№ 2523
гр. Варна, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 27724/26.04.2022 г. , от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
(с предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, срещу Решение № 947/06.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 11042/2021 г., на ВРС, XLVIII с., в частта с която са отхвърлени
предявените обективно кумулативно съединени искове за приемане за
установено, че С. ИЛ. ХЮС., ЕГН **********, с местожителство в г.В.****,
дължи: - разликата над присъдените 12.59 лв. до претендираните 117.03
лв., представляваща дължими лизингови вноски за отчетен период 20.04.2019
г. – 19.09.2019 г., дължими по Договор за лизинг от 15.03.2018 г., - сумата
62.46 лв., неустойка, на осн. р. IV, т. 4 от Допълнително споразумение от
15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, обективирана във фактура № **********/20.09.2019 г. и –
сумата 45.74 лв., представляваща разлика между цената на устройство
NOKIA 5 Black, без отстъпка и преференциалната лизингова цена,
обективирана във фактура № **********/20.09.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1
ГПК, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
6794/2021 г., на ВРС, XLVIII с.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за неправилно,
несъобразено с доказателствения материал по делото и заключението на
вещото лице по ССЕ, както и с фактическите твърдения на ищеца и
константната съдебна практика. По отношение на отхвърлените лизингови
вноски за разликата над 12.59 лв. до 117.03 лв. намира, че е налице пълен
противовес между приетото от съда за безспорно обстоятелство за наличието
на задължение по процесния договор за лизинг и неговата изискуемост и
установеното в обжалваното решение. Счита, че претенцията за дължимите и
неплатени лизингови вноски напълно съответства на заключението по ССЕ,
като намира за нелогичен изводът на ВРС, че искът се явява основателен само
за една лизингова вноска. Подчертава, че не фактурите, в които са начислени
1
лизинговите вноски, а Договорът за лизинг се явява основание за тяхното
плащане, като те са изискуеми поради изтичане срока на договора на
15.02.2020 г.. В тази връзка сочи като ирелевантно обстоятелството, че
фактурите обхващат отчетен период 20.04.2019 г. – 19.09.2019 г., но дори да
се приеме, че лизинговите вноски са дължими единствено за този период, то
съдът е следвало да ги присъди за пет месеца. По отношение отхвърлената
неустойка от 62.46 лв. посочва, че в договора е предвидено, че тя не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и като
такава тя не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Посочва, че тя е била
предварително определяема и базата за нейното изчисление е стандартния
месечен абонамент, който е индивидуално договорен и избран от
потребителя. Относно претенцията за разликата в цената на мобилното
устройство сочи, че потребителят е бил запознат с тези стойности при
сключване на допълнителното споразумение. Потребителят е получил
устройството на преференциална цена, много под пазарната като не е
изпълнил задълженията си по споразумението и не е върнал устройството, се
е обогатил неоснователно. Подчертава, че при определяне размера на
претендираната сума е отчетен периодът, през който С.Х. е изпълнявала
задълженията си. Моли за отмяна на първостепенния акт в обжалваните части
и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна С.
ИЛ. ХЮС., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в
който оспорва доводите изложени във въззивната жалба и счита същата за
неоснователна. Сочи, че постановеното решение не страда от твърдяните
пороци, поради което отправя искане за оставянето му в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Предвид участието на особен представител на страната на въззиваемият,
който е депозирал отговор, съставът на въззивния съд намира, че въззивникът
следва да бъде задължен да представи доказателства за заплатено
възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция, възлизащо на
100.00 лв., по сметка на ВОС.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на
ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 27724/26.04.2022 г. ,
от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предходно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Решение №
947/06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 11042/2021 г., на ВРС, XLVIII с., в
2
частта с която са отхвърлени предявените обективно кумулативно
съединени искове за приемане за установено, че С. ИЛ. ХЮС., ЕГН
**********, с местожителство в г.В.****, дължи: - разликата над
присъдените 12.59 лв. до претендираните 117.03 лв. , представляваща
дължими лизингови вноски за отчетен период 20.04.2019 г. – 19.09.2019 г.,
дължими по Договор за лизинг от 15.03.2018 г., - сумата 62.46 лв., неустойка,
на осн. р. IV, т. 4 от Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
обективирана във фактура № **********/20.09.2019 г. и – сумата 45.74 лв.,
представляваща разлика между цената на устройство NOKIA 5 Black, без
отстъпка и преференциалната лизингова цена, обективирана във фактура №
**********/20.09.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6794/2021 г., на ВРС,
XLVIII с.
ЗАДЪЛЖАВА въззивникът „ЙЕТТЕЛ БЪБГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, в едноседмичен срок, от съобщаването, да представи
доказателства за заплатено възнаграждение за особен представител на
въззиваемия в размер на 100.00 лв, по сметка на ВОС - депозити, вещи лица
и гаранции. При неизпълнение сумата подлежи на принудително събиране.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.09.2022 г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение като на въззивника се връчи и препис от отговора
на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3