№ 176
гр. Плевен, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600539 по описа за 2022 година
С Определение № 406 от 30.06.2022 г., постановено по ЧНД № 1054/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Плевен е определено едно общо най-тежко
наказание по отношение на С. Р. А., с ЕГН: ********** на основание чл. 25,
ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наложените му по НОХД №
2034/2021 г.; 530/2022 г. и 918/2022 г., трите по описа на Районен съд -
Плевен;, а именно една година „лишаване от свобода“, което на основание чл.
25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Срещу определението е подаден въззивен протест от прокурор при
Районна прокуратура – гр. Плевен, в който се посочва, че
първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно в
частта относно режима на изпълнение на определеното наказание „лишаване
от свобода“. Излагат се твърдения, че определението е постановено при липса
на мотиви досежно неуваженото искане на прокуратурата определеното общо
най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Сочи
се, че първоинстанционния съд немотивирано е приложим института на
условното осъждане по чл. 66, ал.1 НК, в разрез с материалите по делото,
1
които сочат на установени трайни престъпни навици на осъденото лице.
Прави се искане да бъде отменено приложението на чл. 66 НК.
В открито съдебно заседание адвокат Н. М., защитник на осъденото лице,
заявява, че протеста е неоснователен и моли съда да го остави без уважение.
Осъденият С. А. се явява в съдебно заседание и поддържа становището на
защитника си.
Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна
прокуратура - гр. Плевен поддържа депозирания протест и счита същия за
мотивиран и основателен.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени
представените писмени доказателства и провери правилността на
постановения съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок и от
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим, а разгледан
по същество и основателен.
При постановяване на атакуваното определение, първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, от
категорията на абсолютните такива, а именно съдебният акт е постановен при
липса на мотиви съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК, което на
самостоятелно основание налага отмяната му. Отсъствието на мотиви не
позволява на настоящия съдебен състав да проследи по какъв начин
първостепенният съд е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е
формирал своето вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Прегледът на
първоинстанционното определение сочи, че РС – гр. Плевен е заявил, че
следва да се определи едно общо най-тежко наказание на осъденото лице без
да посочи на първо място налице ли са законовите предпоставки за групиране
на наказанията по горецитираните наказателни производства, като е посочено
само, че следва да се определи едно общо най-тежко наказание на основание
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, а на следващо място, и тук настоящият състав
се солидаризира със заявеното в прокурорския протест, защо следва да
намери приложение чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 НК, а искането за определяне
на първоначален общ режим не следа да бъде уважено. Липсата на
съображения за наличието на съответните законови предпоставки за
2
прилагане на чл. 66, ал. 1 НК, съответно за липсата на такива за определяне на
първоначален общ режим, при положение че има направено изрично искане в
тази насока, всякога накърнява правото на страните да разберат по ясен и
категоричен начин защо съдът се е произнесъл по съответния начин. Липсата
на мотиви лишава от възможност и въззивния съдебен състав да установи
действителната воля на районния съд и да проконтролира правилността на
вътрешното му убеждение и законосъобразността на определението.
Нормата на чл.25, ал.4 от НК изрично посочва, че когато по една или
повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието
по реда на чл.64, ал.1 или чл.66, ал.1 от НК, въпросът за изпълнението на
общото наказание се решава при неговото определяне.
В този смисъл, съдебната практика е последователна и безпротиворечива,
че при групиране на множество условни присъди, съдът, който определя
общо най - тежко наказание, решава и въпроса за неговото изтърпяване, като
може да определи ефективно изпълнение на наказанието за всички присъди с
условно осъждане - р.№ 30 от 02.02.2009г. по нд № 724/2008г. на I н.о. на
ВКС; р. № 476 от 19.01.2009г. по нд № 442/2008г. на II н.о. на ВКС; р. № 242
от 28.01.2020 г. по нд № 1033/2019 г. на I н.о. на ВКС.
Именно поради това, проверяваният съд е следвало да обсъди и анализира
всички обстоятелства относими към приложимостта или не на чл. 66, ал. 1 НК
и да изложи аргументирани и фактически обосновани правни изводи.
Ето защо въззивният съд счита, че при поставяване на процесното
определение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за
разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Плевен от стадия на
съдебното заседание.
При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 406 от 30.06.2022 г., постановено по ЧНД №
1054/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския
районен съд.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4