МОТИВИ към Присъда № 260092/29.04.2021г., постановена по НОХД № 5478/2019г.
по описа на Пловдивски районен съд, VI н.
с.
Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу М.А.А. – роден на ***г***, **, български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********
в това, че на 10.10.2016г. в гр.Пловдив, пред **С.Й.П. – **в сектор „**“ на ОД
МВР гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал от преправен истински официален
документ – български документ за самоличност, лична карта № **, издадена от МВР
гр.Плевен на лицето П. Ц.Г., с ЕГН **********, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316
във вр. с чл.308, ал.2 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
като счита последното за доказано по категоричен начин. Прави анализ на
събраните по делото доказателства, като счита, че подс.М.А. съзнателно се е
ползвал от преправен истински официален документ – лична карта, с което е целял
да заблуди полицейският служител за истинската му самоличност. Предвид на това прокурорът предлага на Съда да
признае подс.А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като предлага да му се
наложи наказание лишаване от свобода в средния предвиден в закона размер, което
да се изтърпи ефективно. На подсъдимия
да се възложат разноските по делото, а неистинският документ да се унищожи.
Сл. защитник на подс.М.А. –
адв.Ю. счита, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за вината на
подс.А., защото самоличността на подсъдимия е била установена след неговото
задържане. Ето защо приема, че подс.А. не е използвал съзнателно преправения
официален документ, поради което счита, че не е осъществен съставът на
престъплението по чл. 316 НК. Алтернативно навежда твърдения за наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и моли съда да приеме, че се касае за маловажен
случай по смисъла на чл.308 ал.4 от НК.
Подс.М.А. не се явява и не
взема становище по повдигнатото му обвинение, а делото се гледа в негово
отсъствие по реда на чл. 269 ал.3 от НПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
М.А.А. – роден на ***г***, **,
български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с
ЕГН: **********.
През месец октомври 2016г. подс.М.А.А.,***,
се намирал в гр.Пловдив, като живеел на ул.“С.м.“ №***, заедно със своята
приятелка св.Г.Ц.Г. и своя приятел Н.А. Н.. Подс. А. бил многократно осъждан и
безработен, но разполагал с парични средства, които си набавял чрез
извършването на противозаконни деяния. За да може да прикрива своята
самоличност при евентуални проверки от страна на полицейските органи подс.А. се
бил снабдил с преправена лична карта, на която била поставена негова снимка и
визирано името на П. Ц.Г., както и ЕГН:**********, различно от неговото
собствено.
На 10.10.2016г., от служители в
Отдел „**“ при ОДМВР – Пловдив, била проведена акция в резултат от получена
информация, че подс.А. и неговият приятел Н.А. Н. са съпричастни към извършено
престъпление – кражба от жилище, собственост на С.т.с.от гр.Пловдив, ул.“Л.“№
**, ет.***, ап.***. В хода на мероприятието оперативната група, в която
участвал св. С.Й.П., полицейски служител от Отдел „КП“ при ОДМВР гр.Пловдив,
била изпратена на адреса на обв.А.,***. Там полицейските служители установили
най-напред Найденов, който в това време слизал от един таксиметров автомобил,
заедно със св.Г.. Подс.А. продължил да се вози в автомобила, който спрял на
известно разстояние от адреса и подсъдимия слязъл от него там. Виждайки
полицейските служители подс.А. се опитал да избяга, но бил застигнат и
установен от св.С.Й.П., който му поискал документите за самоличност. Тогава подс.А.
представил пред св.П. преправената лична карта с името на П. Ц.Г. и с ЕГН: **********,
на която била поставена снимка на подс.А.. След това подс.А. прибрал личната
карта в портфейла си, поставил същия в джоба на панталона си и бил отведен в
районното управление за изясняване на случая. В полицейското управление бил
извършен обиск и изземване на подс.А., обективирано в протокол от 10.10.2016г.,
с който е била иззета един брой лична карта № *********, издадена на името на П.
Ц.Г. с ЕГН: ********** от МВР гр.Плевен.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията
на свидетелите С.Й.П., К.П.К. и Г.Ц.Г., дадени в хода на съдебното следствие. Изложената
фактическа обстановка се установява и отчасти от обясненията на подсъдимия С.Й.Р.дадени
в хода на съдебното следствие, за което по-надолу ще бъдат изложени подробни
мотиви. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като пълни,
обективни, хронологични, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите гласни
и писмени доказателства по делото.
Видно от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие документно-техническа
експертиза се установява, че представената за изследване българска лична
карта № *********, издадена на името на П.
Ц.Г. е преправен истински документ за самоличност. Върху карта № ********* и от двете й страни
имало залепено прозрачно самозалепващо се фолио. Върху вътрешната страна на
фолиото са били принтирани нови данни и снимка, като истинските данни /включително
номера на документа и подписа/ и снимка са били заличени. На обратната страна
също имало самозалепващо се прозрачно фолио с принтирани от вътрешната му
страна нови данни и контролна снимка. Това е дало основание на вещото лице да
заключи, че изследваната лична карта представлява преправен официален документ
с цялостно изменение на съдържанието и подменена снимка. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице като пълно, обективно и съобразено както с поставената задача, така и със
специалните знания на вещото лице.
Съдът кредитира изцяло и
приобщеното като веществено доказателство по делото един брой лична карта а № **,
издадена от МВР гр. Плевен на лицето П. Ц.Г., с ЕГН **********, находяща се на
л. 45 от ДП, като обективно и кореспондиращо с останалите гласни и писмени
доказателства по делото.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът стига до извода, че
подсъдимият М.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 от НК за това, че на 10.10.2016г. в
гр.Пловдив, пред **С.Й.П. – **в сектор „**“ на ОД МВР гр. Пловдив, съзнателно
се е ползвал от преправен истински официален документ – български документ за
самоличност, лична карта № **, издадена от МВР гр.Плевен на лицето П. Ц.Г., с
ЕГН **********, когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От обективна страна се
събраха достатъчно доказателства, от които Съдът приема, че подс.М.А. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК. От събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства се установява, че на 10.10.2016г. подс.А. е бил спрян за
проверка от мл.експерт С.П., - мл.разузнавач в Сектор „**“ на ОД МВР – Пловдив,
предвид на провеждана полицейска акция. Пред полицейския служител подс.М.А. е
представил преправен истински официален документ – български
документ за самоличност, лична карта № **, издадена от МВР гр.Плевен на лицето П.
Ц.Г., с ЕГН **********. Подс.А. съзнателно се е ползвал от преправения
истински документ, като е целял да удостовери пред полицейския служител, че е
лице с определена самоличност. В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства, че подс.Р.е съставил цитираният неистински официален документ,
поради което последният не може да носи отговорност за самото му съставяне по
смисъла на чл.308 ал.2 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият
е бил наясно, че се ползва от преправен истински официален документ, като след
това се е ползвал от същия, за да докаже пред полицейските органи, че е лице с определена
самоличност. Съзнавал е противоправността на извършеното от него, като е целял
настъпването на вредоносния резултат.
За извършване на
престъплението по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до осем години. При определяне на наказанието Съдът следва, да
отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на
подсъдимия и лошите характеристични данни. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчете младата възраст, дългия период от време от
установяването на деянието до произнасянето на съдебния акт, материалното
положение. Предвид и на това, Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на
чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
следва да определи наказание „лишаване от свобода“ към минималния предвиден в
закона размер, което да в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. По този начин превантивната цел на
наказанието, визирана в чл. 36 от НК ще изиграе своята роля върху дееца. Подс.М.А.
ще осъзнае противоправното си поведение, като ще бъде принуден да спазва
установения в страната правов ред.
Така
определеното наказание следва на осн. чл.57 ал.1 т.2 **Б от ЗИНЗС да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим.
На
осн. чл.53 ал.1 **А от НК приложеното по делото веществено доказателство български документ за
самоличност, лична карта № **, издадена от МВР гр.Плевен на лицето П. Ц.Г., с
ЕГН **********, находящо се на л.45 от ДП, следва да се ОТНЕМЕ в полза на
Държавата, като следва да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
На
осн. чл.189 ал.3 от НПК подс.М.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД МВР – Пловдив сумата от 100 лв., представляваща направени в хода на
досъдебното производство разноски.
На
същото основание подс.М.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Пловдив сумата от 150 лв. представляваща направени разноски в
хода на съдебното производство.
Причини за извършване на деянията – ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.