Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. К., 30.12.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. К., ІI - ри
състав в публично съдебно заседание проведено на втори декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретар - протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 179 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
127, ал. 2, във връзка с чл. 142 и чл. 143 от СК, във вр. с чл. 127 ал. 3 и чл.
149 от Семейният кодекс / СК /.
Образувано е по искова молба вх. № 1120
/ 19.03.2019
година подадена от ищцата И.Н.Г.,
ЕГН **********, лично и в качеството си на законен представител на малолетните
деца С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване : гр. К., ул. „Д.“ № 1В, чрез адв. Н. – САК против С.С.К., ЕГН ********** ***.
Ищцата
твърди в исковата молба, че страните имат общи деца - близнаци С.С.К., ЕГН ********** и
С.С.К., ЕГН **********, които към настоящия момент са малолетни. Сочи се още,
че с него нямат сключен граждански брак.
Ищцата твърди, че с ответника са заживяли заедно през 2012 г. в жилището
на ответника, което се намира : в гр. К., С.. област, ул. „Ш.” №10, на първия
етаж от къщата, заедно с моята дъщеря Н. от предишна връзка. Преди това тя е бяла
на квартира в града. На *** г. са се родили децата. Още от самото начало нещата
между тях не са вървели добре, имали са проблеми, същият не е успял да приеме
децата и мисълта, че става баща на 53 години, както и съжителството с други
хора – голямата ми дъщеря и майка ми, която дойде да помага в отглеждането на
близнаците. Малко след раждането на децата, постепенно под предлог, че е шумно
и пренаселено ответникът се е преместил да живее на втория етаж от къщата, в
една стая – кухня, има и баня и се дистанцира изцяло от нас, дори плащал
сметките за ток и вода само за втория етаж, където имало отделен електромер и
водомер и започнал да се грижи единствено и само за себе си, като абдикира
напълно от задълженията си на родител.
Ищцата
заявява, че ответникът се отчуждил напълно, както от нея, така и от децата и започнал да ги гони от жилището, искал
всички да го напуснем. На 08.12.2018 г. направил голям скандал, скарал се
жестоко с нея и се нахвърлил с викове и блъскане, децата са се уплашили и са се
разплакали. На 23.01.2019 г. в дома им дошъл нотариус и поискал да й връчи
нотариална покана, с която ответникът я канил доброволно да напусне жилището
му. На 27.01.2019 г. тя и децата напуснали жилището и отишли да живеят на
квартира в гр. К., ул. „П.” №15, където живеят и понастоящем, аз, двете ми
малолетни деца, голямата ми дъщеря и майка ми, която отново е отишла да й
помага в отглеждането на децата и издръжката на семейството.
Ищцата
твърди в исковата молба, че ответникът е добре обезпечен финансово и
материално, притежава недвижими имоти, получава рента от земеделски земи, знам
че е извършвал и сделки – продажби на имоти в гр. К. и в гр. Б.. Работи във
фирма „А.” - гр. К. като поддръжка на техниката и получава около 800.00 /
осемстотин / лева заплата. Има собствено жилище в гр. К., ул. „Ш.” №10 –
вторият етаж от къщата е негов, а първият етаж е съсобствен със сестра му. Няма
други деца, на които да дължи издръжка. Независимо от това никога, почти от
раждането на децата ни до настоящия момент не е полагал грижи за тях както
финансово, така и с помощ в оглеждането и възпитанието им. От момента, в който
напуснахме къщата даже не ги е виждал.
С оглед на гореизложеното ищцата
моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете -
С.С.К., ЕГН ********** на нея – неговата майка и законен представител И.Н.Г.,
ЕГН **********, и тя да полагам непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, да предостави упражняването
на родителските права върху малолетното дете – С.С.К. ЕГН ********** на нея – неговата майка и законен
представител И.Н.Г., ЕГН **********, и тя да полагам непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на детето. Също така съдът да постанови малолетните
деца С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К. ЕГН ********** да живеят при нея – тяхната
майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, в жилище под наем, което
понастоящем се намира в гр. К., С.. област, ул. „П.” №15, да се определи режим
на лични контакти на бащата С.С.К., ЕГН ********** с малолетните деца С.С.К.,
ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********, като ги взима при себе си и ги връща
от и в дома на майката, всяка 2-ра и 4-та или 1-ва и 3-та събота и неделя от
месеца - от 10.00 часа на събота с преспиване до 18.00 часа на неделята, както
и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишният отпуск на майката, като бащата - С.С.К.
ЕГН ********** бъде осъден да заплаща
на малолетното дете С.С.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И.Н.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00
/двеста и петдесет/ лева, платима до 10 - то число на месеца, за който се
отнася, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до навършване на
пълнолетието й или до настъпване на основание за прекратяване или изменение на
размера на издръжката и на малолетното дете С.С.К. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, платима до 10 - то число
на месеца, за който се отнася, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска
до навършване на пълнолетието му или до настъпване на основание за прекратяване
или изменение на размера на издръжката.
Ищцата моли съдът да осъди ответника - С.С.К., ЕГН **********, на осн. чл. 149 от СК да
заплати на малолетното дете С.С.К., ЕГН **********, чрез нея - неговата майка и
законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, сумата от 3 000.00 /три
хиляди/ лева, представляващи 12 месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева
месечно, представляваща издръжка за малолетното дете за минало време – за една
година назад, считано от 19.03.2018 г. до датата на завеждане на настоящата
искова молба – 19.03.2019 г., също така да заплати на малолетното дете С.С.К. ЕГН **********, чрез нея - неговата
майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, сумата от 3 000 /три
хиляди/ лева, представляващи 12 месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева
месечно, представляваща издръжка за малолетното дете за минало време – за една
година назад, считано от 19.03.2018 г. до датата на завеждане на настоящата
искова молба- 19.03.2019 г.
Ищцата редовно
призована явява се лично и с упълномощения си защитник адв. В.Н. – САК, която
поддържа така депозираната искова молба и моли съдът да постанови решение, с
което да уважи така предявените искове.
Ответникът редовно призован явява се лично и с
упълномощения си защитник адв. Д.Н. – САК, която не оспорва иска относно
предоставянето на родителските права на майката, но моли съдът да присъди
издръжка в минимален размер и да отхвърли иска за присъждане на издръжка за
една година назад.
Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като
взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства
съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна
следното :
Не се спори между страните, а
това е видно и от представените по делото копия от удостоверение за раждане издадено
въз основа на акт за раждане № 1111 от 17.08.2012 година, издадено от Столична
община, район „М.“, че С.С.К. е роден на *** година, ЕГН ********** и удостоверение
за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1112 от 17.08.2012 година,
издадено от Столична община, район „М.“, че С.С.К. е родена на *** година, ЕГН **********, като техни родители са : И.Н.Г.,
ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********.
По делото е приложено
удостоверение изх. № 332 / 22.02.2019 г. издадено от „М.Ч.“ ЕООД от което е
видно какви трудови възнаграждения са изплатени на ищцата.
По делото е постъпил социален
доклад с изх. № ПР / Д – СО - КБ / 35 - 001 / 20.05.2019 година на дирекция
„Социално подпомагане” – гр. К., в който подробно е описано направеното от
социалния работник проучване и е установено, че децата С.С.К., ЕГН ********** и
С.С.К., ЕГН ********** показват
привързаност един към друг, както и към майка си. По информация на майката
ответникът не е изградил емоционална връзка с децата и от преместването на
семейството той не ги е потърсил.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Н.Н.П., което е сестра на близнаците и ясно, точно и
последователно, в резултат на свои, непрекъснати, преки наблюдения и
впечатления заявява, че страните през последната година са живеели отделно, на
различни етажи и единствено грижи за децата е полагала майката. От показанията
на свид. М.М.Мсъщо се установява, че ответникът се е преместил да живее на
втория етаж.
От показанията на свидетелите на
ответната страна – Д.В.К.и С.Н.Б.също се установява, че ответникът е живял и на
двата етажа.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Относно упражняването на
родителските права:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, във
връзка чл. 143, ал. 2 от СК. Съобразно утвърденото в съдебната практика
разбиране искът по чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не са съпрузи и не
живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее ненавършилото
пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява родителските права
по отношение на детето – в този смисъл е решение № 669 / 17.02.1992 година на
ВС и решение № 1218 / 27.12.1999 година по гр. дело № 1129 / 1999 година на
ВКС, II
г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и
текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато
родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, е идентично
както при развод, което в законовата разпоредби на чл. 127, ал. 2 от СК за
подобни случаи налага прилагането на посочените правила, а именно да бъде
определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще,
което пък е
необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения
на другия родител с детето, т. е. искането за подобен режим няма самостоятелен
характер, а винаги е акцесорно по отношение на главния въпрос за упражняването
на родителските права, както и неговото местоживеене. Настоящият случай е
именно такъв. От данните по делото се установява, че ищцата и ответникът са
родители на децата С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** – малолетни.
Страните никога не са били в
брак, а са имали отношения през определен период, като понастоящем са
разделени, а децата след раздялата се отглеждат от майката, като бащата дори не
се опитва да осъществява контакт с децата, не се интересува дори за тяхното
здравословно състояние. До завеждане на настоящото гражданско дело, по съдебен
ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските
права, нито родителите са постигнали споразумение, т. е. касае се за
първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен
такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е
било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого
от двамата трябва да живеят децата, означава, че понастоящем и двамата родители
са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно
принципното правило на чл. 127 от СК тези функции могат да бъдат упражнявани от
тях заедно или поотделно. Това от своя страна има важно значение за определяне
на изходните позиции при решаването на настоящия правен спор, доколкото
предполага квалифициране на предявения иск за упражняване на родителски права,
като такъв по чл. 127 от СК.
Според чл. 127, ал. 2 от СК,
съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, съгласно чл. 59 от СК. Под „интереси
на децата” по смисъла на чл. 59 от СК следва да се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание / т. 3 от ППВС № 1 / 1974
година /. Интересите на детето се обуславят не само от материалните условия и
от по - големите жилищни удобства, а в по голяма степен от моралните качества
на родителя, от по - голямата любов и внимание към детето, от личната
привързаност на самото дете към един от родителите, възпитателските качества на
родителите / ППВС №1 / 1974 година, Решение № 2833 / 1986 година на ІІ г.о /.
За определяне понятието „интереси на децата” са от значение не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Законът
не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне мерките по
упражняване на родителските права, но безспорно такова е грижата на родителя
към детето. Под грижа за детето следва да се разбират личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането и възпитателските похвати по изграждане
личността на детето / виж ППВС № 1 / 1974 година/. Видно от посочената
законовата разпоредба основен, а и на практика – единствен, обективен критерий
за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на
родителските права е интересът на децата. В конкретния случай, съдът след като
направи обективната преценка на установените по делото обстоятелства, в т.ч.
взе предвид и ниската възраст на децата, привързаността на децата към майката, се
обуславя извода, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на И.Н.Г., ЕГН ********** - ищцата в
настоящото производство.
Децата С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** се чувстват спокойно и уверено в
присъствието на майка си. Тук е мястото да се отбележи, че самочувствието на майката
пред децата, като материално обезпечения родител е само база за създаването на
необходимите условия за неговото развитие, но от друга страна и което е по –
важно, че тя изпълнява родителските си задължения и е грижовна спрямо децата.
При наличието на така
установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че за
правилното физическо и духовно развитие и социално формиране на децата,
родителските права по отношение на тях следва да се предоставят на майката. От
значение е умението на родителя добре да направлява детето в живота, да му
внушава правилни постъпки. Безспорно е, че е в интерес на детето да се отглежда
от този родител, който има по - добър възпитателски подход към него.
Възпитателският процес по - лесно се осъществява при взаимна привързаност между
родителя и детето. В тази връзка следва да се отбележи, че не наличието на
качества на личността на отделния родител е определящо кой да упражнява
родителските права, а конкретното им проявление. Родителят, който действително
разбира нуждите на детето би трябвало да отчита всички комплексни фактори,
които имат отношение към правилното му душевно развитие и душевно здраве. Всеки
родител на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен
да има коректно отношение към другия родител, да не настройва и отчуждава детето
от него. В противен случай това сочи на недобри лични и възпитателски качества.
Ето защо описаното по - горе означава,
че майката си е изградила по - ефективни и подходящи / в сравнение с бащата /
възпитателски похвати по изграждане на личността на децата, поради което следва
да й се дадат родителските права. От значение е преди всичко самият факт на
грижите и възпитанието спрямо децата, реалното участие в отглеждането му. Тук е
мястото да отбележим, че решението на съда за предоставяне упражняването на
родителските права да се предостави на майката не следва да се разглежда като
някаква санкция за лошо полагани материални грижи за децата от страна на бащата.
Тук настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че ако в
действителност страните желаят най - доброто за децата и с цел избягване за в
бъдеще отрицателно отражение върху психиката им, то следва да преосмислят
поведението си, да преодолеят негативните нагласи помежду си и чрез общи усилия
и взаимно разбирателство да мобилизират възможностите си за справяне със
ситуацията. Предвид съществуващия реален риск от психотравма у децата, то
дължимата насоченост на цялостното поведение и на двете страни следва да бъде
грижата им за тях, която в случая налага упражняването на родителските права да
се предостави на майката.
С оглед уважаването на молбата
относно мерките по упражняването на родителските права, съдът следва да
определи конкретното съдържание на мерките за лични отношения между децата и бащата
/ родителят, който за в бъдеще няма да упражнява родителските права /, тъй като
той не изгубва своето родителско качество и има право на поддържане на лични
отношения с него. Поддържането на лични отношения с децата е проява на
запазените родителски права и задължения. Правото на родителя за лични
отношения с детето е същевременно и негово задължение, като дори виновното му
неизпълнение, дезинтересирането от детето може да предизвика и санкционни -
правни последици. Личните контакти позволяват на родителя при когото детето не
живее да полага за него непосредствени грижи, да участва във възпитанието му.
Личните отношения осуетяват отчуждаването от родителя и спомагат развитието на
детето да се извършва при условия наподобяващи нормалните.
Бащата С.С.К.,
ЕГН ********** има режим на лични контакти с децата С.С.К., ЕГН **********
и С.С.К., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
часа в съботния ден до 18.00 часа на следващия, както и 20 /двадесет/ дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Съдът следва в изпълнение на
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК да определи при кого ще живеят децата,
като в случая безспорно в интерес на децата и единственият родител при който могат
да живеят / с оглед пола и привързаността на децата към майката /, това е тяхната
майка на адрес – гр. К., ул. „Г.М.“ № 33.
Относно издръжката на децата:
И
както посочихме по - горе положението е идентично както при развод между
родителите, нормалното изпълнение на задължението за грижа на детето от
родителя комуто не се предоставят за упражняване родителските права, т.е от не полагащия
непосредствено грижи за детето родител следва да се замести от определен от
съда паричен еквивалент. Размерът на
издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на децата и доходите
на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др.
Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за
размера й / чл. 142 от СК / и се определя от доходите му, обстоятелството дали
има други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на
родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът
следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на
дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако
родителите живееха заедно. Според чл. 143, ал. 2 от СК размерът на издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници,
установени в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а именно минималния размер
на ненавършилите пълнолетие деца е 1/4 част от минималната работна заплата за
страната, в настоящия момент минималната издръжка е в размер на 140.00 лева / а от януари 2020 г. ще е в размер на 152.50 лева /.
Смисълът на това изискване е свързан със стандарта на живот, икономическите и
социалните условия на живот в страната. Както се посочи по-горе в тази издръжка
участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не.
Родителите безусловно дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. По
делото са налице доказателства за доходите на ищеца, съответно дължимата
издръжка следва да бъде определена съобразно чл. 162 от ГПК. Като отчита
разнопосочните обстоятелства, които определят размера на издръжката, а именно,
възрастта на децата, нуждите им от храна, облекло и други потребности, бързото
нарастване разходите по задоволяване техните потребности, обстоятелството че бащата
е в трудоспособна възраст, няма данни по делото да страда от някакво заболяване
което да намалява работоспособността му, поради което и би могъл да полага труд
срещу който да реализира доход поне в рамките на средния за страната, че няма
алиментни задължения към други деца, настоящият съдебен състав намира, че за
потребностите на всяко едно от децата е необходима месечна издръжка в размер на
160.00 / сто и шестдесет
/ лева, които да се заплащат от бащата, платима до 10 - то
/ десето / число на месеца, за който се отнася плащането, считано от 19.03.2019
г. / датата на завеждане на исковата молба / до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска за разликата над 160.00 лева до пълния претендиран размер от 250.00 лева, като неоснователен.
Останалата част от дължимата издръжка следва да се поеме
от майката.
Съдът
счита, че на основание чл. 149 ал. 1 от СК ответникът С.С.К., ЕГН ********** *** следва да бъде
осъден да заплати издръжка за минало време от 19.03.2018 г. до 19.03.2019 г. в
размер на 1 920.00 / хиляда деветстотин и двадесет
/ лева, за всяко едно от децата, общо 3 840.00
/ три хиляди и осемстотин и четиридесет / лева, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.03.2019 г., до
окончателното й изплащане. като отхвърля иска
за разликата над 3 840.00 лева до пълния претендиран размер от 6 000.00 лева, като неоснователен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху така присъдения размер на издръжката и определения размер за минало
време, в размер на 614.40 / шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет
стотинки/ лева по сметка на РС – гр. К..
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК доколкото
съдът уважава иск за присъждане на
издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението.
Относно
разноските:
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 СК пред първата
инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най - добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. (В този смисъл Определение №
385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията
Маргарита Соколова, постановено по реда на чл.274 ГПК).
Мотивиран от гореизложеното, Районен
съд – гр. К., ІI -
ри състав :
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на децата С.С.К., ЕГН **********
и С.С.К., ЕГН ********** на майката И.Н.Г., ЕГН ********** ***.
Местоживеенето
на децата С.С.К.,
ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** ще
бъде на адреса на майката : от гр. К., ул. „Филип
Тотю“ № 17.
ПОСТАНОВЯВА, че бащата С.С.К., ЕГН **********
ще има право да вижда и взема децата
С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботния ден до
18.00 часа на следващия, както и 20 /двадесет/ дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** *** да
заплаща на основание чл. 143, ал. 2 от СК на малолетните си деца С.С.К., ЕГН **********
и С.С.К., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител И.Н.Г.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 160.00
/ сто и шестдесет / лева за всяко едно от децата,
платима до 10 - то / десето / число на месеца, за който се отнася плащането,
считано от 19.03.2019 г. / датата на завеждане на исковата молба / до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, като отхвърля иска за разликата над 160.00 лева до пълния претендиран размер от 250.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********
*** на основание чл. 149 от СК да
плати в полза на
малолетните си деца С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител И.Н.Г., ЕГН ********** издръжка за минало време от 19.03.2018
г. до 19.03.2019 г. в размер на 1 920.00
/ хиляда и осемстотин / лева, за всяко
едно от децата, общо 3 840.00 / три хиляди и осемстотин / лева, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.03.2019 г., до
окончателното й изплащане. като отхвърля иска за
разликата над 3 840.00 лева до пълния претендиран размер от 6 000.00 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** *** да
заплати държавна такса в размер на 614.40 / шестстотин и четиринадесет лева и
четиридесет стотинки / лева по сметка на Районен съд - гр. К. / окончателна
държавна такса за присъдената издръжка и за издръжка за минало време /.
ПОСТАНОВЯВА
предварително
изпълнение на решението в осъдителната му част относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С.ия в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :