ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 995
гр. гр. Хасково, 27.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Д. Д. Пашова Гражданско дело №
20235640102638 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. Г. К. против О. Н.
Х., Н. Д. Ю. и Н. Х. Ю., с която са предявени в условията на обективно и
субективно съединяване искове с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за
обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца на
разпоредителни сделки, обективирани в Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижими имоти от 27.09.2022г. с № 82, том III, peг. № 5593, дело №
339 по описа за 2022г. на нотариус Д. Славейкова, с peг. № 698 от peгистъра на
НКРБ, с район на действие - РС-Хасково, с който О. Н. Х. дарява на Н. Д. Ю.,
посочените в нотариалния акт идеални части от правото на собственост върху
описаните в него недвижими имоти, и в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 14.09.2022г. с № 49, том III. peг. № 5305, дело № 309 по
описа за 2022г. на нотариус Д. Славейкова с peг. № 698 на НК, с район на
действие — РС- Хасково, с който О. Н. Х. продава на Н. Х. Ю., притежавани
от него идеални части от правото на собственост върху описаните в
нотариалния акт недвижими имоти.
Ищецът твърди на основание Присъда № 55/03.11.2022г., постановена
по н.о.х.д. №593/2022г. по описа на РС-Хасково, изменена с Решение
№98/23.05.2023г. по в.н.о.х.д. №97/2023г. на ОС-Хасково, влязла в сила на
23.05.2023г., да е издаден в нейна полза изпълнителен лист от 13.06.2023г. за
следните вземания, които ответникът О. Н. Х. следва да й плати: сума в
размер на 16000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деяние
по чл.152, ал.1, т.2 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деянието - 02.12.2021 г. до окончателното й
изплащане; сума в размер на 16000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от деянието по чл. 150, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието -
1
02.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 2500
лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Твърди вземанията за обезщетения да са й присъдени за
неимуществени вреди, възникнали на 02.12.2021г., считано от датата на
деянията, за които ответникът О. Н. Х. е признат за виновен.
Твърди преди влизане в сила на присъдата ответникът да се е
разпоредил с притежавано от него недвижимо имущество в полза на своите
родители с две разпоредителни сделки, с което да уврежда ищеца като
кредитор на ответника. Първата сделка твърди да е извършена на 27.09.2022г.
и да е обективирана в Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижими имоти с № 82, том III, peг. № 5593, дело № 339 по описа за 2022г,
на нотариус Д. Славейкова с peг. № 698 от peг. на НКРБ, с район на действие -
РС- Хасково, вписан в СВ-Хасково на 27.09.2022г. под вх. peг. № 6415 и
дв.вх.рег. № 6385, акт №86, том XIX, дело 3168/2022г., с който О. Н. Х.
прехвърлил безвъзмездно в полза на своята майка Н. Д. Ю. идеални части от
правото му на собственост върху недвижими имоти, както следва: 1. 11/12 ид.
ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11867.84.9 (единадесет хиляди
осемстотин шестдесет и седем, точка, осемдесет и четири, точка, девет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войводово, общ. Хасково,
обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1566/05.09.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.09.2022г.,
адрес на поземления имот: с. Войводово, местност „Армутлука„, с площ 14
718 кв. м. (четиринадесет хиляди седемстотин и осемнадесет квадратни
метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 084009 (нула осемдесет и четири хиляди и
девет), при граници на поземления имот: имоти с идентификатори
11867.84.988, 11867.84.19, 11867.84.10, 11867.84.13, 11867.84.7, 11867.84.959,
11867.84.8; 2. 11/12 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11867.62.14
(единадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем, точка, шестдесет и две,
точка, четиринадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Войводово, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-
1566/05.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
от 15.09.2022 г адрес на поземления имот: с. Войводово, местност „Фондови
земи“, с площ 2 497 кв. м. (две хиляди четиристотин деветдесет и седем
квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 062014 (нула шестдесет и две
хиляди и четиринадесет), при граници на поземления имот: имоти с
идентификатори 11867.62.27, 11867.62.15, 11867.62.17, 11867.62.25; 3. 11/12
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11867.32.5 (единадесет хиляди
осемстотин шестдесет и седем, точка, тридесет и две, точка, пет) по
2
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войводово, общ. Хасково,
обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1566/05.09.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.09.2022г,
адрес на поземления имот: с. Войводово, местност "Султановото", с площ 3
984 кв. м. (три хиляди деветстотин осемдесет и четири квадратни метра),
трайно предназначение но територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 032005 (нула тридесет и две хиляди и пет),
при граници на поземления имот: имоти с идентификатори 11867.32.10,
11867.32.6, 11867.32.23, 11867.32.4, 11867.32.11; 4. 11/12 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 11867.14.4 (единадесет хиляди осемстотин шестдесет
и седем, точка, четиринадесет, точка, четири) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Войводово, общ. Хасково, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18-1566/05.09.2018г на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 15.09.2022г,адрес на поземления
имот: с. Войводово, местност „Каракуш“, с площ 3 502 кв. м. (три хиляди
петстотин и два квадратни мстра), трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4
(четвърта), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 014004
(нула четиринадесет хиляди и четири), при граници на поземления имот:
имоти с идентификатори: 11867.14.3, 11867.14.5, 11867.13.8, 11867.4.809; 5.
11/12 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11867.25.2 (единадесет
хиляди осемстотин шестдесет и седем, точка, двадесет и пет, точка, две) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войводово, общ Хасково,
обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1566/05.09.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 15.09.2022г.,
адрес на поземления имот: с. Войводово, местност „Кабата“, с площ 4 001 кв.
м. (четири хиляди и един квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на тройно ползване: Нива, категория на
земята- 4 (четвърта) предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 025002 (нула двадесет и пет хиляди и две), при граници на поземления
имот: имоти с идентификатори 11867.25.16, 11867.25.3, 11867.25.13,
11867.25.14, 11867.25.1; 6. 11/12 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
11867.85.6 (единадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем, точка,
осемдесет и пет, точка шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Войводово, общ Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-
1566/05.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните решстри засягащо поземления имот е
от 15.09.2022г,адрес на поземления имот: с. Войводово, местност
„Армутлука“, с площ 1 288 кв. м. (хиляда двеста осемдесет и осем квадратни
мстра), трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
3
ползване: Нива, категория на земята: 6 (шеста), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 085006, при граници на поземления имот
имоти с идентификатори: 11867.85.477, 53936.212.6, 53936.212.7, 53936.212.8,
11867.85.7, 11867.85.5, 11867.85.4; 7. 1/2 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 11867.5.4 (единадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем,
точка пет, точка четари) по кадастралната карта и кадастралните решстри на с.
Войводово, общ.Хасково, обл. Хасково,одобрени със Заповед № РД-18-
1566/05.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
от 15.09.2022 г., адрес на поземления имот: с. Войводово, местност „Зад
корията“, с площ 4 958 кв. м. (четири хиляди деветстотин петдесет и осем
квадратни метра), трайно предназначение но територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 005004 (нула нула пет хиляди
и четири), при граници на поземления имот: имоти с идентификатори
11867.5.805, 11867.5.5, 11867.5.25, 11867.5.3; 8. 1/2 ид. ч. (една втора идеална
част) от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11867.48.25 (единадесет хиляди
осемстотин шестдесет и седем, точка, четиридесет и осем. точка, двадесет и
пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войводово, общ.
Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1566/05.09.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.09.2022 г.,
адрес на поземления имот: с. Войводово, местност „Сакалъка“, с площ 2 007
кв. м. (две хиляди и седем квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 048025 (нула четиридесет и осем хиляди двадесет и пет), при граници на
поземления имот: имоти с идентификатори: 11867.50.15, 11867.48.26,
11867.48.34, 11867.48.24.
Втората разпоредителна сделка твърди да е извършена на 14.09.2022г.
и да е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
с № 49, том III, peг. № 5305, дело № 309 по описа за 2022г. на нотариус Д.
Славейкова с peг. № 698 на НК, с район на действие - РС-Хасково, вписан в
СВ-Хасково на 14.09.2022г. под вх. peг. № 6155 и дв.вх.рег.№ 6126, акт №105,
том XVIII, дело 3004/2022г., с който О. Н. Х. прехвърлил на своя баща-
ответника Н. Х. Ю. притежаваните от него 11/15 ид.части от всеки от имотите
- предмет на сделката, както следва: 1. 11/15 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 11867.18.9 /единадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем,
точка, осемнадесет, точка, девет/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Войводово, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18- 1566/05.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 26.01.2021г., с адрес на поземления имот: с. Войводово,
местност „ТРИТЕ ЧУКИ“, с площ на имота от 15 995,00 кв.м /петнадесет
4
хиляди деветстотин деветдесет и пет квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята - 4 /четвърта/, стар идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 018009 /нула осемнадесет хиляди и девет/, при граници на
Поземления имот: имоти с №№ 11867.18.52, 11867.18.43, 11867.18.22,
11867.18.44 и 11867.18.10; 2. 11/15 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 11867.48.31 /единадесет хиляди осемстотин шестдесет и
седем, гочка, четиридесет и осем, точка, тридесет и едно/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Войводово, общ. Хасково, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18-1566/05.09.2018 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 26.01.2021 г., с адрес на поземления
имот: с. Войводово, местност „САКАЛЪКА", с площ на имота от 3998,00 кв.м
/три хиляди деветстотин деветдесет и осем квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята - 4 /четвърта/, стар идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 048031 /нула четиридесет и осем хиляди тридесет и едно/,
при граници на поземления имот: имоти с №№ 11867.48.26, 11867.48.32,
11867.48.39 и 11867.48.30; 3. 11/15 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 11867.30.32 /единадесет хиляди осемстотин шестдесет и
седем, точка, тридесет, точка, тридесет и две/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Войводово, общ. Хасково, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД- 18-1566/05.09.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 26.01.2021г с адрес на поземления
имот: с. Войводово, местност „НОВИЯ ГЕРАН“, с площ на имота от 2491,00
кв.м /две хиляди четиристотин деветдесет и един квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята - 4 /четвърта/, стар идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 030032 /нула тридесет хиляди тридесет и две/ при граници на
поземления имот: имоти с № 11867.30.33, 11867.30.19, 11867.30.47 и
11867.30.31; 4. 11/15 ид.ч.от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11867.5.16
/единадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем, точка, пет, точка,
шестнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Войводово, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-
1566/05.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
от 26.01.2021г., с адрес на поземления имот: с. Войводово, местност „ЗАД
КОРИЯТА“, с площ на имота от 9499,00 кв.м /девет хиляди четиристотин
деветдесет и девет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
Земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята - 4
/четвърта/, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 005016
/нула нула пет хиляди и шестнадесет/ при граници на поземления имот: имоти
с № 11867.9.801, 11867.5.17, 11867.5.6, 11867.5.5 и 11867.5.15. Ищецът твърди
5
покупно-продажната цена, вписана в Нотариален акт №49/2022г. за
прехвърлените имоти в размер на 3000 лв. да е близка до данъчната им оценка
в размер на 2991,87лв., която твърди да е многократно по-ниска от пазарната
цена на имотите.
Ищецът твърди въз основа на издадения Изпълнителен лист от
13.06.2023г. по н.о.х.д. № 593/2022г. по описа на РС-Хасково да е образувано
изпълнително дело № 20239290401560 по описа за 2023г. на ЧСИ Н. Кавакова
с peг. № 929 в КЧСИ с район на действие - ОС-Хасково, вземанията по което
да не са удовлетворени и да са в общ размер на 41750,42 лв. Навежда доводи,
че с посочените две разпоредителни сделки договарящите по тях страни -
роднини по права линия, и ответници в производството целят да увредят
интересите й като кредитор на ответника О. Х., тъй като със сделките, едната
от които и безвъзмездна, се намалява имуществото на длъжника, от което
кредиторът могъл да се удовлетвори. Развива съображения, че са налице
предпоставките на чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на двете сделки - неудовлетворено вземане на кредитора по
горепосочения изпълнителен лист, увреждащи кредитора действия на
длъжника О. Н. Х. на разпореждане с негово имущество, служещо за
обезпечаване вземането на кредитора, а именно - безвъзмездна и възмездна
сделки за отчуждаване право на собственост в полза на трети лица,
обективирани с двата горепосочени нотариални акта, целящи осуетяване
удовлетворяване вземанията на кредитора. Поддържа, че вземането на
кредитора е възникнало преди увреждащото действие на длъжника, доколкото
вземането е възникнало на датата на извършване на престъпните деяния –
02.12.2021г., а посочените две разпоредителни сделки били извършени
съответно на 14.09.2022г. и на 27.09.2022г. Поддържа да е налице и знание за
увреждането, поради това, че процесните сделки са сключени между роднини
по права линия – безвъзмездната сделка, обективирана в Нотариален акт
№82/2022г. е сключена с майката на длъжника, а втората сделка, извършена с
Нотариален акт №49/2022г. – с неговия баща. Освен това, твърди, че вписаната
в Нотариалния акт продажна цена на възмездната сделка е със стойност
много-по ниска от пазарната цена на имотите, което счита да е индиция за
недобросъвестност на страните по нея и също обосновавало извод за сделка,
увреждаща интересите на кредитора на продавача.
Ответниците подават отговори на исковата молба с идентично
съдържание, в които излагат съображения, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Признават, че в полза на ищеца е издаден
срещу ответника О. Н. Х. изпълнителен лист от 13.06.2023г. за сумите от
32000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди и 2500 лева
– разноски, на основание на който е образувано изп. дело № 20239290401560
по описа за 2023 г. на ЧСИ Н. Кавакова, с рег.№929 в КЧСИ, с район на
действие ОС - Хасково. Признават, че ответникът О. Н. Х. е сключил договор
за дарение с майка си Н. Д. Ю., съответно – покупко-продажба с баща си - Н.
Х. Ю. на идеални части от недвижими имоти (ниви), които договори са
6
обективирани в описаните в исковата молба нотариални актове. Ответниците
развиват съображения, че липсва увреждане на кредитора и не е изпълнен
фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД. Твърдят ответникът О. Н. Х. да
разполага с достатъчно секвестируемо имущество, което да покрива
задължението към ищеца, а именно - движими вещи и недвижими имоти,
предмет на изпълнително дело № 20239290401560, по което са наложени
запори и възбрани и извършена публична продан на част от длъжниковото
имущество. Твърдят в резултат на изпълнителните действия задължението по
изпълнителното дело да е намалено с близо 10000 лева, а освен това са
извършени и действия по опис на движимите вещи - трактор и МПС. Твърдят
стойността на описаното и продадено имущество до този момент напълно да
обезпечава вземането на кредитора. Твърдят ищецът да не е предприел
действия по продажба на движимите вещи на длъжника и поради това да е
необосновано да запорира вещи със значителна стойност, без да предприема
действия към тяхната продажба и в същото време да търси защита по чл.135
от ЗЗД, от която няма нужда, доколкото по изпълнителното дело постъпвали
суми, имало запорирани вещи, и стойността на имуществото на длъжника
било достатъчно за удовлетворяване на вземането. Заявяват желание за
доброволно плащане на задължението, съобразено с правата на длъжника по
изпълнителното производство и с финансовите му възможности. Оспорват
изцяло като неоснователни претенциите за присъждане на разноски на ищеца
по издаване на обезпечителни заповеди по отношение на процесните земи по
изложените в отговора доводи. Претендира разноски.
В първото открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2024г.
ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат отговорите на
исковата молба. Заявяват, че не оспорват дължимостта на вземанията по
изпълнителния лист, започнали са плащания на дължимите суми по
изпълнителния лист и ще ги заплатят. В отговор на заявеното, ищецът, чрез
процесуалния представител, твърди, че действително има плащания на
дължимите суми, но те не са платени доброволно, а са събрани по
изпълнителното дело и вземането не е изцяло погасено.
В следващо открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2025г.,
ответникът твърди, че вземанията на ищеца по изпълнителното дело са
погасени и изпълнителното дело е прекратено. Поради това, счита, че делото
следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес. В доказателство
представя разпореждане за приключване на изпълнително дело от 19.02.2025г.
