№ 308
гр. Ловеч, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100404 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД –
гр. Стара Загора, чрез пълномощник адвокат З.Д., против В. ЕНЧ. ЕНЧ., с адрес: ***, в
която се твърди, дружеството – ищец и П.И.Ж. /наследодател на ответницата/ са се
намирали в договорни отношения, по силата на които дружеството е открило партида на
името на П.И.Ж., с партиден № 042599 за имот, находящ се гр. Стара Загора, бул.
"Славянски" № 2, вх. „А“, ет. 3, ап. 23, във връзка с доставянето на питейна вода и
отвеждането и пречистването на отпадъчни води. През периода от месец април 2017 г. до
месец юни 2018 г., се твърди, че дружеството - ищец е доставило питейна вода за
горепосочения имот и е отвеждало канална вода, за което са издадени следните квитанции
№**********/01.06.2017 г., №**********/01.07.2017 г., №**********/01.08.2017 г.,
№**********/01.09.2017 г., №**********/01.10.2017 г., **********/01.11.2017 г.,
№**********/01.12.2017 г., №**********/01.01.2018 г., №**********/01.02.2018 г.;
№**********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г.,
№**********/28.05.2018 г. и №**********/28.06.2018 г., всички на обща стойност 226.83
лева.
Посочва се, че П.И.Ж. не е заплатила стойността на предоставената й услуга от страна на
ищеца в размер на горепосочената сума от 226.83 лева.
Изтъква се, че съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на отношенията между
1
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Стара Загора и потребителите на
предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на „ВиК“
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на „ВиК“ оператора. В тази
връзка ищецът счита, че потребителят му дължи лихва в общ размер на 13.50 лева,
представляваща мораторна лихва за забава по всяка една от квитанциите за периода от
01.07.2017 г. до 17.08.2018 г.
Посочва се още, че потребителят П.И.Ж. е починала, като е оставила за наследници Т.Е.Е. и
В.Е. Е.-Е., които отговарят разделно за пълния размер на задълженията на своя
наследодател.
Поради обстоятелството, че дължимите суми не били заплатени, ищецът посочва, че подал
заявление по чл. 410 ГПК против наследниците на П.И.Ж. до Районен съд - Стара Загора за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.дело №
1101/2019 г. по описа на РС-Стара Загора е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на длъжника В. ЕНЧ. ЕНЧ. по реда на чл.47, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложеното, ищецът предявява настоящия иск за установяване на
вземанията си и моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено,
че ответницата, в качеството й на наследник на П.И.Ж., му дължи следните суми: 1/2 от
226.83 лева – главница, представляваща цената на доставена и консумирана питейна и
отведена канална вода в периода от месец април 2017 г. до месец юни 2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане, и 1/2 от 13.50 лева – мораторна лихва за забава за периода от
01.07.2017 г. до 17.08.2018 г.
Претендира присъждане и на направените разноски по настоящото и заповедното
производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат
Г.Г., назначен за особен представител на ответницата, с който оспорва предявения иск и
счита, че е неоснователен. Излага аргументи, че не са представени доказателства
ответницата да е приела наследството на своята майка П.И.Ж.. Липсвали доказателства и че
последната е сключила договор с ищеца, че е запозната с Общите условия и издадените
квитанции, че е присъствала при отчитане на изразходеното количество вода и се е
съгласила с отчетеното количество чрез саморъчно полагане на подпис.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирана писмена молба, пълномощникът му адвокат Д., поддържа исковата молба и моли
да бъде уважена, като излага съображения, че претенциите им са доказани.
Ответницата В. ЕНЧ. ЕНЧ. се представлява от особения си представител адвокат Г., който
моли за отхвърляне на исковата претенция по съображенията, изложени в отговора.
От събраните по делото доказателства, от данните по изисканото ч.гр.дело №
2
1101/2019 г. по описа на РС-Стара Загора, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 5395/21.02.2019 г., от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Стара Загора,
е било образувано ч.гр.дело № 1101/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, който е
издал Заповед № 1410/28.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжници Т.Е.Е. и В. ЕНЧ. ЕНЧ., които да заплатят разделно на кредитора
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Стара Загора сумата 226.83 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода по
квитанции, издадени в периода от 01.06.2017 г. до 28.06.2018 г., и сумата 13.50 лева –
мораторна лихва от 02.06.2017 г. до 17.08.2018 г., със законна лихва върху главницата от
21.02.2019 г. до изплащането й, както и за сумата от 205.00 лева – разноски по делото.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от незаплатени ВиК услуги от
потребителя П.И.Ж. с партиден № 042599, която е починала, а длъжниците са нейни
наследници, като неплатените задължения са по издадени 14 броя квитанции в периода
01.06.2017 г. – 28.06.2018 г.
С Разпореждане № 260508/19.01.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената
по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника В. ЕНЧ. ЕНЧ. при условията на чл.
47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск срещу този длъжник за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок
по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство срещу длъжника
В. ЕНЧ. ЕНЧ..
Предмет на установяване по така предявения положителен установителен иск е
съществуването на вземане за доставена и консумирана питейна и отведена канална вода за
имот, на адрес: ***, в периода от месец април 2017 г. до месец юни 2018 г., по партиден №
042599, на името на П.И.Ж., ведно с лихва за забава за периода от 01.07.2017 г. до 17.08.2018
г.
По делото е представен лихвен лист, съставен от служител на ищеца „ВиК“ ЕООД – Стара
Загора, за задълженията на абоната П.И.Ж., с аб.№ 146231, партида 042599, за имот на
горепосочения адрес, с описани 14 бр. квитанции, издадени в периода от 01.06.2017 г. до
28.06.2018 г. Като доказателства ищецът е представил и отделните квитанции, издадени на
абоната П.И.Ж. за горепосочения период, както и разпечатка от електронното досие на
абоната.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза,
се установява, че процесните 14 бр. издадени квитанции, описани в исковата молба, са
осчетоводени в счетоводството на ищеца в сметка „клиенти“ по партидата № *********,
абонатен № 146231, на името на П.И.Ж. от ***, като начисленият по тях ДДС е внесен в
3
бюджета. Вещото лице е установило, че плащания от абоната по процесните квитанции не
са регистрирани в счетоводството на ищеца. Констатирало е също, че след завеждане на
ч.гр.дело № 1101/2019 г. по описа на РС-Стара Загора на 22.02.2019 г., задължението на
П.И.Ж. за ползваната питейна и отведената канална вода, на стойност 226.83 лева – главница
и законна лихва в размер на 13.50 лева, изчислена от падежа на всяко едно задължение до
17.08.2018 г., съгласно изготвения лихвен лист, е прехвърлено от партидата на аб.№
********* в с/ка „Клиенти“, в сч.модул „Съдебни вземания“. Съгласно счетоводна справка
„Хронология на плащанията и задълженията“, в този модул няма регистрирани плащания по
партида № ********* по процесните квитанции след прехвърляне на задължението като
съдебно. От заключението се установява още, че потребената вода е начислена съобразно
подадените данни по радио модул /РМ/ на водомера с дистанционно отчитане на конкретния
адрес – ***, съгласно чл. 39 ал. 1 във връзка с чл. 36 ал. 1 от Наредба № 4 за условията и
реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Общият размер на начисленото задължение за предоставяне,
отвеждане и пречистване на питейна вода за процесния период е в размер на 226.83 лева,
като при фактуриране стойността на доставената, отведена и пречистена вода е съобразена
утвърдената цена на ДКЕВР за този период. Вещото лице е констатирало също, че
отчетеното от общия водомер количество вода е разпределяно пропорционално на
начисленото индивидуално потребление за процесния обект. Според заключението,
законната лихва за забава, изчислена от падежа на всяко едно от задълженията до 17.08.2018
г., е 13.50 лева.
От представеното удостоверение за наследници изх.№ 2714/15.05.2019 г.,
издадено от Община Стара Загора, се установява, че П.И.Ж. е починала на 17.05.2018 г. и
оставила за свои наследници две дъщери – Т.Е.Е. и ответницата В. ЕНЧ. ЕНЧ..
От изисканата и постъпила информация от Община Стара Загора относно това
дали има подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от ответницата, като наследник на П.И.Ж.,
се установява, че в шестмесечния срок по чл. 32 от ЗМДТ, няма подадена декларация по чл.
14 от ЗМДТ от наследниците на П.И.Ж. за имота, находящ се в ***. Посочено е, че съгласно
чл. 14 ал. 6 от ЗМДТ, делът на П.И.Ж. служебно е закрит и преразпределен на наследниците
й.
От постъпилата справка от електронното досие на В. ЕНЧ. ЕНЧ. при Община
Стара Загора е видно, че съгласно квитанции от 06.04.2020 г. и 07.05.2020 г., В.Е. фигурира
като данъчно-задължено лице и е заплатила данък върху недвижимите имоти и такси за
битови отпадъци за горепосочения имот.
При тези факти относно заплатения данък върху процесния имот, съдът приема,
че ответницата В. ЕНЧ. ЕНЧ. с конклудентни действия е приела наследството, останало от
нейната майка П.И.Ж., като намира за неоснователни аргументите на особения представител
на ответницата в обратната насока.
От събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че между ищеца и
наследодателката на ответницата е съществувало облигационно правоотношение на база
4
договор при общи условия, които са общодостъпни, публикувани на електронната страница
на дружеството - ищец. По силата на този договор дружеството – ищец, като ВиК оператор,
има задължение да предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на обслужваната
от него територия, като доставя вода за питейно-битови нужди в имота на потребителя, да
отвежда и пречиства отпадъчната такава, срещу задължение на потребителя да заплаща
консумираната и отчетена вода.
Съгласно чл. 62 ал. 1 от Общите условия, при смърт на потребител - физическо лице,
наследниците, са длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до ВиК-оператора за
промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за
собственост
В хода на производството няма данни ответницата, като наследник на потребителя П.И.Ж.,
да е подала заявление до ВиК-оператора /дружеството-ищец/ за промяна на партидата. От
това следва, че облигационната връзка е запазена в същия си вид, в който е съществувала по
договора с наследодателя, а това означава, че ответницата, като наследник, следва да
отговаря за задълженията по договора, съобразно наследствената си част, която в случая е
1/2 част, съобразно чл. 5 ал. 1 от Закона за наследството.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът съобразява като
обективно и компетентно изготвено, съответстващо и на останалите доказателства, съдът
намира задължението по партидата на наследодателя П.И.Ж. за безспорно установено по
размер и период, както за главница, така и за мораторна лихва.
По изложените съображения, предявеният положителен установителен иск по чл.
422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца половината от неплатената
цена от 226.83 лева за доставена и консумирана питейна и отведена канална вода в периода
от месец април 2017 г. до месец юни 2018 г., за имот, находящ се в ***, ведно със законната
лихва върху половината от главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 21.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и половината от 13.50
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главното вземане за периода от
01.07.2017 г. до 17.08.2018 г.
При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски по настоящото дело, както и половината от разноските по заповедното
производство, съгласно представения списък и доказателства за извършването им, а именно:
25.00 лева – доплатена държавна такса, 360.00 лева – адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, 102.50 лева – половината от направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 1101/2019 г. по описа на РС-Стара Загора и 180.00 лева – депозит за вещо лице,
или общо разноски: 667.50 лева. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на
сумата 100.00 лева, представляваща доплащане за вещо лице, е недоказано и следва да се
отхвърли.
Съдът присъжда претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в пълния му
5
заплатен размер, тъй като възражението на особения представител на ответницата за
прекомерност на същото е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с включен ДДС на
упълномощения от него адвокат, не е прекомерно и е в съответствие с чл. 7 ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с §
2а от ДР на същата наредба. Това се отнася и за заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 180.00 лева с вкл. ДДС, което е в
съответствие с чл. 7 ал. 7 във вр. с § 2а от посочената наредба.
На адвокат Г.Г. от ЛАК следва да се изплати сумата 300.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответницата. Тези разноски не са претендирани от ищеца, поради което не му се присъждат
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по
отношение на В. ЕНЧ. ЕНЧ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от
управителя Румен Тенев Райков, половината от сумата 226.83 лв. /двеста двадесет и шест
лева и осемдесет и три стотинки/ – главница за доставена и консумирана питейна и отведена
канална вода в периода от месец април 2017 г. до месец юни 2018 г., за имот, находящ се в
***, ведно със законната лихва върху половината от посочената главница, считано от
21.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и половината от сумата 13.50 лв.
/тринадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху
главното вземане за периода от 01.07.2017 г. до 17.08.2018 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1410/28.05.2019 г. по
ч.гр.дело № 1101/2019 г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА В. ЕНЧ. ЕНЧ., с горните данни, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – гр. Стара Загора, с горните данни, сумата 667.50 лв. /шестстотин
шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по исковото и
заповедното производство по ч.гр.дело № 1101/2019 г. по описа на РС-Стара Загора, като
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на сумата 100.00
лева, представляваща доплащане за вещо лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Г.Г. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на В. ЕНЧ. ЕНЧ..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело №
1101/2019 г. по описа на РС-Стара Загора, което, заедно с препис от влязлото в сила
решение, да се върне на РС-Стара Загора, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7