О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….01.2019г.
гр.В
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №1968 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез: адв.С П, със
съдебен адрес:***, против Решение №4320/31.10.2018г. постановено по
гр.д.№3499/2018г. по описа на Районен съд В, с което са уважени предявените от
“Нов дом 1“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич. ул.“Армейска“ No45А, представлявано от Й
Т Й, с адрес за призоваване: гр.В, ул.“Дрин“ №10, ет.1, ап.60, против
жалбоподателката, искове с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1
от ТЗ и чл.99 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на въззивницата да заплати на въззиваемия сумата от 1649.70 евро,
дължима на основание чл.4 вр. с чл.3 от сключения между страните договор за поръка
за имот, находящ се в гр.В, ул.“К“ №*,
ет.*, ап.**, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба-08.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане
и сумата от 135.45 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1649.70
евро, за периода от 09.05.2017г. до 27.02.2018г.
В жалбата се
излага, че решението на РС В е недопустимо, тъй като е постановено при
недоказана процесуална легитимация на ищеца, който не се е легитимирал като
надлежна страна-носител на спорното материално право, поради недействителност
на представения по делото договор за цесия. Ето защо се моли за обезсилване на
обжалваното решение.
На следващо място,
в условията на евентуалност, се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, и постановено при допуснати процесуални нарушения.
Сочи се, че първоинстанционния съд е формирал погрешни правни изводи, тълкувал
е превратно релевантните материалноправни норми и е приложил неточно
процесуалноправните норми. Поддържа се, че дадената с доклада правна
квалификация на иска е непълна и неточна, респективно че на страните са дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти, като са развити
подробни съображения. Моли се въззивният съд да осигури правилното приложение
на императивния материален закон, като даде правна квалификация на иска въз
основа на възникналото правоотношение и заявените фактически основания. На
последно място се сочи, че обжалваното решение в постановено при липса на
пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, при
неправилна оценка на събраните доказателства и при допуснати съществени
нарушения на процеса на извеждане на правнорелевантните факти, на основата на
които съдът е формирал погрешни правни изводи, като е приел, че искът е доказан
по основание и размер. Поддържа се, че при преценката на събраните гласни
доказателства, съдът е допуснал
нарушение на правило на чл.172 от ГПК, както и че са налице пропуски в
аналитичната му дейност, относно прилагането института на погасителната давност
по отношение на спорното материално право. Изложени са подробни съображения и
се моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените претенции,
както и за присъждане на разноски за двете инстанции в полза на въззивника.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния закон, и
от задължителната съдебна практика на ВКС. Оспорват се доводите на въззивницата
и се сочи, че възражения ѝ по чл.20 от ЗЗД са релевирани за първи път с подадената
въззивна жалба, поради което са преклудирани и не следва да се обсъждат от
въззивния съд. Поддържа се, че първоинстанционния съд е дал правила правна
квалификация на спора, както и че въззивницата /ответницата/ не е релевирала
каквито и да е възражения във връзка с дадената такава както в проекта на
доклада, така и след обявяването му за окончателен. На следващо място се
поддържа, че дори да се приеме, че дадената квалификация не е правилна, то
изводите на съда за основателност на иска биха били същите, с оглед
установената по делото фактическа обстановка. Поддържа се още, че възражението
за погасителна давност е неоснователно, доколкото исковата претенция е
предявена преди изтичане на приложимия давностен срок. Развити са подробни
съображения в подкрепа на правилността на изводите на първоинстанционния съд и
се моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по
доказателствата.
Искането на
жалбоподателката за гарантиране на приложението на императивен материален
закон, респективно за коригиране на доклада на делото, се явява неоснователно, доколкото процесните отношения
не се регламентират от императивни норми, за чието приложение съдът следи
служебно и тъй като не е се констатират допуснати от процесуални нарушения при
доклада на делото. Що се касае до останалите възражения на въззивницата и по
конкретно за недопустимост на производството по делото, то същите следва да се
обсъдят при разглеждане на спора по същество.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и
на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивната
жалба на Т.И.Н., против Решение №4320/31.10.2018г. по гр.д.№3499/2018г. по
описа на Районен съд В, с което са уважени предявените от “Нов дом 1“ ООД, с
ЕИК *********, против жалбоподателката, искове с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на въззивницата да заплати на
въззиваемия сумата от 1649.70 евро, дължима на основание чл.4 вр. с чл.3 от сключения между
страните договор за поръка за имот, находящ се в гр.В, ул.“К“ №*, ет.*, ап.**, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба-08.03.2018г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 135.45 евро, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 1649.70 евро, за периода от 09.05.2017г. до
27.02.2018г.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№1968/2018г. на ОС В в открито съдебно заседание на 06.02.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.