ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260153 24.08.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и четвърти август две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1623 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна
жалба от Г.С.С., със съдебен адрес
***, подадена чрез пълномощник адв.С.К., против решение № 1189/02.06.2020
г., постановено по гр.д.№ 9811/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е
отхвърлен предявения от Г.С.С. иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване по
отношение на Д.К.Г. ***, че същият му дължи сумата от 68 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
– разходи за ремонт на двигателя на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“,
1.9 турбо дизел, рег.№ А 7498 КМ, направени за отстраняването на повреда,
причинена при ползването му на 14 и 15.08.2019 г., а именно запушването на дюзи
и ДПФ филтър, поради проникването на вода в горивната система, ведно със
законната лихва от 10.09.2019 г. до окончателното плащане, за която е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7660/2019 г. на БРС. С
решението Г.С.С. е осъден да заплати на Д.К.Г. сумата от 300 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно,
като противоречащо на материалния и процесуалния закон и постановено при
съществени процесуални нарушения. Счита се за неправилен извода на съда, че
ищецът не е доказал наличието на предпоставките по чл.45 ЗЗД, както с оглед
установеното по делото, така и предвид неправилното възприемане и обсъждане на
събраните доказателства. Според въззивника, относно противоправното поведение
на ответника е трудно осъществимо и почти невъзможно за ищеца да установи какво
точно ответникът е извършил по време на ползването на автомобила и как е било
причинено увреждането на двигателя, тъй като ищецът не е бил там, но по делото
е неоспорим факт, че автомобилът е бил предаден на ответника, ползван от
осигурен от него правоспособен водач и върнат на ищеца на следващия ден с отказ
за сключване на сделка за продажбата му. Сочи се, че за да обоснове извод за
недоказаност на исковата претенция, съдът е приел, че от показанията на
св.Пайова се установявали неизправности в техническото състояние на автомобила,
защото имало шумове и двигателят отделял черен дим, като в тази връзка,
въззивникът счита, че е некоректно да се приемат на доверие и безкритично
показанията на посочената свидетелка, тъй като тя е пряко заинтересована от
изхода на делото. Според въззивника, неправилно съдът е обсъждал и прекратяването
на регистрацията на автомобила, тъй като това не е станало поради техническата
му неизправност, а защото с него е било допуснато самостоятелно ПТП по пътя
Средец – Момина църква и с оглед икономическата неизгодност за възстановяването
му е бил бракуван, но това не означава, че е бил снет от отчет заради
техническа неизправност. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се разноските за двете инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в срока
по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.К.Г.,
подаден чрез пълномощника адв.К., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се изразява съгласие с изводите на първата инстанция, за което
се излагат съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд намира
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1623/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца Г.С.С. и постъпилия
писмен отговор от ответника Д.К.Г..
Да се връчи на страните препис
от настоящото определение, вкл. да се уведомят по телефона и по имейл чрез
процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.