ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500489 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; против Разпореждане № 1423/29,12,2022 г., постановено по ч. гр. д. №
568/22 г., на РС Първомай, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление вх. №
3466/28,11,2022 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Б. Й. Б., ЕГН
**********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за
потребителски кредит № **********/16,07,2021 г., представляващи: главница – за
разликата над присъдения размер от 6576 лв. до пълния претендиран от 7075,75 лв.;
както и договорна лихва за периода от 25,10,2021 г. до 02,11,2022 г. в размер на
3000,95 лв.; както и обезщетение за забава за периода от 25,10,2021 г. до 24,04,2022 г.
– за разликата над присъдения размер от 29,20 л. до пълния претендиран от 274,97 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като
оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на
договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да
отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
1
Производството пред РС е образувано по заявление вх. № 3466/28,11,2022 г. от
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Б. Й. Б., ЕГН **********; за суми, дължими
по сключен между страните договор за потребителски кредит № **********/16,07,2021
г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението частично – за посочените
по-горе суми и размери, като е приел, че същите се претендират въз основа на клаузи в
потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен
от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това
заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема з правилен извода на
Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на
неравноправни клаузи, поради следните съображения:
С процесния договор дружеството-заявител е предоставило и потребителят е
получил кредит в размер на 7200 лв. В чл. 9 от договора за потребителски кредит е
посочено, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 41,12 %, като
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата. В чл. 10 от договора е посочено, че ГПР по кредита е в размер на
48,78 %, а общата дължима от потребителя сума възлиза на 14 775,41 лв. В договора
липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР. При
това положение е невъзможно да се установи какви допускания са взети предвид и
какви компоненти са включени в годишния процент на разходите, както и дали са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Наред с това,
доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да
остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото
производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се
извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен
процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и
добрите нрави. При това положение, с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според
която всяка клауза, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, съдът приема, че съществува вероятност
уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е
неравноправна. Според заявлението, длъжникът е заплатил една или повече от
дължимите вноски. В рамките на заповедното производство не би могло да се провери
каква част от заплатените суми е отнесена като погашения по главницата и каква –
като заплащане на договорна лихва, за която се допуска да е неравноправна.
Следователно не би могло да се приеме, че цялата претендирана със заявлението
главница е дължима.
2
С оглед изложеното разпореждането в обжалваната част следва да се приеме за
законосъобразно и да бъде потвърдено. Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1423/29,12,2022 г., постановено по ч. гр. д.
№ 568/22 г., на РС Първомай, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление вх. №
3466/28,11,2022 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник
Б. Й. Б., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните
договор за потребителски кредит № **********/16,07,2021 г., представляващи:
главница – за разликата над присъдения размер от 6576 лв. до пълния претендиран от
7075,75 лв.; както и договорна лихва за периода от 25,10,2021 г. до 02,11,2022 г. в
размер на 3000,95 лв.; както и обезщетение за забава за периода от 25,10,2021 г. до
24,04,2022 г. – за разликата над присъдения размер от 29,20 л. до пълния претендиран
от 274,97 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3