№ 20189
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:б в
при участието на секретаря с в
като разгледа докладваното от б в Гражданско дело № 20241110121708 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А. Г. Т. е предявила отрицателен установителен иск срещу ответника „т с“
ЕАД с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 2352, 88 лв., представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.09.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законната
лихва за периода от 27.12.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 276, 87 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2011г. до 12.12.2013 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 19.05.2016 г. по гр.д. № ../2013 г., по описа на СРС, 80 състав,
за принудителното събиране на които е било образувано изп.д. № ../2016 г. по описа на ЧСИ
М М и изп.д. № ..2024 г. по опис на ЧСИ В М, рег. № .. на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд.
Ищцата твърди, че ответникът е взискател по изпълнително дело № ..2024 г. по
описа на ЧСИ В М, по което тя е длъжник. Посоченото изпълнително производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2016г. по гр.д. № ../2013г, по описа на
СРС, 80 състав, съгласно който ищцата е била осъдена да заплати на ответника сумата от
2352.88 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2011г. до 30.04.2013г, ведно със законната лихва за периода от 27.12.2013г. до
окончателното плащане, както и сумата от 276.87 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.11.2011г. до 12.12.2013г. В исковата молба се подчертава, че въз основа на
издадения срещу ищцата изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително
дело №../2016г. при ЧСИ М М, с рег № .. на КЧСИ, в рамките на което до нея били
изпращани запорни съобщения, но поради липса на последващи изпълнителни действия към
05.01.2022г. била настъпила перемпция. С оглед на това ищцата подала молба за
прекратяване на образуваното при ЧСИ М М изпълнително дело и същото било прекратено
с постановление от 19.04.2023г. Подчертава се, че въз основа на същия изпълнителен лист
по молба от 31.01.2024г. на „т с“ ЕАД срещу ищцата било образувано ново изпълнително
дело при ЧСИ В М, с рег.№ .. на КЧСИ. Твърди се, че в рамките на новообразуваното
изпълнително производство за процесните вземания срещу ищцата са предприети
изпълнителни действия, в това число насрочване на опис на 23.04.2024г. Във връзка с
1
изложеното се сочи, че по отношение на вземанията, посочени в изпълнителен лист от
19.05.2016г. по гр.д. № ../2013г, по описа на СРС, 80 състав, е изтекла предвидената в закона
тригодишна давност, доколкото се касае за периодични вземания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. С оглед гореизложеното ищцата моли за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че в негова полза е бил издаден
изпълнителен лист от 19.05.2016г., но подчертава, че същият е издаден въз основа заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК след постановяване по реда на чл. 422
ГПК на влязло в сила решение по гр.д. № 16938/2014г. по описа на СРС, 34 състав. Предвид
това подчертава, че приложимият в случая давностен срок е петгодишен съобразно
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, а не тригодишен в каквато насока са твърденията на
ищцата. Сочи се, че с молбата за образуване на изпълнително дело № ../2016г. по описа на
ЧСИ М. е възложил на съдебния изпълнител правомощията, визирани в разпоредбата на чл.
18 ЗЧСИ, с което за първи път давността за процесните вземания е била прекъсната. Твърди
се, че в хода на производството са извършвани множество изпълнителни действия, в
резултат на което в периода от 19.01.2017г. до 21.09.2017г. са постъпвали суми по
изпълнителното дело. Подчертава се, че последното изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, е било осъществено на 04.01.2020г. в рамките на производството по
изпълнително дело № ../2016г. по описа на ЧСИ М., след което преди изтичането на
петгодишния давностен срок е било образувано ново изпълнително дело с молба от
01.02.2024г., в която са направени искания за предприемане на конкретни изпълнителни
действия от съдебния изпълните спрямо ищцата в качеството и на длъжник. Като аргумент
за неоснователност на предявения иск се изтъква и обстоятелството, че в срока от
13.03.2020г. до 20.05.2020г., поради обявяването на извънредно положение на територията
на Република България, са спрели да текат давностните срокове. Счита се, че с оглед
многократното прекъсване на давността предявеният иск следва да бъде отхвърлен, както и
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от предявяване на иска,
а именно че е налице висящо и непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на
процесния изпълнителен лист, а в тежест на ответника е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране или
прекъсване на погасителната на давност на вземанията, предмет на издадения на
19.05.2016г. изпълнителен лист.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 16938/2014 г. по описа на СРС, 34 състав, в производство по реда на чл. 422 ГПК е
било установено съществуването на следните вземания в полза на ответника „т с“ ЕАД
срещу ищеца А. Г. Т. по издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК:
2352, 88 лв., представляваща главница за ползвана топлинна енергия за периода м. 09.2011 г.
– м. 04.2013 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „Б..“, БЛ.., вх. 4, АП...,
ведно със законната лихва от 27.12.2013 г. до окончателното плащане, и 276, 87 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.11.2011 г. –
12.12.2013 г. Решението е влязло в сила на 24.03.2016 г., а видно от отбелязването върху
заповедта за изпълнение, на 19.05.2016 г. е бил издаден изпълнителен лист.
На 14.11.2016 г. ответното дружество е подало молба до ЧСИ М М за образуване на
2
изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист, като на основание чл.
18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител извършване на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ изпълнителен способ. По
молбата е било образувано изп.д. № .../2016 г. по описа на ЧСИ М М.
На 05.12.2016 г. на работодателя на ищцата е било връчено запорно съобщение, с
което е бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
На 06.12.2016 г. на ищцата/длъжник по изпълнителното дело е била връчена покана
за доброволно изпълнение.
С молба от 05.12.2019 г. взискателят-ответник по настоящото производство е
поискал да бъде присъединено друго изпълнително дело – ../2016 г. със същия длъжник.
На 08.01.2020 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата в няколко
банки.
На 19.04.2023 г. ищцата е поискала прекратяване на изпълнителното производство
поради настъпила перемпция, като с постановление от същата дата съдебният изпълнител е
прекратил производството.
Видно от отбелязванията на гърба на процесния изпълнителен лист, по
изпълнителното дело са постъпвали суми в периода м. 01.2017 г. – м. 09.2017 г.
На 31.01.2024 г. ответното дружество е подало молба до ЧСИ В М за образуване на
ново изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, като
на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител извършване на цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ
изпълнителен способ. По молбата е било образувано изп.д. № .. г. по описа на ЧСИ В М.
Производството по това дело е било спряно с постановление от 22.04.2024 г. въз основа
издадена по настоящото дело обезпечителна заповед от 19.04.2024 г.
По допустимостта на производството
Преди разглеждане на спора по същество съдът намира, че следва да се произнесе по
въпроса за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. В
тази връзка съдът взе предвид установените по делото плащания, за които на гърба на
изпълнителния лист е извършено отбелязване – л. 2 гръб от изп. д. № ..2024 г. по описа на
ЧСИ В М. Там е отбелязано, че към 04.01.2024 г. са останали непогасени следните вземания
по изпълнителния лист: 2352, 88 лв. главница и 188, 45 лв. лихва за забава. Същият
непогасен размер на вземанията е посочен и от взискателя в молбата за образуване на
изпълнителното дело от 31.01.2024 г.
Следователно за вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
разликата над 188, 45 лв. ищецът няма правен интерес да води иска по чл. 439 ГПК, тъй като
разликата над 188, 45 лв. до 276, 87 лв. е била събрана в рамките на изпълнителното дело.
Съдът следи служебно за наличието на правен интерес през цялото развитие на
производството, тъй като той е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът
следва да прекрати производството без да се произнА. по основателността на иска.
Настоящият състав намира, че в случаите, когато сумите по изпълнителния лист са били
заплатени в полза на кредитора, той е признал получаването им и изрично е поискал
образуване на изпълнително производство само за останалата част от задължението,
длъжникът няма интерес да води отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. В случай
че длъжникът смята, че сумите са били получени от кредитора без основание, той разполага
с друг ред за защита чрез осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД, какъвто в настоящото
производство не е предявен. Искът по чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване
на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
3
издадено изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че основание
за правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист. По
изложените съображения производството в тази му част по отношение вземането за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за разликата над 188, 45 лв. до пълния
предявен размер от 276, 87 лв. се явява недопустимо поради липса на правен интерес и
следва да бъде прекратено.
От правна страна
По отношение на останалите процесни суми, а именно главница в размер на 2352, 88
лв. и лихва в размер на 188, 45 лв., съдът намира следното. Основният спорен въпрос по
делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на
ответника по издадения на 19.05.2016 г. изпълнителен лист. В тази връзка следва да бъдат
съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да поддържа
висящността на исковия процес. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел,
че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило
сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът
избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да
бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е
необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното
решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Отнесено към разглеждания случай, това означава, че с образуването на
изпълнителното производство давността по отношение на процесните вземания е
прекъсната. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се
счита за прекратено с изтичането на две години, в продължение на които взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел
такива по силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. На 05.02.2016 г. съдебният
изпълнител по изп.д. № ../2016 г. е наложил запори върху банковите сметки на ищеца, а
впоследствие в периода м. 01.2017 г. – м. 09.2017 г. са били събирани суми по
изпълнителното дело. Впоследствие в продължение на повече от две години не е било
4
извършено действие, което да е от естество да прекъсне двугодишния срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. С оглед на изложеното съдът приема, че през м. 09.2019 г. е настъпила перемпция и
на тази дата изпълнителното производство по първото изпълнително дело спрямо ищеца е
било прекратено по силата на цитираната законова разпоредба. Съгласно цитираното по-
горе тълкувателно решение нова петгодишна давност за процесните вземания е започнала да
тече от последното по време валидно изпълнително действие, т.е. от м. 09.2017 г. В рамките
на тази нова погасителна давност са били предприети изпълнителни действия, които са я
прекъснали, а именно – на 08.01.2020 г. е бил наложен запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки, а на 31.01.2024 г. е била подадена молба за образуване на ново
изпълнително производство за събиране на вземанията с искане за налагане на запор върху
вземания от банки и върху трудово възнаграждение. Следователно, давността е била
спирана на 08.01.2020 г. и на 31.01.2024 г. като между извършените изпълнителни действия
няма изтекъл период повече от 5 години.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В решението е посочено още, че
перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител. Тази
обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Хипотезата на чл.
116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена
отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването
в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Прекратяването на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не зА.га приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнА. към основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд
и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5
ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията зА.га конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител
като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието
на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
5
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
Следователно, въпреки настъпилата по първото изпълнително производство
перемпция през м. 09.2019 г., по това дело няма период от повече от 5 години, в който да не
са били предприемани изпълнителни действия, поради което процесните вземания не са
погасени по давност и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
отхвърлен. За пълнота следва да се посочи и обстоятелството, че на 19.04.2024 г. е било
допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по процесното
изпълнително дело, т.е. от тази дата е налице обективна пречка за извършване на действия, с
които погасителната давност да бъде спряна или прекъсната, поради което погасителна
давност не тече.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски в
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 21708/2024 г.
по описа на СРС, 151 състав, в частта относно претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за разликата над сумата от 188, 45 лв. до пълния предявен
размер от 276, 87 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Б..“
№.. вх... ет. 4, АП..., срещу „т с” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я..“ № ..., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за
признаване за установено, че А. Г. Т., ЕГН **********, не дължи на „т с” ЕАД, следните
суми: 2352, 88 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2011 г. до 30.04.2013 г, ведно със законната лихва за периода от 27.12.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 188, 45 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.11.2011 г. до 12.12.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
19.05.2016 г. по гр.д. № ../2013 г., по описа на СРС, 80 състав, за принудителното събиране на
които е образувано изп.д. № ../2016 г. по описа на ЧСИ М М и изп.д. № ..2024 г. по опис на
ЧСИ В М, рег. № .. на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Б..“ №.. вх... ет. 4,
АП..., ДА ЗАПЛАТИ на „т с” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Я..“ № ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта, в която производството е прекратено, може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните, а в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6