Решение по адм. дело №477/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Образувано е по жалба на А. Ф. Б., [ЕГН], от град Каварна, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-3803/23.07.2025 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич (ОО „АА“) към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтПр на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил № 1013403 за срок от една година. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорваната заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита се, че не е доказано наличието на материалноправните предпоставки за налагането на процесната ПАМ. Оспорва се истинността на фактическите констатации в заповедта. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че с процесния автомобил е извършван таксиметров превоз, без да посочи по какви критерии е дефинирал превоза като „таксиметров“ и коя точно законова разпоредба е нарушена с извършването му. Не е изяснено дали става въпрос за осъществяване на транспортна услуга срещу заплащане или за споделено пътуване. Сочи се, че когато е бил спрян за проверката от органите на КАТ, жалбоподателят е пътувал с негова близка приятелка, която го е помолила да я заведе до гр. Несебър, като уговорката им е била тя да плати единствено и само горивото. Плащането на част от разхода за гориво е различно от заплащането на транспортната услуга - превоз. Твърди се, че липсата на установен и доказан таксиметров превоз на пътници обуславя материалната незаконосъобразност на оспорваната заповед. Възразява се и против срока на приложената мярка. Сочи се, че е немотивиран и не съответства на целта на закона. Иска се отмяна на заповедта или евентуално нейното изменение чрез намаляване на срока на наложената ПАМ. Претендира се и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Счита, че процесната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че е налице извършено административно нарушение по чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТС, което обосновава прилагането на предвидената в закона ПАМ. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Добричкият административен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства пооотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От данните по административната преписка се установява, че при извършен на 30.05.2025 г. от автопатрул на РУ-Балчик при ОДМВР – Добрич контрол на пътното движение по главен път I-9, при кръстовището за бензиностанция „Лафи“, е спрян лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. №ТХ8229АР, от кат. М1, жълт на цвят, с водач А. Ф. Б. и пътник на дясната седалка – В. К. М.. Автомобилът бил облепен със стикери по вратите, обозначаващи такси. Имало и ценови стикери, а на предните врати и стикери на таксиметрова компания. Автомобилът имал монтиран таксиметров апарат, който не бил включен, не светели и индикаторите червено или зелено. МПС било без поставена на предно панорамно стъкло табела „не работи“ и без надпис „такси“ на тавана. Пред полицейските служители пътничката В. К. М. заявила, че е наела такси от старата автогара в гр. Каварна до гр. Несебър, като уговорката била да плати 300 лева при пристигането. От нея са снети писмени обяснения, които тя подписала (л.19).

За резултатите от проверката е изготвена докладна записка с рег. № 240р-4625 от 02.06.2025 г. до началника на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, в която са отразени констатациите на полицейските служители и са възпроизведени писмените сведения на пътничката.

Материалите по преписката са изпратени по компетентност на началника на ОО „АА“ – Добрич, който поискал от началника на РУ-Балчик водачът да бъде извикан, за да му бъде съставен АУАН (л.17 и л.21).

Контролните органи на ИА „АА“ са направили справка в Единния таксиметров регистър, при която е установено, че лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. №ТХ8229АР е вписан в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с №13284, издаден на превозвача „Етел Транс“ ЕООД, а водачът А. Ф. Б. притежава Удостоверение за водач за извършване на таксиметров превоз на пътници с №1013403 за гр. Каварна.

На 23.07.2025 г., в гр. Балчик, въз основа на данните от проверката и преписката от РУ - Балчик, е съставен АУАН № 00535 срещу А. Ф. Б. за това, че на посочените в докладната записка дата и място в качеството си на водач на таксиметров автомобил е извършил таксиметров превоз на един пътник по маршрут Каварна – Несебър, като е допуснал следните нарушения: 1. не е попълнил пътен лист в издадената от превозвача пътна книжка серия ЕТ/1206 – нарушение на чл. 40, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТС за таксиметров превоз на пътници (Наредба №34); 2. не е включил монтирания в МПС таксиметров апарат – нарушение на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34; 3. извършва превоз с лек таксиметров автомобил, който не е обозначен със знак „такси“ – нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34. Едновременно със съставянето на акта са иззети удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил“ (УВЛТА) на жалбоподателя и пътната книжка на таксиметровия автомобил със съответните пътни листи към нея. Лицето е получило препис от акта срещу подпис, като е вписало само, че има възражения, без да ги конкретизира.

Констатациите по т. 2 от АУАН – невключен таксиметров апарат, са послужили на началника на ОО „АА“ – Добрич да издаде обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3803/23.07.2025 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтПр е наложил на А. Ф. Б. принудителна административна мярка – временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил № 1013403 за срок от една година.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.07.2025 г. съгласно приложената по делото разписка.

По делото е разпитана като свидетел В. К. М. – пътничката, заварена в автомобила по време на проверката. В съдебно заседание тя отрича верността на подписаните от нея писмени обяснения. Твърди, че не ги е писала, нито ги е прочела, само ги е подписала от уплаха. Споделила пред полицейските служители, че пътува за Несебър и има уговорка да плати само 30 лева за горивото, а не триста лева. Сочи, че се познава с жалбоподателя, били интимни приятели от около година. Предния ден му се обадила и се разбрали да я заведе до Несебър. На следващия ден той я взел от вкъщи, защото имала много багаж. Когато пристигнала в Несебър, му платила сумата от 30 лева.

Съдът намира тези показания за недостоверни, нелогични и неубедителни. Видно от съдържанието на съдебния протокол, по време на разпита свидетелката е била притеснена и е изпитвала колебания при възпроизвеждането на фактите. Изнесеното от нея противоречи както на докладната записка на полицейския служител, така и на писмените ѝ обяснения в административното производство, където е посочила, че познава жалбоподателя визуално, защото го е ползвала като таксиметров шофьор по други маршрути. С оглед на това показанията на свидетелката са ненадежден доказателствен източник и не следва да се кредитират.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Процесната ЗППАМ е издадена от компетентно длъжностно лице съгласно приложената по делото Заповед № РД-01-67/ 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр началниците на областни отдели са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от същия закон, в рамките на делегираните му правомощия, в необходимата писмена форма.

Административният акт съдържа минималните реквизити и е фактически и правно мотивиран съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. чл. 107 от ЗАвтПр. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за ненадлежно индивидуализиране на административното нарушение, тъй като органът е описал ясно и точно конкретното неправомерно деяние на водача, обусловило прилагането на процесната ПАМ, обстоятелствата, при които е извършено, както и разпоредбата, която е нарушена.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесната ПАМ е наложена въз основа на редовно съставен АУАН от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 48, ал. 1, във вр. чл. 49 от Наредба № 34. Актът е надлежно предявен и връчен на водача. Към него са приложени всички документи, от които произлизат фактическите констатации на административния орган. Обстоятелството, че АУАН е съставен почти два месеца след извършване на нарушението, не води до неговата незаконосъобразност и не се отразява на верността на съдържанието му.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел.

За преустановяване на административните нарушения по ЗАвтПр се прилагат принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтПр. Като правно основание за издаването на оспорваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтПр, която предвижда временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил (УВЛТА) за срок от една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. На основание чл. 106а, ал. 2, т. 6 от ЗАвтПр налагането на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 от същия закон се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на това удостоверение.

От тази нормативна уредба следва изводът, че за да се приложи спорната ПАМ, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки – извършен таксиметров превоз на пътници и невключен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтПр, „таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В същия смисъл е и нормата на чл. 2 от Наредба № 34, която гласи, че таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точна на превоза. В чл. 38 от тази наредба е въведено задължението на водача на лек таксиметров автомобил при осъществяване на таксиметров превоз на пътници да включва таксиметровия апарат.

От събраните в хода на административното производство доказателства се установява безспорно, че са налице и двете материалноправни предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква „а“ от ЗАвтПр за прилагане на процесната ПАМ. Докладната записка на полицейския автопатрул и писмените обяснения на пътничката сочат недвусмислено, че на 30.05.2025 г. А. Ф. Б. е извършвал таксиметров превоз от гр. Каварна до гр. Несебър срещу заплащане и таксиметровият апарат в автомобила не е бил включен. Сведенията от третото лице са редовно събрани и подписани лично от него и от служителя, който ги е снел. Те са допустимо от закона доказателствено средство съгласно чл. 39 от АПК и не са опровергани по надлежния ред с обективни и достоверни доказателства в процеса. Обстоятелството, че част от материалите, въз основа на които е издадена заповедта, са събрани при проверка на органите на полицията, а не на органите на ИА „АА“, не ги прави негодни доказателствени източници, доколкото служителите на МВР са компетентни да осъществяват контрол по приложението на Наредба № 34 и разполагат с правата по чл. 48, ал. 2 от Наредба № 34 да събират сведения, информация и документи при упражняване на функциите си. Документите по случая са редовно приобщени към преписката заедно с АУАН и имат обвързваща сила и за съда съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК.

Жалбоподателят не оспорва, че таксиметровият апарат в автомобила не е бил включен, но твърди, че не е осъществявал таксиметров превоз, защото пътничката е следвало да заплати само горивото за транспорта, в какъвто смисъл са били и показанията на св. М.. Дори и да се приемат за достоверни твърденията на страната и показанията на свидетелката, те не изключват извършването на обществен превоз по смисъла на ЗАвтПр. Поемането на разходите за гориво не значи, че пътничката не е ползвала таксиметрова услуга срещу заплащане. Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, като начинът на формиране стойността на превоза е ирелевантен за възникване на договорното правоотношение. След като е имало постигнато съгласие за наемане на автомобил за превоз по определен от пътника маршрут и уговорена цена, която е следвало да бъде заплатена при освобождаването на автомобила, то е налице извършен таксиметров превоз на пътници. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че няма категорични доказателства да е получил сума за транспорта, защото дори доведената от него свидетелка твърди, че му е заплатила 30 лева за горивото, когато са пристигнали в гр. Несебър. Освен това законът не изисква фактическото действие (плащане) да е извършено. Достатъчно е само да има уговорка за плащане на услугата, за да е осъществен обществен превоз на пътници.

При положение че са изпълнени условията по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтПр, то правилно и законосъобразно ответникът е издал обжалваната заповед. В тези случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за избор. Т.е. при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезиса на правната норма, той е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Това следва от естеството и предназначението на принудителните административни мерки. Ето защо, като е разпоредил временното отнемане на удостоверението на жалбоподателя (УВЛТА), административният орган е действал в съответствие с материалния закон и постановеният от него акт е законосъобразен по същество.

Заповедта отговаря и на преследваната от законодателя цел да се преустанови извършването на нарушението и да се предотврати извършването на друго нарушение от страна на водача. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за немотивираност на срока на ПАМ. Продължителността на ограничението е императивно определена и не е необходимо нейното обосноваване. В заповедта е приложен фиксираният в нормата срок от една година, поради което не е налице противоречие с целта на закона. В случая административният орган не е имал възможност за индивидуализиране на срока на принудата, поради което не е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Наложената мярка е допустимо ограничение в правната сфера на нейния адресат както с оглед вида, така и с оглед продължителността на предизвиканата с нея промяна.

По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед е обоснована и законосъобразна. Административният орган правилно е установил фактите по делото и вярно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна или изменение на заповедта съгласно чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ф. Б., [ЕГН], от град Каварна, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3803/23.07.2025 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.