Мотиви
към решение №15 от 20.01.2014 г., постановено по НАХД № 675/2013г. по описа на
РРС.
Постъпило е предложение по реда на чл. 375 и сл. от НПК от РП Радомир, с
което е поискано обвиняемият П.К.П. ***, след като бъде признат за виновен в това,
че на 25.05.2013 г.,около 03.00 часа, в гр.Земен, ул.”Хаджи Димитър” № 8,
изтезавал /причинил три кръвонасядания в средната трета на лява предмишница и
кръвонасядане в областта под долната челюст вляво/ непълнолетната си дъщеря – Н.П.П.,
ЕГН **********,***, намираща се под негови грижи към момента на деянието –
престъпление по чл.187 от НК.
Прокурорът поддържа предложението и
предлага на обвиняемия да се наложи административно наказание „Глоба” в
минимален размер, а именно 1000/хиляда/ лева.
Обвиняемият изразява съжаление за
случилото се, не оспорва фактическите положения изложени в постановлението на
Районна прокуратура гр.Радомир и моли за налагане на минимално наказание.
РРС след като взе предвид
становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 14 и 18 от НПК намери следното:
Обвиняемият П.П. и свидетелката И.Г. са бивши съпрузи,
като от брака си имат дъщеря – Н.П.П.,
на 16 г.,
като след разтрогването на брака през 2009 г. родителските права над Н. били
предоставени на майката. До постановяване на решението Н.П. живяла в дома на
баба си и баща си в гр.Земен, ул.”Хаджи Димитър” № 8 и завършила основното си
образование в гр.Земен. От лятото на 2011г. Н.П. заживяла при майка си И.Г. ***,
като в съботните и неделните дни посещавала баба си и баща си в гр.Земен. На 24
май 2013 г.
Н. отишла на гости на баба си и баща си, в гр.Земен, тъй като на следващия ден
бил съборът на града и щяла да се види с бивши съученици и роднини. Вечерта тя попитала
баща си - П.П. дали може да излезе в
града с първата си братовчедка – Виктория Николова и евентуално да остане да
пренощува в тях и той се съгласил. Около 19.30 часа Н. излязла, а баща й вече
употребявал алкохол. На 25.05.2013 г. около 03,00 часа, когато Н.П. и
братовчедка й се прибирали към дома на последната, на мобилния й телефон се
обадил баща й - П.П., скарал й се и й
казал да се прибира веднага, за да не стане по-лошо. Със самото влизане в къщи,
обвиняемия П. хванал дъщеря си Н. за главата, извил й рязко и силно врата и я
блъснал на леглото. Последвали множество юмручни удари с дясната ръка в
областта на главата, силни шамари в
областта на лицето и скубане на косата, като с лявата ръка я държал за да не
избяга, като през цялото време крещял и я наричал „проститутка, курва и
наркоманка”. Свидетелката В.З., майка на обвиняемия и баба на Н.П., се опитала
да ги разтърве и да предпази внучката си, но била силно блъсната от сина си,
който хвърлил стол в краката й, и не успяла. Обвиняемият П. се опитал да души
дъщеря си, но не успял да я хване за гърлото, защото се била свила на леглото,
но както я държал за едната ръка, намерил тел и искал да я върже с нея. Междувременно
свидетелката З. успяла да изблъска сина си – обвиняемия П., взела телта и я
скрила, при което обвиняемия спрял да нанася удари на дъщеря си и отишъл в
друга стая, а З. завела внучката си в кухнята, за да се измие и успокои, защото
била изпаднала в шок, треперела от силните удари, лицето й било подуто, била
притеснена и уплашена баща й отново да не продължи да я бие, защото бил много
пиян. След известно време в стаята влязъл обвиняемия и се обадил на бившата си
съпруга – свидетелката И.Г., като казал, че бил понабил Н., защото „била
пропаднала, не искал тя повече да идва в гр.Земен и че трябвало да вземе
мерки”. Около 03,30 часа Н.П. казала на баба си, че иска да си ходи в София и
около 04.00 часа отишли на гарата и изчакали пристигането на влака за гр.София,
като междувременно се обадили по телефона на майката И.Г. да чака дъщеря си. Посрещайки
я на гарата майката видяла, че лицето на Н. било силно зачервено, плачела и не
говорела, отвела я вкъщи, но детето имало болки и още същия ден майката го
завела на преглед, за което са представени писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка е приета
от съда за категорично и безспорно установена въз основа на събраните по делото
гласни доказателства и писмени такива, които напълно кореспондират помежду си и
не си противоречат, поради което съдът им дава вяра,а именно: свидетелските
показания на св.Н.П., В.З. и И.Г./показанията на последната са ползвани от съда
в условията на чл.378, ал.2 от НПК/, заключенията на съдебно-медицинската
експертиза и на психолого-психиатричната експертиза, както и на всички събрани
на досъдебното производство писмени доказателства, а именно: протокол за разпит
на обвиняемия П.П., протоколи за разпит на свидетелите Н.П., И.Г. и В.З.,
свидетелство за съдимост и други писмени доказателства по делото.
Съдът
намери, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и от субективна
страна престъпния състав на по чл. 187 от НК.
От
субективна страна е действал при пряк умисъл като форма на вината.
От
обективна страна престъплението е осъществено чрез действие.
Причини
за извършване на деянието – ниско правно съзнание.
С оглед на така изложеното от фактическа и правна страна
и след като намери, че са налице императивните предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, на същото основание съдът, след като призна обвиняемия за виновен, го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. При определяне
на размера на административното наказание, съдът намери, че „глоба” в размер на
1000.00 /хиляда/ лева най-точно би отговорило на целите, предвидени в чл. 36 от НК. След като възприе, че на обвиняемия не му е налагано друго административно
наказание съдът намери, че едно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/
лв. ще бъде достатъчно да въздейства поправително и възпитателно върху същия.
С оглед
изхода на делото, съдът осъди П.К.П., със снета самоличност и ЕГН, да заплати в
полза на държавата по сметка на ВСС, чрез Районен съд гр.Радомир сумата 360.00 /триста
и шестдесет/ лева, представляващи направени разноски за експертизи, включително
и на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови
диспозитива на решението си.
Районен
съдия: