РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Царево, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20242180200100 по описа за 2024 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. А. М., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 02-12/ 12.03.2024 г. на Началник отдел
„Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с което на основание чл. 59 от Закон за рибарство и
аквакултурите, на Р. А. М., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 19, ал. 1 от
Закон за рибарство и аквакултурите.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, издадено
при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което жалбоподателя моли за отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява лично. Пледира
се за отмяна на НП.
1
Ответникът по жалбата- редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт. Желаят потвърждаване на НП.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2024 г. актосъставителят- служител на ИАРА- около 14,15 ч.
извършил проверка на жалбоподателя. При проверката на лодката след
заставането, бил установен улов на бяла пясъчна мида. Било установено, че
жалбоподателя не води риболовен дневник за извършения улов на бяла мида,
като в дневника не било записано количеството уловена мида.
Констатираното мотивирало актосъставителя да състави АУАН № 0029210 от
19.01.2024 год. където констатираното нарушение било описано ясно, точно и
подробно. Акта бил съставен в присъствие на жалбоподателя, връчен му
лично и приет от с отбелязани възражения. Наказващият орган- Началник
отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури- въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление, в което административното нарушение е описано
по същия като в АУАН начин. Наказващият орган е квалифицирал деянието
като нарушение по чл. 19, ал. 1 от ЗРА и го санкционирал по чл. 59 от Закон
за рибарство и аквакултурите.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля- служител на ИАРА- като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в
добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му
задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като
истинни.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
2
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
Следва да се отбележи, че при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и
ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
извършено именно от жалбоподателя административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН- че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служител на ИАРА, а атакуваното наказателно постановление е
3
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас,
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47
от ЗАНН. АУАН и атакуваното НП са издадени и в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава,
т.е. в случая не са налице, формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Жалбоподателя, в жалбата си не оспорва фактическите констатации по
акта, твърди обаче, че не е било възможно да опише улова си.
Възраженията са неоснователни.
Във връзка с изложеното по- горе и след внимателен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗРА. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗАНН и ЗРА. По делото не са установени
различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни
доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема
4
описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в
АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение на ЗРА, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
Изложеното от жалбоподателя, че няма как да допише дневника е
неоснователно. Съгласно ЗРА, има възможности, допълнителен улов да бъде
вписан в риболовния дневник, което би следвало да е известно на
жалбоподателя.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер, като наказващия орган е съобразил разпоредбите на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказанието в минимален размер. Не са налице
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН- нарушението е формално. Ето
защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-12/ 12.03.2024 г.
на Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас, към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с което на основание чл. 59 от Закон за рибарство и
аквакултурите, на Р. А. М., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 19, ал. 1 от
5
Закон за рибарство и аквакултурите.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6