Р
Е Ш Е Н И Е № 114
гр. София, 14.08.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б. СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. П.
при участието на
секретар Х. К. като разгледа докладваното от съдията АНД № 38 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление (НП) №
**-****-******/*.*.20**г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б. , упълномощен със Заповед № *-*/*.*.20** г. на МВР, с което на основание чл. 174, ал.2, вр
чл. 174, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя
Н.Й.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено от него нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от
упълномощения представител адв. М.М. от САК е описано искане за отмяна на така
издаденото Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, при допуснати процесуални
нарушения – неправилна правна квалификация на инкриминираното административно
нарушение, тъй като при установено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, АНО
е наложил наказание
на виновното лице за повторност по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП вместо
по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се процесуално
нарушение на чл. 57, ал.1, т. 10 от ЗАНН доколкото в обжалваното НП е изписано, че подлежи на обжалване пред Административен
съд-София окръг, както и липса на подпис на неговия издател. Поради това се
иска РС-Б. да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, явява се лично и с адв. М. от САК,
който заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да
отмени наложените наказания на доверителя му по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР, РУ Б.
, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по спора.
Б. ският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
От
фактическа страна:
На 22.09.2019г., около 00.35 часа в гр. Б., по бул. „Б. ” с посока
на движение към център и срещу Пощата на Б. , жалбоподателят Н.Й.М. управлявал собствения
си лек автомобил „Х. Г.” с рег. № ** ******. При проверката полицейските
служители И. и Н. установили, че водачът на МПС лъха на алкохол. Поради това изпробвали
Н.М. с техническо средство Алкотест– Дрегер7510 с номер ARDM 0177. Бил отчетен положителен резултат – 0.90
промила. За така констатираното нарушение св. И. в присъствието на св. Н.
съставил на Н.М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
****** от 22.09.2019г., за това, че лицето е извършило нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, пр. 1 от ЗДвП. М. подписал АУАН без възражения. По време на проверката св.
И. издал на М. талон за медицинско изследване бланков №0020634, в който водачът приел показанието на
техническото средство, с което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят М. *** за
даване на кръвна проба.
Въз основа на цитирания
по-горе АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, и
съобразно събраните в хода на административното производство допълнителни
доказателства от административно наказващия орган в изпълнение задълженията си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН на 20.12.2020г. било издадено обжалваното Наказателно
постановление № 19-0246-001998 от Началник група към ОДМВР, РУ Б. , с което на жалбоподателя
Н.Й.М. на основание чл.174, ал. 2, вр. чл. 174, ал.1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца.
От справка за нарушения по
ЗДвП се установява, че М. е единствено санкциониран с НП, влязло в сила на
05.12.2008г., за нарушения по чл. 179,
ал. 4 и по чл. 183, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото
писмени доказателства (АУАН, Заповед на министъра на вътрешните
работи от 14.05.2018г., талон за медицинско изследване; справка за годността
на техническото средство; разпечатка
за регистрираните стойности на техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер
ARDM 017743; справка за нарушенията на М. по ЗДвП), както и от показанията на
свидетеля И.. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя И. /очевидец
на нарушението/ показанията му са информативни, вътрешно логични, житейски
правдиви и кореспондират с останалия писмен доказателствен материал /АУАН и
разпечатка за регистрираните стойности на техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с номер ARDM 017743/ и са относими към основния въпрос в настоящото
производство по реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. В подкрепа на тези гласни доказателства са както АУАН, така и
разпечатката за регистрираните стойности на техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с номер ARDM 017743.
От
съвкупната преценка на тези относими и достоверни доказателства съдът формира еднозначен
и обоснован извод за случилите се на 22.09.2019г., около 00.35 часа в гр. Б. ,
бул. „Б. срещу Пощата на Б. факти, а
именно, че М. е управлявал МПС след употреба на алкохол и с установено с Дрегер
съдържание на алкохол - 0.90 промила. Гореизложеният фактически извод не се
оборва от нито едно доказателство по делото.
От
съвкупната преценка на АУАН и разпечатката за регистрираните стойности на
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARDM 017743 и показанията на
свидетеля се установява освен конкретната стойност на промилите алкохол у М.,
също така и датата и мястото на извършване на конкретното нарушение.
Като
официален документ с доказателствена сила, съдът кредитира и приложената по
делото Заповед на МВР от 14.05.2018г., съгласно която се установява наличието
на компетентност на лицата, издали конкретните административни актове.
