Протокол по дело №1019/2023 на Административен съд - Плевен

На именното повикване в 11,15 часа се явиха на второ четене:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА М. М. А., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище от адвокат Т. Н., с което моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и излага становище по съществото на спора. Моли да бъде отменена заповедта за настаняване на детето за срок от пет години в семейството на бабата.

ОТВЕТНИКЪТ Директорът на Дирекция за социално подпомагане гр.Никопол, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА М. С. С., не се явява. Явява се назначеният й особен представител адвокат Е. Б. А. от Адвокатска колегия гр.Плевен.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА С. С. А., редовно призован, не се явява и не се представлява.

ЗА Дирекция за социално подпомагане гр.Никопол, отдел „Закрила на детето“, се явява главен социален работник В. Г. Т..

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВОКАТ А.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуални предпоставки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Постъпила е жалба с вх.№7522/15.12.2023 г., подадена от името на М. М. А., с постоянен адрес гр. Гулянци, обл. Плевен, настоящ адрес гр. Бяла Слатина, обл. Враца, от адв. Т. Н., против заповед №ЗД/Д-ЕН-Н-061/28.11.2023 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Никопол, с която е наредено настаняването на детето М. С. С. в семейството на Б. В. А. – баба по бащина линия, за срок от пет години и/или до произнасяне на съда по чл.28 от Закона за закрила на детето. Няма направени доказателствени искания в жалбата.

Назначен е процесуален представител на малолетната М. С. С..

Уведомена е Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” гр. Никопол за висящото производство, за да изпрати представител в съдебното заседание по делото, който да изрази становище или да представи доклад на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето.

По делото няма представено писмено становище от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ гр.Никопол.

Депозирано е становище по съществото на спора от процесуалния представител на жалбоподателката – адвокат Т. Н.. Няма направени доказателствени искания.

 

АДВОКАТ А.: Да се приеме преписката.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за приемане на представените с административната преписка писмени доказателства, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представената по делото административна преписка.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на представителя на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Никопол да изрази становище.

В. Т.: Няма да представям доклад по чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, т.к. ще направя устно изявление. В Отдел „Закрила на детето“ постъпи сигнал от бабата по бащина линия на М., мисля, че беше на 9 ноември 2023 г., че майката не полага грижи за детето от години, изоставила го е, когато е било на година и няколко месеца, от тогава детето не живее с майката. Бащата от 2015 г. и към момента на подаване на сигнала е извън пределите на страната, намира се в Германия, сега е в затвор, но той осигурява издръжка на детето, ежемесечно изпраща средства. Майката не е сигнализирала, не сме осъществили контакт с нея. Потърсили сме съдействие от отдел „Закрила на детето“ в гр. Бяла Слатина, с чието съдействие да  бъде връчена заповедта за настаняване. Бяхме изискали и актуална информация за желанието и възможностите на майката, която в гр.Бяла Слатина е заявила, че желае и има възможност да се грижи за детето, което е заявила писмено. След това не се е свързвала с нас. Други сигнали за това дете не е имало през този период, сега е за първи път. Било е на година и половина, когато е започнала да се грижи бабата за него. Майката има сключен брак с бащата на детето в момента. Има и друго дете, което носи името на този мъж, но дали е от настоящия съжител на майката не можем да кажем. Това дете вероятно живее при съжителя на майката. Това го установихме по време на проверката. Изискали сме информация за регистрирани пътувания извън страната, от която е видно, че бащата има едно влизане и излизане, майката има множество такива. Бащата не се е връщал, откакто е излязъл през 2015 г. Представям четливо копие на справката за влизане и излизане от страната. Бабата досега се е справяла, но детето вече е пораснало и тя има нужда документално да носи отговорност за него. Нямаме данни детето да е живяло с майката извън гр.Гулянци. От първи клас до сега учи в училището в гр.Гулянци, ходи редовно на училище, няма сигнали, че не посещава училище. Помощи за детето се изплащат на майката, а след настаняването ще се изплащат на бабата. Разговаряхме с детето, то иска да живее при баба си. Има изграден приятелски кръг. Бабата живее със семейството на другия си син.

 

В залата се явява детето М. С. С..

 

Съдът счита, че следва да се пристъпи към изслушване на детето в присъствие на представител на отдел „Закрила на детето“.

Съдът извежда адвокат А. от съдебната зала.

Изслушване на детето М. С. С..

М. С.: Казвам се М. Живея в Гулянци при баба от много години. Не съм живяла на друго място. Никога не съм живяла в гр.Бяла Слатина с майка си. Знам, че имам брат от друг мъж на майка ми, но не съм го виждала и не го познавам. Имам телефон, но майка ми не се свързва с мен, не праща издръжка. Баща ми се свързва с мен, праща издръжка, винаги помага. Живея заедно с баба, чичо, леля и братовчедите ми, не сме самички с баба. Живеем в Гулянци, къщата е на изхода за Плевен. Само в Гулянци съм учила. В пети клас съм. Ходя на танци. Имаме съседи деца на моята възраст, които са ми приятели. Чувствам се добре при баба и искам да остана там и да си завърша образованието. Имам собствена стая. В къщата сме общо три деца, само момичета сме.

Съдът приключва с изслушване на детето М. С..

Адвокат А. влиза в залата.

Съдът запознава адвокат А. със същността на изявлението на детето: че иска да живее при бабата, защото познава само тази среда и само там е живяло.

АДВОКАТ А.: Моля да бъде изслушан като свидетел чичото на детето – С. С. А., когото сме довели днес.

 

Съдът намира искането за допустимо и относимо, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА до разпит свидетеля С. С. А..

СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:

С. С. А. – 39 г., неосъждан, брат съм на С., бащата на М.

Съдът разяснява на свидетеля, че може да откаже да даде показания.

СВИДЕТЕЛЯТ С. А.: Желая да свидетелствам.

Съдът напомня на свидетеля наказателната отговорност, която носи пред закона по чл.290 от НК за лъжесвидетелстване или затаяване на истина.

Свидетелят обеща да каже истината.

СЪДЪТ: Познавате ли М. и от кога?

СВИДЕТЕЛЯТ С. А.: Да, познавам я, тя ми е племенница. М. М. А. е майка й. М. и брат ми като се ожениха, една година е била с нас. След това с брат ми, ходим по чужбина и работим, постоянно работим с брат ми. След брака се роди детето. Ние – аз и тате, помогнахме, дадохме на брат ми пари и купихме голяма къща на брат ми. Пет месеца живеехме заедно и после му купихме къща голяма. След това се роди детето и с брат ми, както Ви казвам, постоянно сме в чужбина, имаме бусове, работим. През това време детето и М. живееха в къщата, която бяхме купили. Брат ми пращаше пари за издръжка, за всичко. Обаче тя още в началото започна връзка с друг човек. Детето, веднага след като тръгнахме с брат ми, тя го изостави при майка ми. Тя беше сама в къщата. Остава детето както спи вътре, то беше бебе, на една годинка и няколко месеца. Тя излиза и, с голямо извинение, става проститутка в Италия. Напусна страната. Остави детето и напусна. Един път само се е връщала и дойде да види детето. Аз същия ден се прибирам от Англия. Викам: „Заповядай, влизай.“ . Тя каза, че иска да види детето. Аз казах: „Няма проблем. Ето го, виж какво голямо момиче е станало.“. Детето не е живяло с нея. Тя само го роди това дете, аз съм го отгледал, дето се вика от една мръвка месо, то е живяло само с бабата и с мен през това време. Аз имам две момиченца, гледам ги и трите деца. След това не е идвала майката никога. Не се е обаждала, не е пращала пари. Брат ми извърши едно престъпление в Германия и е осъден, но работи и праща пари за детето. Около 1500-2000 евро изпраща на година, колкото може да отдели. Детето има контакт с него по телефона, той й купи телефон. Майката, като дойде да види детето, то беше вече на около 9 години, аз съвсем културно я попитах, защото аз имам приятели в цяла Европа и едни приятели ми ми казаха, че снаха ми е проститутка в Италия. Казвам: „Това не може да бъде“ и те вадят една снимка и ми показват – тя на джамовете по прашки. Аз я попитах така /като говоря настръхвам/: „Ти сега ли се сети, че имаш дете, къде беше до сега толкова години? Имаме телефони, имаме месинджъри. Живеем в 21 век, нормално ли е да не вдигнеш един телефон, да се обадиш на това дете?“. За осми март правили картички и госпожата я попитала: „М., ти няма ли да правиш картичка?“. Детето казало: „Аз на кого да я подаря тази картичка?“. Ревем всички, имам десет човека свидетели в къщи… Викам й: „Сега ли се сети, че имаш дете?“. Тя вика, че може да си вземе детето, когато поиска. Викам й: „Кажи къде беше 9-10 години, тя като ставаше нощем и викаше: „Искам мама, искам тате“, ти къде беше?“. Моята коса побеля само от проблеми. Никога не е ходила в „Социални грижи“ да си иска детето. Тя каза пред десет човека, пред децата ми, пред детето си вика: „Отидох да се чукам за парички.“. Какво е това? Знам, че има дете от другия мъж, с когото живее в Бяла Слатина в момента. За още едно дете знаем, че има, момченце, и го е писала на брат ми на името. Тя никога не е имала интерес към това дете. Никога не сме получавали пари за детето – помощи и др. Детето не е лишено абсолютно от нищо, тя си е моя, аз съм си я отгледал заедно с мама, аз изкарвам достатъчно, за да ги гледам както трябва. Както гледам моите деца, така гледам и детето на брат ми. Мама го гледа, защото аз пътувам постоянно. Жена ми и децата също живеят там. Жена ми някой път я взимам, например веднъж в годината за десетина дена, с мен. Но бабата е на разположение винаги, тя е пенсионерка. Детето се чувства много добре, това е средата, с която е свикнало. От първи клас си учи в това училище, има приятели.

АДВОКАТ А.: Нямам въпроси.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСВОБОЖДАВА свидетеля С. С..

АДВОКАТ А.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна и моля да дадете ход по същество.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВОКАТ А.: Уважаема госпожо съдия, моля да оставите без уважение жалбата, подадена от майката на детето, против издадената заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Никопол от 28 ноември 2023 г., с която се оспорват мотивите в издадената заповед. Считам, че жалбата е неоснователна, с оглед събраните доказателства в хода на съдебното дирене. Установи се, че майката е изоставила детето на година и девет месеца и до настоящия момент детето живее при бабата по бащина линия, не е напускало тази семейна среда, обгрижвано е, видно от доклада на социалния работник, детето ходи на училище, с добър успех е, здрава е, в добра семейна среда, свикнало е с тази среда, майката не е търсила детето изобщо, не се интересува от него. Установи се от приложените доказателства, че многократно е напускала страната и се е връщала. Въпреки, че е имала възможност да си вземе детето и да полага съответните грижи за него, тя очевидно се е дезинтересирала от него. От друга страна се събраха доказателства, включително от свидетелските показания на разпитания днес свидетел, че бащата на детето, въпреки че изтърпява наказание в Германия, контактува непрекъснато с детето, изпраща суми за неговата издръжка. При това положение считам, че няма никакво основание жалбата да бъде уважена. Моля да я оставите без уважение с оглед събраните доказателства, за да може детето да продължи да живее в тази среда, в която е свикнало и в която се чувства добре. Това е в интерес на детето към настоящия момент.

Съдът счете делото за изяснено и обясни, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законовия срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,53 часа.