№ 8636
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110143411 по описа за 2022 година
Предявни са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“АД твърди, че на 19.07.2018 г., в гр. АДРЕС в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него
лек автомобил „Ауди“ модел „Кю 7“ с рег. № ****** в размер на 289,96 лева, като в този
размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за
настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване за
задължението.Претендира и мораторна лихва за забава в размер на 91,39лева за периода
10.08.19г.- 09.08.22г. Претендира разноски.
Ответникът ***** община оспорва иска, като твърди, че ПТП не е настъпило при
описания механизъм и на описаното в исковата молба място, че няма причинна връзка
между описания механизъм на ПТП и вредите, че ищецът е имал основания да откаже
плащане на щетата, че не е налице покрит риск, че обезщетението надхвърля размера на
действителните вреди, че е налице съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 06.02.2023 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 19.07.18г. посоченият в исковата
молба автомобил, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ е участвал в ПТП, като
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 289,96лв. за вредите,
настъпили от твърдяното ПТП , както и че пътят, на който се твърди да е настъпило ПТП се
стопанисва от ответника. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетеля М. Г. , както и от представените от ищеца Протокол за
ПТП , Уведомление за настъпило застрахователно събитие, доклад по щета се установява,
че на 19.07.2018 г., в гр. София, лек автомобил марка „Ауди „, мод.“Кю 7“ с рег. № ****** ,
управляван от свидетеля Г., при движение по ул. АДРЕС попада в необезопасена и
необозначена неравност на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени
вреди по автомобила. От показанията на свидетеля, от отправеното до ищеца уведомление
за щета, както и от описа на ищеца , и от заключението по назначената автотехническа
експертиза се установява, че вследствие на ПТП са били увредени предна дясна гума и
предна дясна джанта. Според заключението на съдебната автотехническа експертиза, е
налице причинна връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила,
обезщетени от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
2
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът,
който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена
скорост. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
На следващо място, увреждането на гумите на ППС, настъпило вследствие на ПТП, е
покрит риск по застраховката „Каско“ на МПС . Ето защо възражението на ответника, че
реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът,
който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите, причинени на
процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване възлиза на 364,80 лева.
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за действителните вреди
без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в
тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е
в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря
за него понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В
3
този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на
действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в полза на ищеца възниква
вземане в размер платеното обезщетение от 299,96 лева с включени ликвидационни
разноски. Искът следва да бъде изцяло уважен.
Налице са предпоставките за уважаване и на акцесорната искова претенция за мораторна
лихва за забава. Доколкото ответникът е поставен в забава с получаване на извънсъдебна
покана от ищеца за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, получена
на 14.01.2019г., то същият е бил в забава за периода от 10.08.19г. до 09.08.22г. , и дължи
обезщетение за забава в претендирания размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 550 лева /за държавна
такса,депозит за експертиза и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер/ . При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК
******* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 299,96 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Ауди“, мод. „Кю 7“ с рег. № *****,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 19.07.2018 г., в гр. АДРЕС , за което е
образувана ликвидационна преписка по щета №0000-1261-18-205992 , заедно със законната
лихва от 10.08.2022 г. до погасяване на задължението , както и мораторна лихва за забава
върху незаплатената главница в размер на 91,39лева за периода от 10.08.2019г. до
09.08.2022г.
ОСЪЖДА ***** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК
******* на основание чл . 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4