От
приложената по делото справка за нарушител пък се установява колко и какви
предишни нарушения на ЗДвП е имал жалбоподателят.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от
категорията на обжалваемите административни актове.
Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по
следните съображения :
АУАН и НП са съставени, респ. издадени от
компетентни за това лица (съгласно приложената по делото Заповед на МВР от 14.05.2018г.).
Осъществяваният от районния съд
контрол за законосъобразност на едно НП обхваща спазването на процесуалните
правила при издаването му, наличието на отклонения при приложението на
материалния закон и доказаността на обвинението. В определените
от закона хипотези административнонаказателното производство започва със
съставяне на АУАН, който има три основни функции – констатираща, обвинителна и
сезираща. По отношение на обвинителната си функция АУАН има роля, каквато има
обвинителният акт в производството по НПК - с него се определят пределите на
административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна. По тази
причина той трябва да съдържа данни за всички обективни и субективни признаци
от състава на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. В случая със съставения АУАН № ****** от 22.09.2019г. М. е обвинен за това, че на 22.09.2019 г., в 00,39 ч в гр. Б. управлява лек
автомобил „Х. Г.” с рег. № ** ****** след
употреба на алкохол,
установено с тарирано техническо средство. Като нарушена е посочена нормата на
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на която кореспондира санкцията по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. С обжалваното НП се изменя правната квалификация на така повдигнатото с
АУАН административно обвинение като отговорността се реализира по
квалифицирания състав на нарушението, а именно по чл. 174, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, при което се внася и ново фактическо обстоятелство – повторност на
извършеното нарушение, без при това да е посочено на какво се базира тази
констатация. Очевидно липсва правно единство между повдигнатото
административнонаказателно обвинение по реда на чл. 36, ал.1 от ЗАНН и
произнасянето на наказващия орган по него. Несъответствието между правните
квалификации на деянието и фактите, обосновали извод за нарушение, съдържащи се
в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, представлява съществено
нарушение на административнопроцесуалните правила, което несъмнено е довело до
съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. На практика
Мачорски е санкциониран за непредявено му със
съставения АУАН нарушение. Въвеждането на квалифициращия признак
"повторност" едва при издаване на НП го е поставило в положение да не
може да се защити срещу по-тежкото обвинение още в административната фаза на
процеса, тъй като такова обвинение му е станало известно едва с връчването на
препис от издаденото НП. Недопустимото изменение на
административнонаказателното обвинение чрез включване на нови факти,
нефигуриращи в съставения АУАН, при това обуславящи по-тежка
административнонаказателна отговорност, накърнява правото на пълноценно участие
на дееца в процеса. Той е лишен възможността да се възползва от гарантираните
му от закона процесуални възможности за защита срещу отправеното му обвинение
от самото начало на образуваното производство. Този порок на АУАН е от
категорията неподлежащи на саниране от наказващия орган чрез упражняване на
правомощието му по чл. 53, ал.2 от ЗАНН доколкото касае промяна в състава на
вмененото с АУАН административно нарушение. Действително към момента на
съставяне на акта контролният орган може да не е информиран за наличието на
факти, съставляващи признаци от квалифицирания състав на нарушението. След
установяването обаче на тези признаци по преписката, наказващият орган не би
могъл да издаде законосъобразно НП въз основа на такъв АУАН, а следва да прекрати
производството по него и да разпореди съставяне на нов, ако не са изтекли
сроковете за това.
Всъщност и в АУАН и НП нарушението е описано като управление на МПС
след употреба на алкохол, което правилно е определено като нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В случая административнонаказващия орган е допуснал и нарушение на материалния закон - при фактически установеното и
удостоверено по надлежния ред деяние осъществяващо определения нормативно
регламентиран състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложил наказание на
виновното лице по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП вместо по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящия състав счита, че така допуснатото нарушение на материалния закон е
неотстранимо във въззивното производство и съда не е
компетентен да измени оспореното НП и да определи за първи път наказание по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП на ответника по касация за извършеното от него
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Мотивиран от изложеното до тук настоящият съдебен
състав прие, че обжалваното Наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Районен съд-Б. , въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ **-****-******/*.*.20**г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б. ,
упълномощен със Заповед № *-*/*.*.20** г. на МВР, с което на основание чл. 174,
ал.2, вр чл. 174, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Н.Й.М. е наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 (дванадесет) месеца, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се
обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: