№ 40890
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20251110130837 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.
129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед
процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде
указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за
ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на
определението.
Неоснователно се явява заявеното с отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на производството поради липса на правен интерес. С Решение от
23.11.2023г. по дело С-321/2022 на СЕС е възприето, че чл. 7, § 1 от Директива 93/2013,
разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да
може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на
неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима
престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания
за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за
ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради
недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати
разноските и насочването му към по-ефективно правно средство, би довело до затрудняване
на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита. В настоящата
хипотеза установителният иск е съединен с осъдителен такъв и има преюдициално значение.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на
правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
Доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
се явява относимо към предмета на спора и допустимо, но следва да бъде оставено без
1
уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с доказателственото
искане, са безспорни между страните.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да
представи договора за потребителски кредит, погасителния план и извлечение за
заплатените в погашение на задължението суми, следва да бъде оставено без уважение,
доколкото изисканите документи са представени с отговора на исковата молба. Относимо и
необходимо към предмета на доказването е искането за представяне на Общите условия към
договора за кредит, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен от получаване на
настоящото определение да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение Общите условия към Договор за потребителски
кредит № 1060125 от 23.04.2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на ССчЕ и
искането с правно основание чл. 190 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2025г. от
10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба, с която С. Т. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „..., вх. Г, ет. 9, ап. 106, е предявил срещу „...“ ООД, ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.., ет. 5, в условията на обективно
съединяване следните искове:
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с
добрите нрави/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
/противоречие със закона/, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 /заобикаляне на
закона/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1060125 от
2
23.04.2024г.
-в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите
нрави/ за прогласяване нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №
1060125 от 23.04.2024г.
- в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 388 лв., представляваща
платена при изначална липса на основание сума по Договор за кредит № 1060125 от
23.04.2024г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
23.04.2024 г. е сключил със „...“ ООД Договор за потребителски кредит № 1060125, по силата
на който му бил отпусната заемна сума в размер на 1 500 лв. при посочен ГЛП 50 %, ГПР –
62.84 % срещу насрещното задължение да върне заемната сума, договорна лихва и
неустойка за непредоставяне на обезпечение на 12 погасителни вноски. Поддържа, че така
сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като
уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратно размера на законната лихва за
забава. Като самостоятелно основание за нищожност посочва, че в отбелязания ГПР не е
включена предвидената в чл. 11 неустойка, както и че липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР и кои конкретни разходи се включват в тази величина. В условията на
евентуалност счита за недействителна клаузата, регламентираща неустойка за
непредоставяне на обезпечение, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Навежда доводи, че кумулирането на неустойката
към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и по естеството си
представлява допълнителен източник на доход за кредитора. Твърди, че към момента на
предявяване на исковата молба е погасил изцяло дължимите суми по кредита, като е
извършил плащане в размер на 3 888 лв., от които: 1 500 лв. за главница, 572,72 лв. –
договорна лихва и 1 815,28 лв. – неустойка. Счита, че дължи единствено чистата стойност
по кредита, а сумата от 2 388 лв. е заплатена при начална липса на основание, поради което в
негова полза е възникнало притезание за нейното възстановяване. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че
договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като твърди, че
клаузите са ясни, разбираеми и индивидуално уговорени. Не оспорва, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР. Поддържа, че неустойката не следва да
се включва в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи в ГПР компонентите към
датата на сключване на договора, а неустоечното задължение е възникнало след сключването
му. Твърди, че ищецът е имал правна възможност да влияе върху формулировката на
уговорката за неустойка, както и право на отказ от договора, от които възможности не се е
възползвал. Възразява, че оспорените клаузи са равноправни, тъй като потребителят е бил
предварително наясно с икономическите последици от сключването на сделката, доколкото
3
страните са обвързани от три договора за идентични кредитни продукта. Не оспорва
получаването на процесната сума. Моли за отхвърляне на исковите претенции, а при
уважаване на предявените искове да не бъдат възлагани в негова тежест разноски, тъй като
ищецът злоупотребявал с процесуалните си права. Претендира разноски.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че на 23.04.2024 г. между него и „...“
ООД е бил сключен договор за потребителски кредит № 1060125; 2) обстоятелствата, от
които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания – че
размерът на договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва забава, че
неправилно е посочен размерът на ГПР в договора, който не отговаря на действителния
такъв, както и че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност
оспорената клауза е валидна, че при сключването на договора са спазени изискванията на
ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите
последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи предаване на
сумата от 2 388,00 лв.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горното обстоятелство в негова
доказателствена тежест е да установи възраженията си – наличието на соченото от него
основание за получаване и съответно задържане на получената сума.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 23.04.2024 г. между С. Т. Т. и „...“ ООД е сключен
договор за потребителски кредит № 1060125 с описаното в исковата молба съдържание, че в
посочения ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, както и че
ищецът е заплатил в погашение на задължението по кредитното правоотношение сумата от
3 888 лв.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
4
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5