Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.07.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12153 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.09.2020 год., постановено по
гр.дело № 25803/2018 г. на СРС, ІІІ
Г.О., 144 състав, е прието за установено по отношение на Г.С.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез назначен по делото особен представител, че в полза на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***,
представлявано от управителя съществува вземане по договор за потребителски
кредит № *********/17.01.2014 г., сключен с трето по делото лице „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *******за сумата от 1400 лв., ведно
със законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 506,42 лв. за периода от 25.01.2014 г. до
15.03.2015 г., лихва в размер на 474,83 лв. за периода от 25.01.2014 г. до
30.05.2017 г., които са цедирани по договор за цесия от 21.03.2016 г. на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ******* и които са предмет на
заповед от 11.07.2017 г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.дело № 44519/2017 г. по описа на СРС, като е отхвърлен иска за сумите
от 1023,82 лв., като такса за периода от 25.01.2014 г. до 15.03.2015 г. С решението на съда е осъден Г.С.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез назначен по делото особен представител, да заплати на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №
44519/2017 г. и гр.дело № 25803/2018 г. по описа на СРС, в общ размер на 752
лв.
Срещу
решението на СРС, 144 с-в е постъпила въззивна
жалба от Г.С.П.,
подадена чрез назначения му особен представител по делото адв.Х.Б., с искане същото да бъде отменено, в частта, с
която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените установителни
искове, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Ф. И.“ ЕАД, ***, чрез процесуалния си
представител юрк.Ваня Цвяткова оспорва жалбата, като неоснователна, по
съображения изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни процесуалноправни норми
на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни
норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, поради следните съображения:
В
настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелство по делото,
че на 17.01.2014 год. в гр.София е бил сключен договор за потребителски кредит
между „П.Ф.Б.“ ООД, гр.София, като кредитор и Г.С.П., като длъжник, по силата
на който кредиторът е предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на сумата
от 1400 лв., а длъжникът се е задължил да върне същата на кредитора при
конкретно посочени в договора условия. Установява се също така по делото, от договор
за прехвърляне на вземания, сключен на 21.03.2016 г. между „П.Ф.Б.“ ООД,
гр.София, като цедент и „ Ф.И.“ ЕАД, ***, като цесионер, от препис- извлечение от приложение № 1- списък на длъжниците и
вземанията по чл.2 от процесния договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016
г., че вземането на кредитора „П.Ф.Б.“ ООД, гр.София към длъжника Г.С.П. по договор
за потребителски кредит, сключен на 17.01.2014 г. е прехвърлено на ищеца „Ф.И.“
ЕАД, ***.
Прехвърлянето
на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го
прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на
трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие
– съобщаване на длъжника за цесията – чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД. За да породи
действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл.99, ал.3 ЗЗД.
Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети
лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Непротиворечива
е съдебната практика, че съгласно
разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и
че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено
съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор;
момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията
срещу длъжника, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда
действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от
цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера срещу длъжника, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. /В този смисъл е съдебната практика на
ВКС- решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/ 2009 г. на ІІ т.о. и решение №
3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. на І т.о./.
Спорът пред настоящата въззивна инстанция,
определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху
това дали цесията е породила действие по отношение на ответника- длъжник с
оглед установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за
съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект. В процесния случай по делото е представено
пълномощно, по силата на което цедента е упълномощил цесионера за уведомяване
на длъжника за извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД. Съдът приема, че по силата на принципа на
свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията,
като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД. От друга страна, при
отсъствието на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на
длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно и
когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към
исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт от значение за спорното право, настъпил във висящия процес,
извършеното по този начин уведомление от цедента до длъжника следва да се
съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на цесионера срещу
длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, а и по аргумент за
по-силното основание, извършеното в процесния случай упълномощаване на
цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника, представлява друг валиден
начин за нотифициране на цесията. В този смисъл е постановената от ВКС по реда
на чл. 290 ГПК практика, обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело №
12/2009 г. по описа на II т.о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т.дело № 2352/2013г. по описа на II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.дело № 1711/2013 г. по описа на I т.о. Като споделя и прилага
цитираната съдебна практика настоящата въззивна инстанция приема, че изходящото
от цедента, чрез нейния пълномощник, уведомление за извършената цесия,
представено с исковата молба на ищеца- цесионер и достигнало до ответника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай обаче, съдът приема, че
приложеното към исковата молба на ищеца- цесионер уведомление за извършена
цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен представител адв.Х.Б..
Безспорно същото е връчено на адв.Х.Б., в качеството му на назначен особен
представител на ответника по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. В случая
връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, с
която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането да е породило действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът
по делото не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за
това е достигнало до знанието единствено на неговия особен представител адв.Х.Б.,
като тук аргументите се черпят от особената фигура на особения представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на
ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК,
длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник,
който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на
уведомлението за цесия на особен представител на ответника по делото не би
могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да
доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му
се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо ответника
по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като приложение
намират правилата на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите на
т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг.
чл.29, ал.5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на
ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
По изложените съображения и с оглед на
обстоятелството, че в процесния случай цесията на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД
не е породила своето действие спрямо длъжника, въззивният съд намира, че ищецът
не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор.
С оглед на което, предявените
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено в обжалваната от ответника част, включително и в частта относно
разноските, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да
бъде постановено решение, с което предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
При този изход на спора, на въззиваемата
страна-ищец, разноски за въззивното
производство не се дължат. Такива не се дължат и на въззивника- ответник.
На
следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС, сумата от 78 лв.- дължима държавна такса за въззивно обжалване, с оглед
обстоятелството, че ответникът е представляван по делото от особен
представител, подал въззивната жалба.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 18.09.2020 год.,
постановено по гр.дело № 25803/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав, в частта, с която е прието за
установено по отношение на Г.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначен
по делото особен представител, че в полза на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***,
представлявано от управителя съществува вземане по договор за потребителски
кредит № *********/17.01.2014 г., сключен с трето по делото лице „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *******за сумата от 1400 лв., ведно
със законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 506,42 лв. за периода от 25.01.2014 г. до
15.03.2015 г., лихва в размер на 474,83 лв. за периода от 25.01.2014 г. до
30.05.2017 г., които са цедирани по договор за цесия от 21.03.2016 г. на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ******* и които са предмет на
заповед от 11.07.2017 г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.дело № 44519/2017 г. по описа на СРС, както и в частта, с която е осъден Г.С.П., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез назначен по делото особен представител, да заплати на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №
44519/2017 г. и гр.дело № 25803/2018 г. по описа на СРС, в общ размер на 752
лв., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Г.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, дължими по договор за потребителски кредит от 17.01.2014
г., прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.03.2016 г., както следва: 1400
лв.- главница по договор за потребителски кредит, 506,42 лв.- договорна лихва за периода от 25.01.2014 г. до
15.03.2015 г., и 474,83 лв.-лихва за забава за периода от 25.01.2014 г. до
30.05.2017 г., за
които суми е издадена на 11.07.2017 г., заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 44519/2017 год. на СРС, Г.О., 144 състав, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 78 лв./ седемдесет и осем
лева/, представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на
младши съдия Ивелина Симеонова,
член на III - В
въззивен състав по в. гр. д. № 12153 по описа на СГС за 2020 г.
Не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав, че уведомлението
за цесия не може да бъде съобщено на длъжника чрез назначения му особен
представител.
Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК /в посочения смисъл - решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на
ВКС, ІІ ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО;
решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II ТО; решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46/25.05.2017
г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./
Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника,
приравнено на лично такова. Връчването на
книжата по делото, включително и на уведомлението за цесията, не
касае строго лични субективни права на длъжника и няма пречка това действие да
се извърши за него от особен представител. Ограниченията на представителната власт на особения
представител произтичат от чл. 29, ал. 5 ГПК -
особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично
пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Съгласно чл.
34, ал. 2 и ал.
3
ГПК,
изрично пълномощно е необходимо за предявяване на искове за гражданско
състояние, включително брачни искове, за сключване на спогодба, за намаляване,
оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за
получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото. Получаване на уведомлението
за цесия не е сред изброените действия, за извършването на които е
налице ограничение на представителната власт на особения представител.
Действително, уведомлението за цесия е материалноправно изявление, но
в практиката се приема, че особеният представител може да получава изявления с
материалноправни последици – извод в този смисъл може да се направи и от
приетото в решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.,
както и от определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т.
о., с което не е било допуснато касационно обжалване на решение по гр. д. №
1220/2019 г. на Окръжен съд Бургас, като ВКС е посочил, че в синхрон с
установената съдебна практика съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че е
допустимо изявлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
адресирано до длъжника, да бъде прието от особения му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Особеният представител има всички права като пълномощник, ангажиран лично от
страната, той може да прави материалноправни възражения срещу вземането,
предмет на делото - правопрепятстващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
поради което и не следва на особения представител да се отрече
правото и да приема изявления от кредитора, отразяващи се на субективното материално
право. Да се приеме обратното би означавало да се поставят страните по делото в
неравнопоставено положение, което не е целта на законодателя при уреждане
фигурата на особения представител.
По тези съображения намирам, че изходящото от заемодателя - цедент уведомление,
представено с исковата молба на ищеца и достигнало до ответника с връчването на
съдебните книжа на назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, съставлява надлежно съобщаване на цесията, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следваше да се разгледат
предпоставките за признаване на дължимостта на вземането в полза на ищеца.
Младши
съдия
(Ивелина Симеонова)