на ЧСИ Н. Кавакова по изп. д. № 20239290401560. В същото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния представител, поддържа, че
представеното разпореждане на съдебния изпълнител не е влязло в сила и не
оборва качеството й на кредитор на длъжника О. Н. Х.. Счита, че не са налице
предпоставките за прекратяване на настоящото производство. Твърди, че е
направила разноски по настоящото производство, които не са заплатени.
Счита, че дори и да се приеме, че вземането е погасено, следва да й се
присъдят разноски. В същото съдебно заседание съдът с оглед изясняване на
7
правния интерес на ищеца му е дал възможност да уточни дали е получил
суми по изпълнителното дело, в какъв размер и оспорва ли да са погасени
дължимите й суми по изпълнителното дело. С молба от 27.02.2025г. ищецът,
чрез процесуалния представител, е заявил, че фактът на погасяванията на
вземанията е извън предмета на делото като се позовава на ТР 2/2017 на
ОСГТК на ВКС. Същевременно, не се погасяване на вземането чрез плащане
по изпълнителното дело.
В следващо открито съдебно заседание, проведено на 27.03.2025г.,
ищецът, чрез процесуалния представител, твърди, че правният интерес от
предявения иск обхваща и вземането за разноски, сторени в обезпечителното
производство, които са предявени с исковата молба. Твърди, че първият
ответник е нямал никакво имущество на негово име и над две години не е
постъпвала нито една сума за погасяване на задълженията му по
изпълнителното дело. След образуване на настоящото производство
ответниците започнали да правят плащания по изпълнителното дело. Счита,
че в случай, че настоящото производство бъде прекратено поради липса на
правен интерес, сторените от ищеца разноски в обезпечителното производство
пак ще бъдат несъбрани и пак няма да има от кое имущество да бъдат
събрани, което ще доведе до невъзможност ищецът да удовлетвори
претенцията си за разноски в обезпечителното и в исковото производство или
по този начин се дава неоснователно предимство на ответниците в настоящото
производство. В този смисъл, поддържа, че е налице правен интерес от
настоящия иск, тъй като ищецът по никакъв начин все още не е получил
разноските в обезпечителното производство.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обявено е за безспорно установено между страните обстоятелството,
че О. Н. Х. е осъден с Присъда № 55/03.11.2022г. по НОХД №593/2022г. по
описа на РС-Хасково, изменена с Решение №98/23.05.2023г. по в.н.о.х.д.
№97/2023г. на ОС-Хасково, влязла в сила на 23.05.2023г., да плати на ищеца в
настоящото производство следните суми: 16000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от деяние по чл. 152, ал.1, т.2 НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието - 02.12.2021г. до окончателното й изплащане; 16000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл. 150, ал. 1 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на деянието - 02.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и за
сума в размер на 2500 лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение като за присъдените суми в полза на ищеца срещу
ответника О. Н. Х. е издаден изпълнителен лист от 13.06.2023г.;
Обявено е за безспорно установено между страните, че на основание на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20239290401560 по
8
описа за 2023г. на ЧСИ Н. Кавакова с peг. № 929 в КЧСИ с район на действие -
ОС-Хасково с взискател ищеца и длъжник ответникът О. Н. Х.;
Обявено е за безспорно установено между страните, че с Нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижими имоти от 27.09.2022г. с № 82,
том III, peг. № 5593, дело № 339 по описа за 2022г. на нотариус Д. Славейкова
с peг. № 698 от peгистъра на НКРБ, с район на действие - РС-Хасково
ответникът О. Н. Х. се е разпоредил чрез дарение в полза на ответника Н. Д.
Ю. с идеални части от описаните в нотариалния актове недвижими имоти и с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2022г. с №
49, том III, peг. № 5305, дело № 309 по описа за 2022г. на нотариус Д.
Славейкова с peг. № 698 на НК, с район на действие — РС- Хасково,
ответникът О. Н. Х. се е разпоредил чрез покупко-продажба в полза на
ответника Н. Х. Ю. с идеални части от описаните в нотариалния актове
недвижими имоти.
Признава се от ответниците, а и се установява от писмените
доказателства – л. 32, том I, че страните по процесните сделки са в родствени
отношение по права линия – ответниците Н. Д. Ю. и Н. Х. Ю. са съответно
майка и баща на ответника О. Н. Х..
Установява се от писмените доказателства – съобщение от ЧСИ
Николева Кавакова от 06.03.2025г. по изпълнително дело № 20239290401560,
приложено постановления за разпределение и протоколи за извършено
разпределение, както и разпореждане за приключване на изпълнително дело
от 19.02.2025г. (л. 31-41, т. II по делото), че в хода на настоящото
производство в периода 15.05.2024г. – 19.02.2025г. поетапно са погасявани
вземания на ищеца Й. Г. К. по изпълнително дело № 20239290401560, като
последното разпределение и превод на суми в полза на ищеца е от
19.02.2025г., с което всички вземания по изпълнителното дело са погасени.
Поради погасяване изцяло на задължението на ответника О. Н. Х.
изпълнителното дело е прекратено с разпореждане за приключване на
изпълнително дело на 19.02.2025г., влязло в сила на 06.03.2025г. Видно от
процесуалното поведение на ищеца, същият не оспорва, че дългът по
изпълнителното дело е изцяло погасен. Обосновава правния си интерес от
поддържане на делото със съображения, че съществуването на вземането не е
предмет на настоящото производство, както и, че не е получил сторените
разноски в производствата по обезпечение на процесните искове.
Безспорно по делото е, че ищецът към датата на исковата молба е
кредитор на първия ответник - О. Н. Х. за вземане, удостоверено с влязъл в
сила съдебен акт. Безспорно е, че се е разпоредил със свое имущество. За
обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника
(чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който
да се удовлетвори от това имущество – дали с евентуално обезпеченото в
негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът
не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън
9
разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.
Следователно, с разпореждането със свое имущество длъжникът е увредил
кредитора и е неоснователно възражението на ответника, че процесните
сделки не са увреждащи за кредитора. Установено е наличие на знание у
длъжника за увреждането. Приложима е презумпцията за знание у
съконтрахентите на длъжника – роднини по права линия. Следователно, към
датата на исковата молба ищецът е имал правен интерес от предявените
искове и са били налице предпоставките по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В хода на производството ответниците са възразили срещу качеството
на ищеца като кредитор на длъжника О. Н. Х. и на правния интерес на ищеца
от производството предвид пълното погасяване на вземането по издадения
изпълнителен лист. Настоящият състав намира възражението за основателно
по следните съображения:
Искът по чл. 135 ЗЗД е средство за защита на кредитора срещу
предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният намалява
имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази
характеристика определя целта, с оглед на която се предявява иска – да се
постанови решение за обявяване на увреждащата сделка за недействителна по
отношение на кредитора, който по този начин може да насочи изпълнението
към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането си,
независимо че имуществото е преминало в патримониума на трето спрямо
правоотношението между кредитор и длъжник лице /в този смисъл са
мотивите на ТР 5/2013 от 29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГКТК на ВКС,
чиито правни разрешения са възприети и в ТР 2/2017 от 09.07.2019 г. по т.д. №
2/2017 г. на ОСГКТК на ВКС/. В ТР 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГКТК на
ВКС е разяснено, че правото на кредитора да иска обявяване на увреждащите
го актове на длъжника за недействителни спрямо него е обусловено от
наличието на действително вземане или за връзката между правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор и посоченото право, съдът изхожда от
положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти.
В хипотезата, при която в хода на съдебното производство, след предявяване
на иска, са настъпили факти, които са от значение за спорното право (в случая
изрично удостоверяване от публичен орган /съдебен изпълнител/, че дългът
изцяло е погасен и липса на спор по този въпрос), чл. 235, ал. 3 ГПК
задължава съда да вземе предвид същите факти. Тяхното значение се проявява
в правния интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. Правният интерес е
целта, с оглед на която се предявява иска, а в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, целта
към която се стреми ищеца е обявяване на увреждащата сделка за
недействителна спрямо него, за да се удовлетвори за вземането си от имота
чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество (в т.см.
Решение № 109 от 6.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2019 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Симеон Чаначев). След като в хода на
производството е извършено плащане на вземането на кредитора и това
10
обстоятелство не е спорно, а в конкретния случай се установява и от
писмените доказателства, то е отпаднал правният интерес на ищеца от иска по
чл. 135 ЗЗД.
Становището на ищеца, заявено в последното съдебно заседание –
27.03.2025г., че ищецът не е получил плащане в изпълнителното производство
на вземането за разноски, направено в производствата по обезпечение на
настоящите искове и поради това има правен интерес е неоснователно.
Вземанията за разноски в обезпечителните производства, които евентуално ще
се присъдят все още не са възникнали, съответно – няма как и да са
претендирани в изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 135, ал. 3
ЗЗД въвежда възможност кредиторът да оспори действие, което е извършено
преди възникване на вземането, а не да се предяви иск по чл. 135 ЗЗД от лице,
което все още няма качеството кредитор. Ищецът все още няма качеството
кредитор за вземанията за разноски в обезпечителното производство. Същите
са претендирани като последица от уважаване на процесните искове, а не като
вземания по чл. 135 ЗЗД. Освен това, твърдение за хипотеза по чл. 135, ал. 3
ЗЗД не е наведено в исковата молба, такова твърдение означава нов иск с
квалификация по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, какъвто не е предявен в исковата молба, не
е приет за разглеждане и не е проведено доказване на тази хипотеза.
По изложените съображения, производството по делото следва да бъде
прекратено на осн. чл. 130 ГПК поради отпаднал правен интерес на ищеца в
хода на производството.
По разноските:
И двете страни претендират разноски. Ответникът възразява срещу
присъждането на разноски на ищеца. Възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение, както и срещу разноските в обезпечителното
производство.
От разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва, че правото на разноски на
ищеца се свърза с благоприятен за него изход от съдебния спор при
постановяване на съдебен акт по същество на спора. Това не означава, че
ищецът няма право на разноски и при прекратяване на производството по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
предвижда право на ответника на разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, а разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК – право на ответника на разноски при
прекратяване на делото.
От граматическото и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 78,
ал. 1-4 ГПК, изхождайки от предпоставките, обуславящи отговорността за
разноски за ищеца и ответника, съдържащи се хипотезите на чл. 78, ал. 1, 2 и 3
ГПК, следва, че задължението на ищеца за разноски в хипотезата на чл. 78, ал.
4 ГПК ще възникне в случаите на прекратяване на производството по делото
поради изначална недопустимост на иска, при оттегляне или отказ от иска
11
поради причини, сочещи на изначална неоснователност на предизвикания
правен спор. В случаите, в които при предявяването на иска, за ищеца е бил
наличен правният интерес от предявяването му, но в хода на производството
са настъпили обстоятелства, независещи от волята му и обуславящи
отпадането на този интерес или такива, погасяващи спорното материално
право, то в тези случаи не би била налице основната предпоставка за
възникване отговорността му за разноски. В подобна хипотеза, отговорността
за разноски ще възникне за ответника по аргумент от противното основание,
изведен от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този случай, предявяването на
иска за защита на оспорено материално право на ищеца, се предпоставя от
предизвикания от ответника правен спор (в т.см. определение №
626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; определение №
1176/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 277
от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о.; определение №
388/11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г., ІІ т. о.; определение №
60295/02.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1495/2021 г., на ВКС, III г. о.; oпределение №
31 от 6.02.2020 г. по гр. д. № 2017/2018 г. на ВКС, IV г. о.)
Следователно, на ищеца се дължат сторените по делото разноски в
исковото и обезпечителните производства (относно последното – и т. 5 от ТР
6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Ищецът претендира разноски за такси, за депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение съгласно представен в срок списък по чл. 80 ГПК.
Разноските за държавна такса и такси за вписване, издаване на скици и
удостоверения, сторени в исковото производство са в общ размер на 505 лв.
и следва да се присъдят на ищеца. Следва да се присъдят и разноските в
двете обезпечителни производства за държавни такси по молба за
обезпечение и издаване на обезпечителна заповед, такса за нотариална
заверка за преписи и такси за вписване на обезпечителна заповед в общ
размер на 132 лв. Съдът счита за неоснователни възражения на ответниците,
че разноски в обезпечителното производство не следва да се присъждат.
Доказано е, че разноски са сторени, че обезпечителните заповеди са връчени и
не са обжалвани в срок от ответниците. Възраженията доколко ответникът Н.
Ю. е разбирал какво приема и подписва от името на сина си – О. Х. не следва
да се разглежда в настоящото производство, още повече, че не се оспорва
ответникът Н. Ю. да е приел обезпечителна заповед със същото съдържание в
лично качество. За прилагане на разпоредбата на 46, ал. 1 ГПК не се изисква
нарочно упълномощаване от адресата в полза на третото лице, което е
съгласно да го приеме. Освен това, с настоящото исково производство О. Х. е
научил за издадените обезпечителни заповеди и не е навел твърдения да ги е
оспорил.
Разноските за изслушване на заключението на вещото лице също
следва да се присъдят – доказателственото искане е направено и допуснато, а
заключението е изготвено преди представяне на доказателства за плащане на
вземането и поради това е неоснователно възражението на ответника за
12
злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Следователно,
разноските в исковото производство за изготвяне заключение на вещо лице в
размер на 400 лв. също следва да се присъдят в полза на ищеца.
По претендираното адвокатското възнаграждение:
Адвокатско възнаграждение се присъжда за един адвокат и в случай, че
е доказано, че е договорено и заплатено (арг. чл. 78, ал. 1 ГПК). В
представените договори за правна помощ е удостоверено плащане на
договореното и претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.
за всяка процесна сделка като в тази част договорът е с характер на разписка –
л. 11 и 12 от том I.
По делото своевременно е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че възражението за прекомерност е основателно по
следните съображения: В исковото производство са събрани писмени
доказателства и изслушване на заключение на вещото лице. Делото изглежда с
голям обем, но това е така поради обема на изисканите писмени доказателства
- от нотариуса, изповядал процесните сделки и от ЧСИ Н. Кавакова.
Доказването е до голяма степен улеснено предвид наличието на доказателства
за съществуване на вземането към датата на исковата молба, удостоверено с
влязъл в сила съдебен акт, прилагане на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
както и липсата на оспорване на твърденията за съществуване на вземане към
датата на исковата молба и родствената връзка по права линия на ответниците
по процесните сделки. Следователно, делото по исковото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Съдът съобразява, че с оглед
процесните сделки се е налагало вписване на исковата молба, т.е. извършване
на допълнителни действия, които не се отличават с фактическа сложност.
Делото по исковото производство се е развило в четири открити съдебни
заседания, но в едното заседание делото е отложено, за да се даде възможност
на ищеца да уточни дали е получил плащане на вземането с оглед
установяване на правния интерес от иска. Предвид характера на
обезпечителното производство и липсата на твърдения за оспорвания на
обезпечителните заповеди, т.е. извършване на процесуални действия,
различни от подаване на молба за допускане на обезпечения и прилагане на
писмени доказателства, както и предвид наличието на писмени доказателства
за съществуване на вземането, съдът счита, че делата по обезпечение на
настоящите искове също не се отличават с фактическа и правна сложност.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че за процесуално
представителство за един адвокат в исковото производство следва да се
присъдят разноски по 850 лв. на оспорена процесна сделка, т.е. 1700 лв. за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, а за обезпечителното
производство – по 500 лв. адвокатско възнаграждение за всяко от
обезпечителните производства, общо 1000 лв., по ч.гр.д. №20235600100756
на ОС-Хасково и ч.гр.д. № 20235600100755 на ОС-Хасково.
13
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА О. Н. Х., ЕГН **********, Н. Д. Ю., ЕГН ********** И Н.
Х. Ю., ЕГН **********, тримата с адрес: с. Войводово, ул.
„******************, ДА ЗАПЛАТЯТ на Й. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Хасково, ул. *********, сумата от 2605 лв. - разноски в исковото
производство, от които: 905 лв. – съдебно-деловодни разноски и 1700 лв. – за
адвокатско възнаграждение и сумата от 1132 лв. – разноски за обезпечение на
исковете по ч.гр.д. №20235600100756 на ОС-Хасково и ч.гр.д. №
20235600100755 на ОС-Хасково, от които: 132 лв. - съдебно-деловодни
разноски и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
14