№ 42281
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110129321 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. М. срещу „Фератум България“ ЕООД.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено,
като ответникът бъде задължен да представи в срок до първото открито съдебно заседание
препис от договор за предоставяне на потребителски кредит, договор за допълнителна
услуга, погасителен план и СЕФ.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито
съдебно заседание да представи по делото преписи от договор за предоставяне на
потребителски кредит №***/01.12.2022 г., договор за допълнителна услуга /договор за
гаранция/, погасителен план и СЕФ към него. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че
непредставянето на посочените документи ще се преценява съгласно чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.12.2025г. от 09:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмен отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 01.12.2022г. сключил с ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит №*** при размер на главницата от 1 000 лева и годишен процент на
разходите 48,35%. Съгласно чл. 5 от договора кредитът следвало да бъде обезпечен с
поръчителство, учредено от „Мултитюд Банк“. Ищецът посочва, че в съдържанието на
договора за кредит не е конкретизиран размера на дължимото възнаграждение за
предоставяне на обезпечение по договора от свързано с кредитора дружество. След
1
усвояване на заемната сума ищецът узнал, че по договора е начислена като дължима такса за
обезпечение с поръчителство сумата от 870 лева, представляваща предоставяна услуга от
партньор на ответника. Ищецът оспорва сключения договор да кредит като недействителен
поради липса на посочване на дължимите суми по договор за поръчителство в съдържанието
на договора за кредит, липса на изрично уговорена клауза в приложимите общи условия към
договора относно сключването на договор за поръчителство като задължително условие за
предоставяне на кредита, както и поради липса на изразено съгласие за сключване на
договора от кредитополучателя. Ищецът заявява, че договорът е сключен при липса на
предвидена законна форма съгласно чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, поради което е нищожен.
Оспорва действителността на договора поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, т. к. не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота относно начина на
формиране на ГПР. На следващо място ищецът счита, че при формиране размера на
приложимия ГПР следвало да бъде включена и таксата за предоставяне на поръчителство
като разход по кредита. От тук ищецът излага твърдения, че действителният размер на ГПР
надхвърля максималния законов размер, като същевременно посредством клаузата на чл. 5
се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че уговореният в
договора за кредит ГПР, несъответстващ на действително приложимия, съставлявал невярна
информация и следвало да бъде възприет за нелоялна и заблуждаваща търговска практика.
Ищецът оспорва клаузата на чл. 5 от договора като нищожна, неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 9 ЗЗП и намираща се в противоречие с разпоредбите на ЗПК. Въз основа на така
изложените твърдения ищецът претендира да бъде прогласен за нищожен договор за
предоставяне на потребителски кредит №*** от 01.12.2022г., сключен между страните по
спора, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Ответникът оспорва, че сключването на договор за поръчителство
съставлявало задължително условие за сключване на договора за кредит, като излага доводи,
че кредитополучателят разполагал с възможност да избере вида на обезпечението, както и
да осигури свой поръчител. Оспорва допустимостта на предявения иск като посочва, че като
надлежен ответник следва да бъде конституиран „Мултитюд Банк“. Договорът за гаранция
представлявал отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не участвал
като страна. Ответникът посочва, че при сключване на договора за кредит ищецът бил
надлежно информиран за наличието на изискване за предоставяне на поръчителство,
получил договор за гаранция и потвърдил искането си за сключване на договор за кредит.
Оспорва твърденията за наличие на осъществена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68 ЗЗП. Оспорва твърденията за допуснати нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл.
19, ал. 4 ЗЗП. Ответникът посочва, че „Фератум България“ ЕООД и „Мултитюд Банк“ ЕАД
оперират като отделни икономически субекти и имат отделни банкови сметки. Заявява, че
при определяне на приложимия ГПР не са допуснати сочените от ищеца нарушения, като
същият разполагал с необходимата информация и време, за да вземе решение дали за сключи
договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за присъждане
на направените съдебни разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за
предоставяне на потребителски кредит №*** от 01.12.2022г. и съдържанието на оспорените
договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
2
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3