Мотиви към присъда по НОХД № 2948 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият А.М.И. е предаден на
съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 31.12.2018г. до
07.01.2019г. включително, в гр. Варна, при условията
на продължавано престъпление, от букмейкърски пункт „Еврофутбол", находящ се в гр. Варна на бул. „Вл.Варненчик" № 112, магазин
№ 1, стопанисван от „Си енд Си
Консулт" ЕООД – Варна,
от супермаркет „Алдо", находящ се в гр. Варна, ул.
„Хр.Попович" № 33 и от магазин за
хранителни стоки „Странджа", находящ се в гр. Варна, ул. „Хан Пресиян" № 15, отнел парични суми и движими вещи, собственост
на различни юридически лица, на обща стойност
258.55 лева, както следва:
На 31.12.2018г. в гр.
Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот - счупване на стъклена
витрина/витринно стъкло/ на букмейкърски
пункт „Еврофутбол“, отнел чужди движими
вещи - парична сума в размер на
72 лв., собственост на „Си Е.Си
Консулт“ ЕООД - гр. Варна с ЕИК *********, от владението на М. Т. С., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои;
На 07.01.2019г. в гр.
Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот
- счупване на стъклена витрина /витринно стъкло/ на магазин за
хранителни стоки „Алдо", отнел чужди движими вещи
1бр. касета на стойност 70.20 лева, ведно със съдържащата
се в нея сума от 100 лева,
на обща стойност
170.26 лева,
собственост на „А.ф.с.“ ЕООД ***, от владението на Е. С. Г. - С., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
|На 07.01.2019г. в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот
- счупване на стъкло на входна
врата на магазин за хранителни
стокии „Странджа", отнел чужди движими
вещи - 3бр. кутии цигари марка „Собрание Рефайн блек" от 100 мм. на
стойност 5.45 лева за брой, на
обща стойност 16.35 лева, собственост на „300 БГ " ООД - гр.Варна
с ЕИК *********, от владението
на В. Б. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Ощетените
юридически лица- „С.енд С.К.“ ЕООД-гр.Варна, „А.ф.с.“ ЕООД-Варна ***, не предявяват
граждански искове против подсъдимия за причинени имуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание не са
направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени,
че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно
определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид наличието на
смекчаващи обстоятелства, да определи наказание ”лишаване от свобода” за срок
от четири месеца, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК.
Защитникът- адв.Г. моли на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ под минималния размер, предвиден в закона, по реда на
чл.55 от НК. Също предлага изтърпяването на наказанието да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума изразява съжаление за
извършеното.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на чл.371,
т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В ранните часове на 30.12.2018г., след като употребил алкохол, подсъдимият се
придвижвал по бул.“Владислав Варненчик“ в гр.Варна, в
посока „Гранд мол“. Преминавайки покрай намиращия се
в сграда №112 на посочения булевард букмейкърски
пункт „Еврофутбол“, стопанисван от „Си енд Си
Консулт“ ЕООД, подсъдимият решил да проникне в обекта и да извърши кражба. Като
се възползвал от обстоятелството, че пунктът бил с работно време до 24,00ч. и в
този момент не работел, И. счупил с помощта на камък витринното стъкло,
намиращо се вляво на входната врата и през образувалия се отвор проникнал в
помещението. При влизането си извършителят се подхлъзнал и паднал върху
парчетата от счупеното стъкло, при което наранил ръката си и изтеклата кръв
зацапала касов бон, намиращ се на дървен плот срещу входната врата. В
помещението подсъдимият намерил сумата от 72 лв., които взел, след което се
отдалечил. Впоследствие, след установяването на извършеното деяние, бил
извършен оглед на местопроизшествието, в хода на който посоченият касов бон със
засъхнала кръв в горния ляв ъгъл бил иззет и приобщен към образуваното
досъдебно производство. Бил изготвен ДНК-анализ на биологичния материал по
касовия бон, при който било установено пълно съвпадение с ДНК-профила на
подсъдимия.
На 07.01.2019г. подс.И. се разхождал в района на
„Ботева градинка“ с брат си- св.Г. М.И. и свой приятел-св.Н. Р. Н.. Подсъдимият
забелязал намиращия се на ул.“Христо Попович“ №33 в гр.Варна супермаркет „Алдо“, стопанисван от „А.ф.с.“ ЕООД, и решил да извърши
нова кражба. Без да уведомява придружителите си за замисленото, извършителят се
насочил към търговския обект и с помощта на парче от базалтова плочка, която
намерил наблизо, разбил едно от витринните стъкла, като по този начин получил
достъп до вътрешността на помещението. Оттам той взел касетка, представляваща
част от касовия апарат на обекта, съдържаща сумата от 100 лв., след което бързо
се отдалечил с посочените вещи. Свидетелите И. и Н., които станали очевидци на
извършеното, се изплашили и незабавно последвали подсъдимия. Малко по-късно подс.И. отворил касетката и извадил намиращата се в нея
парична сума, която употребил за различни свои нужди.
По-късно на същата дата, докато се прибирал към дома си, все още придружен
от двамата свидетели, подсъдимият решил да извърши нова кражба. Въпреки опитите
на свидетелите да го разубедят, по аналогичен начин, като разбил с парче
тротоарна плочка витринно стъкло, подс.И. проникнал в
магазин за хранителни стоки „Странджа“, находящ се на
ул.“Хан Пресиян“ №15 в гр.Варна. Действията му обаче били забелязани от
минувач, поради което извършителят взел бързо три кутии цигари марка „Собрание Рефайн блек“ от 100мм., на стойност 5,45 лв. за брой, на обща
стойност 16,35 лв. и бързо се отдалечил. След разкриването на деянието
равностойността на отнетите вещи била възстановена на дружеството, стопанисващо
обекта- „300 БГ“ ООД-гр.Варна.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода
на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в хода на досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на
свидетелите Е. Х.Г.-С., Н. М. М., Н. Р. Н., Г. М.И., М. Т. С., Н. И. П., Н. К. К.
и В. Б. Д., от заключенията по назначените видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, ДНК-експертиза и съдебно-психиатрична
експертиза, както и
от останалите писмени доказателства, приложени към ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като в своята съвкупност кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка. Същевременно по
делото липсват доказателства, които да разколебават фактическите
изводи на съда относно подкрепеността на направеното
самопризнание от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал.
Общата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 258,55 лв., се установява от
заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан
както при извършването на деянията, така и понастоящем.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието
си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК, тъй като е отнел чужди движими вещи (собственост съответно на „“Си
енд Си Консулт“ ЕООД, „А.ф.с.“ ЕООД и „300 БГ“ ООД) от владението на свидетелите
М. Т. С., Е. С. Г.-С. и В. Б. Д., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Деянията са извършени чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот (разбиване на витринни стъкла),
поради което съдът приема, че е налице квалификацията по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Отделните деяния са извършени в кратък срок едно
след друго, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, поради което следва да се
приеме, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
При определянето на наказанието на подсъдимия съдът отчете като отегчаващо
обстоятелство извършването на деянието при условията
на чл.26 от НК.
Според константната съдебна практика продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на обществена
опасност, в сравнение с еднократното разделно извършено престъпление (Решение №23/98г. на ВКС, ІІІ н.о.). Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост и на данни за други
противообществени прояви, младежката възраст на извършителя, оказаното
съдействие при разследването и изразеното съжаление, а също и стойността на
отнетите вещи, много по-ниска от установената за страната МРЗ. Според
константната съдебна практика равностойността
на предмета на престъплението при престъпленията против собствеността
има важно значение за степента
на обществената опасност на деянието,
а оттам и за определяне на наказанието. При това положение съдът прецени, че в конкретния случай са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание,
би се оказало
несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК определи на подс.И.
наказание “лишаване от свобода” под
най-ниския предел, предвиден в закона. Съдът намери обаче, че
наказанието следва да бъде определено
над минималния допустим от закона
размер, с
оглед наличието и на
изложеното
отегчаващо
обстоятелства, като счете за справедливо наказание от шест месеца лишаване от свобода. Предвид ниската степен на
обществена опасност на извършителя съдът намери, че за постигане на целите по
чл.36 от НК не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно реално,
поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
три години.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия И. направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 817,00 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: