№ 8616
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110152501 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата от 6768 лева.
Ищецът-З. М. А., чрез пълномощник излага, че по силата на трудов договор от
01.04.2001 год. е работила в Столична здравноосигурителна каса, като е заемала
длъжността „старши експерт“ в отдел „ПИМП“, а с допълнително споразумание №РД-
15-711/31.02.2001 год. е преназначена на длъжност „старши експерт“ в офис №3 на
СЗОК-ДКЦ №18. Излага, че на основание чл. 325, ал.1 от КТ, трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 26.06.2004 год.. Сочи, че с трудов договор
от №ТД-5/17.04.2012 год. е назначена на длъжност „лекар-контрольор“ в сектор офис
3, отдел „Извънболнична помощ“, дирекция „Медицински дейности“, а с уведомление
с изх. №94-А-441/15.03.2021 год. е уведомена от работодателя, че длъжността й е
предвидена за заемане от държавен служител и й е предложено да заеме длажността
„Контрольор в районна здравноосигурителна каса“ с ранг IV младши. Излага, че със
Заповед №40/30.03.2021 год. на директора на СЗОК трудовото й правоотношение е
прекратено, на основание чл. 325, ал.1, т.12 от КТ във вр. ПМС №81/09.03.2021 год., а
със Заповед №38/30.03.2021 год. на управителя на НЗОК е назначена по служебно
правоотношение на длъжност „Контрольор в РЗОК“ офис №3 ДКЦ 18-Подуяне“.
Поддържа, че служебното й правоотношение е прекратено със Заповед №24/29.04.2021
год. на управителя на НЗОК, на основание чл. 106, ал.1, т.5 от ЗДСл и й е изплатено
обезщетение по чл. 106, ал.1,т.5 от ЗДСЛ за придобито право напенсия като държавен
служител, в размер на две месечни заплати. Твърди, че с Разпореждане №**********
на НОИ ТП-София град й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
1
както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, със Заповед
№40/30.03.2021 год. на директора на СЗОК, не й е изплащано никакво обезщетение.
Твърди, че е работила при ответника общо дванадесет години, два месеца и двадесет и
пет дни. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й
заплати сумата от 6768 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 4 месеца, ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Ответникът-НЗК, в отговора на исковата молба, не оспорва обстоятелството, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на
соченото основание, както и че не е заплатил претендираното обезщетение. Оспорва
дължимостта на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Допълнително споразумение към трудов договор №РД-15-711/31.08.2001 год.
между СЗОК и д-р З. М. А., ищцата е преназначена от отдел „ПИМП“ в Офис №3-
ДКЦ18, считано от 01.09.2001 год.
По силата на Трудов договор №ТД-5 от 17.04.2012 год. сключен между
Столична здравноосигурителна каса и д-р З. М. А. ищцата е заемала длъжността
„лекар, контрольор“ в сектор „Офис №3“, отдел „Извънболнична помощ“, дирекция
„Медицински дейност“, считано от 19.04.2012 год..
С Уведомление с изх. №94-А-441 /15.03.2021 год. ищцата е уведомена, че на
основание § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗДСл, във връзка с
ПМС №81/09.03.2021 год. за изменение и допълнение на нормативните актове на МС,
длъжността, която заема е определена за заемане от държавен служител, като в случай,
че желае да заеме длъжността „Контрольор в районна здравноосигурителна каса“ с
ранг IV младши по служебно правоотношение, в срок до 18.03.2021 год., следва да
подаде писмено заявление по образец.
Със Заповед №40/30.03.2021 год. на директора на СЗОК трудовото
правоотношение със З. М. А. е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ във вр. с
ПМС №81/09.03.2021 год..
Със Заповед №38/30.03.2021 год. на управителя на НЗОК, на основание чл.9 от
ЗДСл във вр. с §36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗДСл и във вр. с
ПМС №81 от 09.03.2021 год. и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 01.04.2021
год., ищцата е назначена на длъжност „Контрольор в РЗОК, Офис №3“ ДКЦ 18-
Подуяне, в СЗОК, Специализирана администрация, дирекция „Договаряне,
инормационно осигуряване и контрол на медицинска и дентална помощ и аптеки“,
отдел „Офиси и контрол на ПИМП“.
2
Със Заповед №24/29.04.2021 год. на управителя на НЗОК, на основание чл. 106,
ал.1, т.5 от ЗДСл, служебното правоотношение със З. М. А. е прекратено.
С Разпореждане №********** на ТП-София град на НОИ на З. М. А. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетовдна експертиза се
установява, че за периода от 01.04.2001 год. до 26.06.2004 год. прослуженото от
ищцата време в СЗОК е 3 години, 2 месеца и 25 дни, а за периода от 19.04.2012 год. до
01.04.2021 год. е 8 години, 11 месеца и 12 дни или общо 12 години, 2 месеца и 7 дни.
Установява се, че размерът на претендираното обезщетение е 6768 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което обезщетение може да се изплаща
само веднъж.
В случая страните не спорят, че между тях е съществувало трудово
правоотношение в 01.04.2001 год. до 26.06.2004 год., в периода от 19.04.2012 год. до
30.03.2021 год. и служебно такова от 30.03.2021 год. до 07.05.2021 год.. Не спорно и
че в периода от 26.06.2004 год. до 19.04.2012 год. ищцата не е била в трудово
правоотношение с ответника.
Съдът намира, че иска е неоснователен. Това е така, защото предпоставките за
придобиването на правото на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ са: прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на какво основание, както и към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и да е работил при същия работодател през последните
10 години.
В конкретния случай ищцата не е работила при ответника, без прекъсване, в
последните 10 години, а е полагала труд 9 години и 18 дни-в периода 19.04.2012 год.
до 07.05.2021 год.. Съдът намира, че обстоятелството, че З. А. е работила при
ответника общо повече от 10 години не обуславя основателност на претенцията, тъй
като се изисква непрекъсваемост на трудовото правоотношение.
С оглед на изложеното съдът приема, че иска е неоснователен.
3
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. М. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
///////// срещу НЗК, БУЛСТАТ /////////, с адрес: гр. ///////1 иск с правно основание чл. 222,
ал.3 от КТ сумата от 6768 лева (шест хиляди седемстотин шестдесет и осем лева),
като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4