Определение по дело №1802/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 656
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20213100501802
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 656
гр. Варна, 17.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501802 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Г.“ ООД, с ЕИК ....... (в
ликвидация), със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. М. ч. № 18, подадена
от ликвидатора на дружеството адв. В. И. Ж. от АК[1]С. срещу Решение № 3635/31.07.2020
год., постановено по гр. дело № 4836/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен
предявен от „З. п.“ АД, с ЕИК ............ със седалище гр. Варна против дружеството –
въззивник ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът „З. п.“ АД, с ЕИК ............ със седалище гр. Варна е собственик по
приращение на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 61, 43 кв. м.,
съставляващ обект с идентификатор ................. по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
к. к. З. п.“, в сграда № 24, вход „G“, ет. 1, обект № 17, ведно с припадащите му се ид. части
от общите части на сградата, и ответникът „Г.“ ООД, с ЕИК ....... (в ликвидация), със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. М. ч. № 18 е осъден да предаде на
ищеца „З. п.“ АД, с ЕИК ............ със седалище гр. Варна владението върху гореописания
имот. В жалбата са наведени оплаквания, че решението е процесуално недопустимо, тъй
като е постановено от родово некомпетентен съд, както и поради това, че е постановено
преди да приключи производството по образувано друго дело между същите страни, което е
преюдициално (обуславящо) спрямо иска за собственост. Твърди се още в жалбата, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на дружеството-въззивник (ответник
по ревандикационния иск) за наличието или липсата на право на задържане на дружеството
– ответник по иска за собственост. Въззивникът навежда, че претенцията за право на
задържане е заявил не само в преклудирания отговор на исковата молба, но и в последното
проведено по делото открито съдебно заседание. Именно поради заявената претенция за
право на задържане на имота, ответникът (настоящ въззивник) е признал и предявения
против него иск за собственост. Отправеното с жалбата искане е обжалваното решение да се
обезсили и да се изпрати на родово компетентния първоинстанционен съд. В условията на
евентлуалност се претендира обезсилване на решението и изпращане на делото на РС-Варна
с указания съдът да признае заявеното от ответника по иска право на задържане на имота,
съгласно чл. 90 ЗЗД и да спре производството до приключването с влязъл в сила съдебен акт
на производството по търг. дело № 920/2020 год. по описа на ОС-Варна, което според
1
жалбоподателя е преюдициално спрямо настоящото исково производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по
ревандикационния иск, оспорва жалбата, счита, че решението не е недопустимо. Оспорва и
оплакванията в жалбата относно липсата на мотиви в първоинстанционното решение
относно наведеното от ответника по иска възражение за право на задържане на имота.
Счита, че възражението е преклудирано, поради което и правилно първоинстанционният съд
не го е изследвал. В обобщение въззиваемият излага, че обжалваното решение е допустимо,
по същество е правилно и настоява да бъде потвърдено.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на „Г.“ ООД, с ЕИК ....... (в ликвидация), със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. М. ч. № 18, подадена от ликвидатора
на дружеството адв. В. И. Ж. от АК[1]С. срещу Решение № 3635/31.07.2020 год.,
постановено по гр. дело № 4836/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен
от „З. п.“ АД, с ЕИК ............ със седалище гр. Варна против дружеството – въззивник
ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът „З. п.“ АД, с ЕИК ............ със седалище гр. Варна е собственик по приращение на
недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 61, 43 кв. м., съставляващ обект с
идентификатор ................. по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, к. к. З. п.“, в сграда №
24, вход „G“, ет. 1, обект № 17, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на
сградата, и ответникът „Г.“ ООД, с ЕИК ....... (в ликвидация), със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., ул. М. ч. № 18 е осъден да предаде на ищеца „З. п.“ АД, с ЕИК
............ със седалище гр. Варна владението върху гореописания имот;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2023 год.
от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2