№ 193
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110118768 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Н. ф.“ ООД
срещу Т. А. М..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните били сключени два броя договора за кредит:
1/ Договор за заем № ************* г., по силата на който предоставил на
ответника сумата от 26 000 лв., при уговорен фиксиран лихвен процент за
договорна лихва от 25%, който е изменен с Допълнително споразумение към
него от 21.08.2018 г., с което след осъществено от длъжника частично плащане
на сумата от 5 000 лв. е намалена главницата, като дължимата от
кредитополучателя главница е в размер на 21 000 лв., а също така е уговорено
договорната лихва по кредита да се погасява на месечни вноски в размер на
437,50 лв., платими ежемесечно на 21-во число на всеки месец, започвайки от
21.09.2018 г. (дата на първата погасителна вноска). По договора за заем са
останали незаплатени сумите от 21 000 лв. – главница по допълнително
споразумение към Договор за заем № ************* г., 6 562,50 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 22.12.2021 г. до 21.03.2023 г. и
2 441,64 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата
1
на подаване на исковата молба). 2/ Договор за заем № *************** г., по
силата на който предоставил на ответника сумата от 4 000 лв., при уговорен
фиксиран лихвен процент за договорна лихва от 25% и е договорено
договорната лихва по кредита да се погасява на месечни вноски в размер на
83,33 лв., платими ежемесечно на 21-во число на всеки месец, започвайки от
21.03.2018 г. (дата на първата погасителна вноска). По договора за заем са
останали незаплатени сумите от 4 000 лв. – главница по допълнително
споразумение към Договор за заем № *************** г., 1 416,61 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 21.03.2023 г. и
465,08 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата
на подаване на исковата молба).
Твърди, че двата договора за заем са прекратени на 21.03.2023 г. и са
останали незаплатени задължения от страна на длъжника поради неплащане
на вноски за възнаградителни лихви, съгласно погасителните планове по
всеки от двата договора и невърната главница. При тези твърдения моли да
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 21 000 лв. –
главница по допълнително споразумение към Договор за заем №
************* г., 6 562,50 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
от 22.12.2021 г. до 21.03.2023 г. и 2 441,64 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 21.03.2023 г. (датата на изтичане на срока на
договора) до 13.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), 4 000 лв. –
главница по Договор за заем № *************** г., 1 416,61 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 21.03.2023 г. и 465,08 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.03.2023
г. (датата на изтичане на срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата на
подаване на исковата молба). Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 46,
ал. 2 ГПК не подава отговор на исковата молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно, кумулативно съединени, осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, присъждане на
ищеца на следните суми: 21 000 лв. – главница по допълнително
споразумение от 21.08.2018 г. към Договор за заем № ************* г., 6
562,50 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.12.2021 г. до
21.03.2023 г. и 2 441,64 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатената главница за периода от 21.03.2023 г. (датата на
изтичане на срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата на подаване на
исковата молба), 4 000 лв. – главница по Договор за заем № ***************
г., 1 416,61 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021 г.
до 21.03.2023 г. и 465,08 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатената главница за периода от 21.03.2023 г. (датата на
изтичане на срока на договора) до 13.02.2024 г. (датата на подаване на
2
исковата молба).
III. Обстоятелства, които се признават:
Няма такива.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По исковете за главници и договорни лихви по двата договора:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: възникване на спорното
право в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения по посочените допълнително
споразумение от 21.08.2018 г. към Договор за заем № ************* г.,
сключен между ответника, в качеството му на заемател и „Н. ф.“ ООД в
качеството му на заемодател, в това число и предаване на процесната сума от
26 000 лв., както и валидни договорни отношения по Договор за заем №
*************** г., сключен между ответника, в качеството му на заемател и
„Н. ф.“ ООД в качеството му на заемодател, в това число и предаване на
процесната сума от 4 000 лв. и валидна уговорка по двата договора за
заплащане на договорна възнаградителна лихва в размер на 25%.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По исковете за обезщетение за забава:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: валиден главен дълг по
всеки от двата договора, изпадане на длъжника в забава (настъпване на
изискуемост на задължението по договора или изпращане на покана до
длъжника при безсрочни задължения), както и размер на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, както и да докаже срочно
изпълнение на главния си дълг.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване гр.д. № 1888/2024 г. по описа на СГС.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, с оглед съобразяване на процесуалното
поведение на ответника.
УКАЗВА на страните, че ако ответникът не се яви в първото
заседание по делото, и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или да оттегли иска.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
3
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на посочените от
страните съдебни адреси да се връчи препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2025 г., от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението, не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4