РЕШЕНИЕ №
27.11.2017 г., гр.
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в
открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година
в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Росица Димитрова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1871 по описа на съда за 2017 г.
Производството е образувано по установителен иск,
предявен от „Райфайзенбанк България“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК срещу С.П.В.
*** за сумата 1935,92 лв. главница, 85,81 лв. редовна лихва и 40,70 лв.
наказателна лихва, както и законната лихва от предявяването на иска. Сумата
представлява задължение за връщане на потребителски кредит. При условията на
евентуалност – в случай, че се приеме, че част от задължението по заповедта за
изпълнение не е било изискуемо – се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 1404,30 лв. главница, 7,68 лв. възнаградителна лихва и 8,36 лв.
законна лихва за забава към момента на предявяването на иска, както и законната
лихва.
Искът
е с правна квалификация по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит във
връзка с чл. 430 от ТЗ.
Ответникът е представил отговор, с който заявява, че
наистина има задължение по договора за кредит, което отначало е изпълнявал, но не
го е изпълнил докрай поради липса на средства. Заявява, че не се противопоставя
на искането за изслушване на експертиза. Оспорва размера от 150 лв. на
вземането за разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца.
В открито заседание не се явяват представители на
страните, но те в подадени писмени молби поддържат становищата си, изразени в
исковата молба и отговора.
Писмените доказателства и заключението
на изслушаното вещо лице потвърждават, че размерът на задължението е този,
който се претендира. Ответникът също не оспорва размера на основното
задължение, а само разноските. Предсрочната изискуемост е настъпила – изявление
на банката в този смисъл е връчено на длъжника на 15.03.2017 г., откогато и
банката счита кредита за предсрочно изискуем.
Искът следва да се уважи и разноските по
настоящото и по заповедното производство да се възложат на ответника. Съдът
намира обаче, че като разноски за юрисконсултско възнаграждение поради сравнително
малкия размер на основното задължение не следва да се присъди максималният
размер от 150 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, а той следва да се редуцира
до 75 лв. за исковото производство, още повече, че делото не е с висока правна
или фактическа сложност, а и воденето му от страна на ищеца е улеснено от
признанието на длъжника. По заповедното производство следва да се присъди определената
вече със заповедта за изпълнение сума от 100 лв.
По делото е представена вносна бележка
за внесена държавна такса в размер 164,92 лв. Дължимата държавна такса общо по
двата евентуално съединени иска обаче в настоящото производство би следвало да
е в размер 106,17 лв., изчислени по следния начин – за главния иск се дължат
130,87 лв., представляващи 4 на сто от размера на главницата и възнаградителната
лихва, заедно с 50 лв. върху размера на иска за лихвата за забава. От тях
следва да се приспаднат платените по заповедното производство 41,25 лв., или
остатъкът е в размер 89,62 лв. От друга страна, само за евентуално съединения
осъдителен иск се дължат 106,48 лв., изчислени по същия начин. Би следвало
общата държавна такса по това дело, като се вземе предвид и нормата на чл. 72
от ГПК, да се определи в по-високия размер от 106,48 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът С.П.В.,
ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, сумите по заповед за изпълнение № 649/30.03.2017 г., издадена
по ч.гр.д. 1089/2017 г. на Пазарджишкия районен съд, както следва: 1935,92 лв. главница по задължение за
връщане на потребителски кредит по договор за потребителски кредит от
27.08.2013г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 28.03.2017 г., до окончателното изплащане на главницата, 85,81 лв. редовна лихва за периода от 20.07.2016
г. до 14.03.2017 г., и наказателна лихва в размер 40,70 лв. за времето от 20.07.2017 г. до 26.03.2017 г.
Оставя без разглеждане предявения при
условията на евентуалност иск за осъждане на С.П.В. да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумата сумата 1404,30 лв. главница по договора за кредит, 7,68
лв. възнаградителна лихва за периода 20.07.2016 – 20.02.2017 и 8,36 лв. наказателна
лихва към момента на предявяването на иска, заедно със законната лихва от
подаването на исковата молба – 26.05.2017 г.
Осъжда С.П.В. да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумата 75 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
и 106,48 лв., представляваща разноски за държавна такса по настоящото дело.
Осъжда С.П.В. да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумата 141,25 лв., представляваща разноски по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: