Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 15.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При
секретар :СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря ……….. разгледа докладваното от съдия
ВРАНЕСКУ т. д. №1844 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.520 от КЗ и чл.555,ал.2 от КЗ чл.86 от ЗЗД от Г. ФОНД
срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ЕИК ******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на осн.чл.520
от КЗ набира част от своите средства чрез вноските, които всеки застраховател
сключващ застраховки ГО и Злополука са длъжни да отчисляват по всяка
застраховка и да му превеждат. Твърди, че размера на вноските се определят с
решение на КФН и за 2019г. същите са определени с решение № 100/2019г. в размер
на 10.50 лв. за всяка застраховка „Гражданска отговорност“ и 0.15 лв. за всяко
место/ без това на шофьора/ по застраховка „Злополука“ и се начисляват отделно
по всяка застраховка.
Твърди, че ответното застрахователно дружество, което
има права/лиценз/ и сключва и двата вида застраховки не е заплатило дължимите
към фонда суми за м.април 2019г. в
размер на общо 384 751.50 лв. , която сума е следвало да се заплати до
10.06.2019г. . Твърди, че след този момент му се дължи и лихва за забава и
сумата възлиза в размер на 10 046.29 лв. за периода 11.06.2019 до 12.09.19г.,
когато е предявена исковата молба.
Оспорва изцяло възражението за прихващане на ответника
със изплатени обезщетения по няколко
полици, тъй като намира, че не дължи тези суми. Твърди , че не е бил участник в
производствата по които полиците са обявени за нищожни и не е обвързан с тези
решения. Установена практика на съдилищата е, че застраховките могат да се
сключат и от трети лица. Позовава се и на решение на СЕС по дело С – 287 от
2016г. постановено по преюдициално запитване по
чл.267 ДФЕС от Върховния съд на Португалия.
Моли, ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати дължимите суми, а именно 394 797.79 лв., включваща главницата и мораторната лихва, както и законната лихва от предявяване
на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва исковата молба и намира исковете за неоснователни. Прави възражения за прихващания
със свои вземания, които намира, че има спрямо ответника. Излага съображения,
че е направено и извънсъдебно прихващане за тези вземания, които са вземания по
12 броя нищожни застрахователни полици, посочени като писмени доказателства към
исковата молба с отговора и включващи недължимо платени обезщетения , разходи по тези полици в общ размер на 340 906.93
лв., както й некомпенсирани остатъци от изявления за прихващане през май 2019г.
на стойност 29.40 лв. и 14.65 лв.. Предвид, че договорите са нищожни, като
неподписани от собствениците на автомобилите, то изплатените суми са се
следвали от ГФ, а не от застрахователя. Поради това намира, че след като ги е
заплатил, то ГФ му ги дължи, в едно със законните лихви, доколкото е отправил
покана. С дължимите му се суми моли съдът да извърши прихващане между двете
насрещни задължения .
Съдът, като взе в
предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намира следното :
По делото страните не спорят за
задължението на ответника към ищеца, като размерът на вземането на фонда към
ответното дружество за месец април 2019 г. се установява и от приетата по
делото ССЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентна. Размерът на
задължението на ответника към Гаранционния фонд по чл.520 от КЗ представляващо
вземанията на фонда по задължителните застраховки Гражданска отговорност и
Злополука на пътниците в обществения транспорт за месец април през .2019г.
възлиза в размер на 384 751.50 лв. ,
дължима към 10.06.2019г.. Лихвата за периода 11.06.19г.-12.09.19г. възлиза в
размер на 10 046.29 лева. Вещото лице е констатирало, че ответника е
извършил плащания през м. април 2018 г. по
10 броя застрахователни полици, а последните 2 са от м.май 2018г..
Застраховката № 116000429289 от 27.01.16г., със застрахован Радослав Рангелов
не е посочена в отговора.
Ответника нито в отговорите, нито в
съдебните заседания не оспорва твърдението на ищеца , че не е заплатил тази
сума предмет на исковата претенция, формирана от дължимите вноски към фонда за
м.април 2019г.. Не представя и доказателства за заплащането й.
Прихващането, както е направено с
отговора е с около 4 000 лв.по-малко, от установените плащания по щетите
от експертизата. Плащанията по щетите са през м.април и май 2018г. , т.е. нито една не е за 2019г. . Касае се за
обезщетения изплатени по застраховки с едногодишен период на действие обхващащ
2016г. – 2017г..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира главния иск за
основателен.
Ищецът е фонд, гарантиращ изплащане на
обезщетения на пострадалите при ПТП в резултат действията от незастрахованите
водачи. Част от средствата на фонда се
набират чрез отчисления от всяка сключена застраховка Гражданска отговорност и
Злополука и всеки застраховател сключващ такива застраховки ги включва като
част от застрахователната премия и на осн.чл.520 от КЗ дължи заплащането им към Гаранционния фонд до 10-то число на втория месец
след този, следващ месеца на сключената застраховка. Размерът на вноската се
определя от Комисията за финансов надзор, като не се спори, а и от ССЕ се
установява, че размерът за всяка застрахователна полица ГО е в размер на 10.50
лв. за 2019г. След като ответника не е изпълнил задължението си да заплати към
ГФ ищец по делото сумите дължими по сключените от него застраховки ГО и
Злополука към фонда за м.04.2019г., то искът се явява основателен.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 384 751.50 лв. на осн.чл.520
от КЗ . Върху главницата се дължи и
законната лихва, като обезщетение за забава на плащането от предявяване на исковата молба от 13.09.2019г.
и до окончателното заплащане на сумата на осн.чл.555,
ал.3 от КЗ вр..чл.86 от ЗЗД.
Доколкото законът предвижда в
чл.555,ал.1 от КЗ, че комисията е тази, която освен размера на вноските във Фонда
на незастраховани МПС към ГФ, изрично установява и срока до който сумата по
тези вноски следва да бъде заплатена . По срока не се спори, и
„срокът кани“, поради което от следващия ден на деня, в който срока изтича
ответникът е изпаднал в забава или това е считано от 11.06.2019г.. Следователно
до предявяване на исковата молба т.е. до датата на претенцията 13.09.19г.
същият дължи обезщетение за забава в размер лихвата за този период или сумата
установена от ССЕ – 10 046.29 лв. на осн.чл.555, ал.3
от КЗ, който изрично предвижда, че застрахователите дължат на фонда лихва при
забава на вноските.
По възражението за прихващане- Същото е
направено на осн.чл.499, ал.5 КЗ . Не се спори между страните по размера на вземанията
направени с възражението за прихващане, т.е. не се спори по изплатените от
ответника обезщетения, а и те се установяват от представените платежни по
делото и приетата ССЕ, като една от тях не е посочена в отговора, както съдът
посочи по-горе. Ответникът обаче не установи твърдяната нищожност на сключените
застраховки. Всички те са сключени с посредничеството на различни брокери, а
като ползватели на автомобилите са посочени лица различни от собствениците на
застрахованите МПС.
Приетата СГЕ установява, че два от подписите
под полиците № 115002903199 и № 116002292322 не са на посочените лица като
собственици на автомобилите, а именно М.П.и П.Н.. В тях обаче като ползватели
са посочени трети лица,небългарски граждани – Constantin и Neculae,
чиито подписи не са изследвани.
Волеизявление за извършване на прихващане е
направено и извънсъдебно от страна на застрахователното дружество с писмо до ищеца, но ищецът го е оспорил с
изричен отговор.
Ищецът, и ответник по възражението за
прихващане, оспорва твърдението на
ответника, че тези застраховки са нищожни, както и че същия дължи сумите за
изплатените обезщетения към ответника, като изплатил ги застраховател.
По делото са представени 11
застрахователни полици по застраховките Гражданска отговорност за
които се твърди, че са нищожни. Същите са сключени от юридически лица и физически лица. Видно от съдържанието на
полиците във всички от тях като ползватели на автомобилите са посочени трети
лица, чужди граждани, доколкото са
посочени техни адреси в чужбина и това основно са граждани на Р Румъния.
От представеното удостоверение от
регистър ЕСГРАОН - СО , район Студентски
е видно, че Г.Б. е починал на 04.04.2019г.. Твърди се
той да е представител на фирмата, със застраховката по която се твърди
изплатено обезщетение, с което се прихваща, а именно Пачино
2014г. ЕООД по з.полица № 116002970339. Тази полица е със период на действие 21.11.2016г.-21.11.2017г.. Следва извод, че
този представляващ към този момент е бил
жив и същият е могъл да подпише полицата. По делото не е установено подписът в
полицата да не е негов, а наред с това отново ползвател на застрахования автомобил е трето лице, чужденец, чийто подпис също не
е изследван .
От
представената епикриза по делото от 10.06.21г.
е видно, че С.Д.Х. страда от психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употреба на алкохол.Това обаче е към 2021, няма данни това да е състоянието му
към датата на подписване на застрахователната полица № 116000593735 от
15.02.2016г., от името на А.У.ЕООД, за
който фирма се твърди той да е неин представител. Наред с това същият не е
поставян под запрещение или да е ограничавана дееспособността му. Наред с това
в полицата като ползвател на автомобила е посочен А.Д., чужденец, с адрес извън
България.
Със застраховката ГО се застрахова
отговорността на водача на автомобила за причиняване на вреда на трети лица при
употреба на застрахования автомобил. Нормата на чл.477 от КЗ сочи, че обект на
застраховане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юр.лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани
с притежаването или използването на МПС, за които застрахованите отговарят.
Втората алинея на нормата сочи, че застраховани са собственика, ползвателя и
държателя на МПС-то, при валидно сключен застрахователен договор. Застраховано
е и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението на
застрахованото МПС, ако те се извършват на законно основание. Пълномощно за
управлението на такова МПС законът не изисква.
Във
всички полици е посочен ползвател, различен от застрахования собственик, като
подписите на ползвателите не са установявани. За да е налице нищожност поради
липса на съгласие съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, според т.2,б.А от ТР 1 от
2018 г. на ОСГТК на ВКС следва : 1.макар и да са налице две насрещни и
съвпадащи волеизялвления, но някое от тях или й двете
да са дадени от страните по договора при съзнавано несъгласие, т.е. без
намерение за обвързване с условията на застраховката или 2. При липса на две
насрещни волеизявления. Това, че
изразената волята на сключилия застраховката, не носи подписа на самия него или
на законния представител на юр.лице не означава, че
липсва волеизявление за сключване на застраховката или то е без намерение за
обвързване. При юр.лица много често законния представител
прехвърля част от своите правомощия, при наличие на служители действащи при
съответна възложена функция и длъжностна
характеристика.
Наред
с това липсата на съгласие следва да се различава от хипотезата на изразена
воля без лицето, което я изразява от името на застрахования да има
представителна власт. Последната хипотеза е такава на висяща недействителност и
съдът приема, че конкретните хипотези са именно такива. След като писмената
форма е спазена и застрахователната премия платена, а по този факт не се спори
по всички застраховки, то съответно явно се изразява воля за сключване на
застраховката „Гражданска отговорност“ за посочените в нея лица и автомобил.
Посочени са конкретен автомобил, посочен е освен това и неговия ползвател, различен от посочения
собственик. При липса на представителна власт, интерес да се позове на висящата
недействителност има единствено застрахования, но не й застрахователя, както е
прието в т.2.Б от ТР 1 от 2018г. Няма
данни да е отказано потвърждаване на действията по сключване на процесните застраховки, да е воден процес за установяване
на нищожност на тези договори между страните по тях и съответно се установи, че
застрахователя е заплатил обезщетения по тях във връзка с настъпили ПТП.
Предвид на това съдът приема, че ответника няма правен интерес да се позове на
тази висяща недействителност, а и същата
до позоваване от страна на застрахования на нея, не води до прекратяване на
така създадената облигационна връзка между посочения като застрахован и
застрахователя . Съдът намира, че самия закон с разпоредбата на
чл.483,ал.1, т.1 от КЗ позволява застраховка ГО за конкретен автомобил, да се
сключи от всяко трето лице извън собственика на автомобила. С оглед на
изложеното съдът приема, че по процесните полици не е
налице хипотезата на чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД и не приема, че е налице твърдяната
тяхна нищожност.
За
тези застрахователни полици не се установява и да са сключени при липса на
застрахователен интерес . Съгласно чл.349,ал.1 от КЗ застрахователния
интерес е правна призната необходимост
от последиците на възможно застрахователно събитие. Не се твърди и не се
установява посочените в полиците собственици да не са притежавали така
застрахованите автомобили. За посочените в полиците ползватели на автомобилите
законът не установява изискване на писмена форма на договор за ползване или
държане. Законът дори е изключил и изискването на изрично пълномощно за да
бъдат автомобилите ползвани. Предвид на изложеното съдът не приема възражението
за липса на застрахователен интерес . Собствениците на автомобили, макар и
действали чрез трети лица имат интерес от сключване на задължителната изисквана
от кодекса Гражданска отговорност за всеки един автомобил, който е в движение и
следователно за всички посочените в полиците лица, като застраховани е налице
застрахователен интерес. Ответника като лице с право да упражнява
застрахователна дейност, по което обстоятелство не се спори, има интерес да
осъществява предмета на своята дейност срещу съответното възнаграждение т.е.
застрахователната премия, която не се спори да е платена по всяка една полица.
След като са възникнали хипотезите да се покрие отговорността на
застрахованите, то в тежест на застрахователя е да поеме тази отговорност на
основание сключените застраховки , като изплати съответните обезщетения на
пострадалите. С оглед на тези съображения съдът приема, че не сме пред
хипотезата на липса на застрахователен интерес.
С
оглед на изложеното съдът приема, че всички застрахователни полици, предмет на
възражението за прихващане са породили своето
действие за страните по тях и не е налице основание ответника да претендира
връщане на заплатените от него суми във връзка с дължими обезщетения, от страна на Гаранционния фонд ищец по спора.
Ответникът е застраховател по всички процесни
застраховки и съдът приема, че заплатените от него обезщетения са именно на
основание породили действие застрахователни договори по застраховка Гражданска
отговорност. В тези хипотези отговорността на Гаранционния фонд не може да се
ангажира и ответникът няма регресно вземане спрямо
ищеца във връзка с тези изплатени обезщетения, предмет на претенцията за
прихващане.
С оглед на изложеното
възражението за прихващане се явява изцяло неоснователно и следва да се
отхвърли. Следователно сумите по главния иск следва да се присъдят изцяло.
Предвид
изходът по спора на ответника разноски не се следват, а на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер общо сумата
от 16 591.91 лв., съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.Ж.и З.“ АД ЕИК ******, гр.София, жк.******* да
заплати на Г. Ф. *** сумата от 384 751.50 лв. / триста осемдесет и четири
хиляди седемстотин петдесет и един лева и петдесет стотинки / представляваща
стойността на дължимите вноски по чл.520 от КЗ за м.04.2019г., в едно със
законната лихва считано от предявяване на иска 13.09.2019г. и до окончателното
заплащане на сумата, както и да му заплати и сумата от 10 046.29 лева / десет
хиляди и четиридесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/ мораторна лихва за забава за периода 11.06.2019г. до 13.09.2019г.
вкл., както и да му заплати направените разноски за настоящото производство в
размер на 16 591.91 лв. / шестнадесет хиляди петстотин деветдесет и един
лева и деветдесет и една стотинка/ на осн.чл.78 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане направено от ЗАД „ Д.Б.Ж.и З. „ АД ЕИК ******,
изцяло като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: