005 г. той не е бил
обвързан с трудовоправни или служебни отношения с „Н.” ЕООД и не е действал по
пълномощие за дружеството, поради което не е подписвал приложените по делото
документи.
Св. П.К. твърди пред съда, че работел
в ответното дружество от м.12.2003 г. като шофьор. Периода от 3.11.2004 г. до
31.03.2005 г. управлявал товарен хладилен автомобил. Свидетелят обяснява
начина, по който ставала доставката на пилета, разфасовано пилешко месо и
събпродукти. По нареждане на Н.И., управител на ответното дружество, свидетеля
товарил от птицекланица”Пименс” ООД гр. Стражица и от с. Първомайци стоката. В
птицекланицата се издавала пътно прехвърлителна разписка за стоката, която е
натоварена на камиона. В нея като доставчик се записвал ЕТ ”Инот - Р.Н.”, а
като клиент „Некс” ЕООД. С подписа си върху разписката свидетелят, като шофьор
удостоверявал, че е натоварил това, което е записано в нея. Други документи
нямало. Подписвал три екземпляра, от които един оставал в пицекланицата, един
за „Никс” ЕООД и един за ЕТ”Инот – Р.Н.”. Свидетелят твърди също, че е имало
случаи, когато е носил на ищеца документи, свързани с количеството заклани
пилета в птицекланиците. За да получи тези документи от птицекланицата го
карали да се подпише на тях, след което ги предавал на Р.Н. На свидетеля са
предявени 17 броя спесификации и той е заявил, че те носят неговия подпис, но
тъй като в тях не е записана фирмата на ответника, не е сигурен дали е
натоварил тези количества. Предполага, че е получавал документа и после го е
предавал на Р.Н. Тъй като било доста отдавна свидетелят не си спомня причината,
поради която е подписал предявените му документи. На св. К. са предявени и
приемо предавателни протоколи, приложени по делото. Колев заявява, че подписите
на предявените му протоколи са положени от него. Подписът му означавал, че е
получил документа за да го предаде на Р.Н. Подписвал се като физическо лице за
да вземе документите, а не като шофьор на „Некс” ЕООД. Количествата стока по
протоколите не бил получавал. Това бил само документ за обработка на ишлеме, а
не че е натоварена стоката от него. Този документ се издавал от птицекланицата
за наличността на стоката. В случаите, когато свидетелят е товарил стока,
приемо-предавателния протокол се подписвал между ЕТ”Инот – Р.Н.” и „Некс” ЕООД.
Предявените на свидетеля протоколи били не за натоварена стока, а за това, че Р.Н.
дължи на птицекланицата посочените суми за ишлемето. Във връзка с предявените
му разписки и три фактури, св. К. твърди, че е положил подписа си само на една
от разписките на л.32 от делото. Трите фактури носели неговия подпис, но като
приносител на документи по уговорка с Р.Н., а самите фактури са за клане на
пилета на ишлеме. По отношение на предявените на свидетеля нареждания за експедиция
на л.35 и 36 от делото, К. обяснява, че също носят неговия подпис.Те се
отнасяли до Птицекланицата в с. Първомайци и удостоверявали получаване на
някаква стока от там за фирма „Некс „ЕООД.
Св. В.Т. твърди, че през периода 3.11.2004 г. – 30.03.2005 г. също работел
в ответното дружество като шофьор на товарен хладилен камион и към момента на
разпита също работи като шофьор в „Некс” ЕООД. Св. Т. замествал колегата си К.
и товарел стока от различни птицекланици. При товаренето и превоза му били
давани пътно прехвърлителни разписки и ветеринарно медицинско свидетелство. Свидетелят
е заявил, че на предявените му документи на л.19 подписът е негов, а на
останалите на л.47 и л.24 прилича, но не е негов, а на представената фактура № 30761/2.03.2005
г. подписът прилича на неговия.
Допусната е графическа експертиза
относно подписите на предявените на св. Т. документи. Съгласно заключението на
експерта, подписите на предявените на свидетеля Т. спесификации №
2021/29.12.2004 г. и № 494/14.02.2005 г., приемо предавателен протокол №
5/1.03.2005 г. и фактура № 30761/2.03.2005 г. не са положени от св. В.Т.
Св. М. е работила в КП ”Птицекланица”
ЕООД гр. Плевен от 1973 г. до началото на 2006 г. към ноември 2004 г. – март
2005 г. Заемала длъжността началник отдел Пласмент и търговия. Свидетелката
обяснява начина, по който птицекланицата приемала птици за клане и документите,
които се издават за това. При предоставяне на пилета за клане на ишлеме се
изготвяла производствена спесификация за добитото пилешко месо, което се
заскладява по партидата на клиента. Обикновено ищецът Р.Н. се разпореждал по
телефона на коя фирма и какво да се даде. Спесификацията се предавала в
счетоводството и на началник складовете. По принцип в тези документи следвало
да бъде записано името на клиента, на чиято партида е заскладена продукцията, в
случая на ищеца и името на получателя на стоката от склада. Спесификациите се
издавали в три екземпляра, от които по един за птицекланицата, за лицето, което
получава стоката и третият за собственика на продукцията.
При тези данни от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД с цена 521 604.12 лв., от
които 90 278.90 лв. неизплатен остатък от стойността на доставено в
периода от 3.11.2004 г. до 30.03.2005 г. замразено пилешко месо, по
представените 15 броя фактури на обща стойност 164 630.26 лв. и за
сумата от 431 325.22 лв.,
стойността на доставено за същия период замразено пилешко месо, по първични счетоводни документи –
спесификации, приемо предавателни протоколи, пътно прехвърлителни и складови
разписки и експедиционни нареждания. Предявен е и иск с правно основание чл.86
от ЗЗД с цена 325 709.97 лв., лихва за забава върху главницата от 521 604.12
лв. за периода от 31.03.2005 г. до 3.11.2009 г.
Не е спорно
между страните, че през процесния период - 3.11.2004 г. – 30.03.2005 г. са
съществували търговски взаимотношения. Доказателствата по делото сочат, че Е Т”Инот- Р.Н.”*** е доставял пилешко месо на
ответното дружество „Некс „ ЕООД. Съдът
намира, че за яснота исковата претенция по чл.79 ЗЗД следва да бъде разделена
на две части, които да бъдат обсъждани поотделно. Първата част на претенцията
се отнася до сумите по представените 15 броя фактури на обща стойност
164 630.26 лв. Съгласно заключението на вещото лице, процесните 15 бр. фактури са осчетоводени и в
двете счетоводства на стойност 164 630.26 лв. В счетоводството на ищеца
същите са отразени по счетоводна сметка 411 ”клиенти” по партидата на „Н.” ЕООД
и по кредита на счетоводни сметки 701 и 702 – приходи от продажби. В
счетоводството на ответника са отразени извършените доставки по счетоводна
сметка 401 ”доставчици”. При проверката е установено също, че по част от процесните
фактури са извършени плащания от страна на ответника в брой с издаване на
фискален бон и по банков път общо на стойност 74 351.36 лв. В
счетоводствата на двете страни са отразени неизплатени суми по следните
фактури: № 2361/28.12.2004 г. за 6 560.63 лв., № 2362/29.12.2004 г. за
23 355.36 лв., № 2363/30.12.2004 г. за 20 471.76 лв., №
2378/26.01.2005 г. за 7 661.96 лв., № 2379/27.01.2005 г. за 7 001.38
лв., № 2393/28.02.2005 г. за 14 831.71 лв., № 2407/28.03.2005 г. за 10 396.10
лв. или общо 90 278.90 лв. Както се посочи, извършените доставки са
фактурирани от доставчика и са отразени в счетоводните записвания както на
доставчика, така и на получателя на доставката „Н.” ЕООД ***. Вещото лице
твърди също, че представените му първични документи не може да се установи с категоричност,
въз основа на кои от тях са издадени фактурите, а освен това фактурите не са
подписани от получателя на стоката. Независимо от това, дружеството купувач е
отразило записванията по фактурите в счетоводството си и неразплатената сума по
тях е отразена там като задължение към доставчика. При тези данни следва да се
приеме, че е безспорно доказано, че ответното дружество е получило доставките,
отразени във фактурите и дължи остатъка от задължението по тях в размер на
90 278.90 лв. Вещото лице е изчислило лихвата за забава върху дължимата
сума за периода 23.12.2006 г. до 3.11.2009 г. в размер на 36 352.58 лв.
Ответното дружество е направило възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на дължимата лихва върху главницата за периода от 31.03.2005 г. до
23.12.2006 г. Съдът намира това възражение за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.111 ал.1б.”в” ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Последната фактура е издадена на 28.03.2005 г.,
а искът е предявен на 23.12.2009 г. т.е. след изтичане на тригодишния давностен
срок. Поради изложеното лихвата се дължи в размера посочен от вещото лице
36 352.58 лв. за периода 23.12.2006 г. до 3.11.2009 г., тъй като това е
крайната дата, която претендира ищеца. Ответника прави възражение за изтекла
погасителна давност и по отношение на главницата и лихвата и на друго
основание. Твърди, че между страните имало трайни и циклични търговски
взаимоотношения, поради което били налице облигационни периодични задължения по
всяка от фактурите. Съдът намира това възражение за неоснователно. Разпоредбата
на чл.111 ал.1 б.”в” ЗЗД сочи, че в тригодишен срок се погасяват и вземанията
„и за други периодични плащания”, като такива изрично са посочени наем и лихви. Паричните задължения по
всяка една от фактурите не представляват периодични плащания по смисъла на ЗЗД.
Не са налице постоянно повтарящи се задължения, определени през точен период от
време и с еднакъв размер. За тях не важи хипотезата на чл. 111, б. "в",
предложение трето от ЗЗД.
Втората част на претенцията е за сумата 431 325.22 лв., за които
според ищеца били издадени първични счетоводни документи, но не и фактури. Това
са подробно описаните по-горе 21 броя спесификации, издадени от КП ”Птицекланица”
ЕООД гр. Плевен,14 броя приемо предавателни протоколи, на които като получател
е отразено „Пименс” ООД гр. Стражица, 2 броя пътнопрехвърлителни и 4 броя складови разписки, на които за
предал фигурира ”Зорница –Кесарево” АД с. Кесарева и 2 броя нареждания за експедиция,
изходящи от Птицекланица с. Първомайци. За тях се установи, че не носят
необходимите записвания – не съдържат пълна и всеобхватна информация относно
получателя на стоката, не е записан вид, единична цена и точно количество на
предадената стока. Преценявайки посочените документи, показанията на
разпитаните свидетели, както и на база заключението на вещото лице, съдът не
може да приеме за безспорно доказано, че извършените доставки са в полза на
„Некс” ЕООД.Съществуват предположения за осъществени доставки извън
фактурираните, с оглед дълготрайните търговски взаимоотношения между страните,
както и установените добри лични взаимоотношения между представляващите двете
фирми в процесния период. С оглед обаче на конкретните доказателства по делото
и невъзможността решението да почива на предположения, съдът намира, че
претенцията в тази й част следва да бъде отхвърлена, заедно с искането за
заплащане на лихви.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н. ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул.*** ЕИК ********* да заплати на ЕТ”ИНОТ – Р.Н.”
със седалище и адрес на управление гр. Априлци, кв. Видима, Ловешка област ЕИК
********* сумата 90 278.90 лв. /деветдесет хиляди двеста седемдесет и осем
лв. и 90 ст./ неизплатени суми по следните
фактури: № 2361/28.12.2004 г., № 2362/29.12.2004 г., № 2363/30.12.2004 г., №
2378/26.01.2005 г., № 2379/27.01.2005 г., № 2393/28.02.2005 г., №
2407/28.03.2005 г. , на основание чл.79 ЗЗД, както и сумата 36 352.58 лв. /тридесет
и шест хиляди триста петдесет и два лв. и 58 ст./, мораторна лихва за периода
23.12.2006 г. до 3.11.2009 г., на основание чл.86 ЗЗД.
В останалата част до пълният претендиран размер на главницата
от 521 604.12 лв. и
325 709.97 лв.
мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ исковете, като
неоснователни и недоказани.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд гр. В.Търново в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: