Решение по адм. дело №479/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата н страните:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът Д. С. В., [ЕГН], със съдебен адрес за призоваване : [населено място], [улица](стар № 2), ет.4,чрез адвокат З. С., е предявил иск срещу ответника Районен съд гр.Пловдив, с адрес на призоваване [населено място], [улица]. За Ответник по иска е посочен Районен съд гр.Пловдив, който се твърди да е надлежен процесуално легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за вреди –неимуществени, причинени му от незаконосъобразен индивидуален административен акт - Заповед № 761/27.04.2021г., издадена от Председател на Районен съд град Пловдив, с която на основание чл. 327, ал.1 от Закона за съдебната власт, е обърнато внимание на съдия Д. В.. Изтъква обстоятелството, че посочената Заповед е отменена с влязло в сила Решение №2049/01.11.2021г., постановено по адм. дело № 1226/2021г. г. по описа на Административен съд – Пловдив, VI състав, което е оставено в сила с Решение № 6481 от 29.06.2022г., постановено по адм.дело № 406/2022г. на Върховен административен съд. Твърди се, че вследствие на отменения административен акт, ищецът претърпял неимуществени вреди. Времевият период, за който се претендират вредите е от 27.04.2021г. (издаването на административния акт) до 29.06.2022г. (влизане в сила на решението за неговата отмяна).

Неимуществените вреди се изразявали в преживените от ищеца притеснения и негативни емоции, влошаване отношенията на работното място, накърняване на доброто професионално име и авторитет сред колеги и студенти, притеснения относно бъдещото кариерно израстване, лична ангажираност и отделяне на времеви ресурс по повод изготвяне на жалба и защита срещу незаконосъобразната заповед, както и притеснения в семейството.

Причинените му неимуществени вреди определя в размер на сумата от 3 500 лева.

При така изложеното, ищецът претендира да му бъде присъдено парично обезщетение, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 лв.

Заявява се и претенция за присъждане на законната лихва, считано от 29.06.2022г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменен индивидуалния административен акт), до окончателното изплащане на обезщетението.

Съдът извърши правна квалификация на претенциите на ищеца съобразно изложените в исковата молба твърдения за факти и формирания петитум. При това намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с които се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган, при изпълнение на административна дейност.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа предявените искове. Намира същите за основателни и доказани с оглед събраните гласни и писмени доказателства, поради което моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък в о.с.з.

Ответникът – Районен съд гр.Пловдив оспорва така заявените искови претенции с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ както по основание, така и по размер. Подробни съображения са изложени в депозиран по делото писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

ІІ. По допустимостта:

Съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу Районен съд гр.Пловдив е подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Искът е подаден от правоспособно физическо лице, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен със сила на пресъдено нещо. Искът е насочен против ответник - ЮЛ, с надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на чл. 205 от АПК. Законът за съдебната власт (ЗСВ) определя съдилищата като отделни юридически лица, което потвърждава тяхната правна самостоятелност. Така съдилищата разполагат със собствена правосубектност, което им позволява да бъдат субекти на правни отношения и да действат в правния мир самостоятелно, както и всяко друго юридическо лице. Съгласно чл.65 от Закона за съдебната власт всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице. Следователно Районен съд Пловдив е орган на съдебната власт в Република България, ЮЛ на бюджетна издръжка (чл.361, ал.2 от Закона за съдебната власт.) Поради това Районен съд гр.Пловдив е надлежен процесуално легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК по предявения иск. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, доколкото обезщетенията за вреди, причинени от административна дейност се търси на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, като съгласно чл. 1, ал.2 от същия специален закон такъв иск се разглежда по реда установен в АПК. Така и в този смисъл е Определение № 930 от 26.02.2025г. на Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, постановено по гр. дело № 400/2025г. по спор за подсъдност. В него е прието, че разпореждането по чл.327 от Закона за съдебната власт до съответния магистрат притежава качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Обръщането на внимание на съответния магистрат е вътрешно организационна мярка с дисциплиниращ и превантивен ефект, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции. В случая мястото на увреждането и настоящият адрес на ищеца е [населено място] и спорът е местно подсъден на Административен съд Пловдив.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната Заповед № 761/27.04.2021г. на Председателя на Районен съд град Пловдив е отменена с влязло в сила Решение № 2049/01.11.2021г., постановено по адм. дело № 1226/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Исковата молба отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е от дееспособно лице. Изводът е, че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват пречките за това.

Съвкупната преценка на посочените по - горе обстоятелства обоснова извода, че предявената исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Тъй като страните не постигнаха разрешаване на спора чрез спогодба или медиация, то релевантните факти следва да бъдат установени по предвидения процесуален ред, чрез преценка на събраните при съдебното следствие доказателства.

ІІІ.По доказателствата :

Разпределението на доказателствената тежест е изяснено на страните с Определение № 2139 от 06.03.2025г. за насрочване на делото, в о.с.з. на 02.04.2025г. Указано е на ищеца, на основание чл. 7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл. 154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се осъществили фактите, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди(неимуществени), които са причинени от акт на административен орган (отменен като незаконосъобразен по съответния ред), който административен акт е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи доказателства за вида и интензитета на негативните преживявания, които твърди да е преживял.

По делото са приети писмени и гласни доказателствени средства. Приложено е за послужване адм.д. № 1226/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. Между представените пред съда (с исковата молба) и допълнително представените в първото по делото съдебно заседание доказателства, няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК. Изслушани са двама свидетели по искане на ищеца, по въпросите касаещи неимуществените вреди.Не са четени нарочни определения на съда за приети за безспорни между страните факти.

Съдът, на основание чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Издири относимата редакция на приложимия материален закон. В резултат на тази аналитична дейност, съдът достигна до следните изводи :

ІV. За фактите:

Безспорни между страните са следните установени факти и обстоятелства :

1. Със Заповед № 761/27.04.2021г., издадена от Председател на Районен съд Пловдив на основание чл. 327, ал.1 от Закона за съдебната власт, е обърнато внимание на съдия Д. В. за допуснати от него нарушения по движението на 31 дела, изразяващи се в забавяне насрочването им в открито съдебно заседание и забавяне движението по гр.д № 11693/2018г.

2. Заповедта е обжалвана от Д. С. В. пред Административен съд Пловдив. По повод обжалването е образувано адм.д. № 1226/2021г. по описа на съда. С Решение № 2049 от 01.11.2021г.. Административен съд гр.Пловдив е отменил процесната заповед, като материално незаконосъобразна,издадена при липса на предпоставките за нейното издаване. Решението е оставено в сила с Решение № 6481 от 29.06.2022г., постановено по адм.дело № 406/2022г. на Върховен административен съд.

3. Не е спорно по делото, че през процесния период ищецът – Д. С. В., е заемал длъжност "съдия" в Районен съд град Пловдив.

4. От събраните писмени доказателства се установява, че след издаване на Заповед № 761/27.04.2021г., от Председател на Районен съд Пловдив, са отправени три предложения за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно освобождаване от длъжност“, по отношение на Д. С. В., по които са образувани три дисциплинарни производства, а именно: дисциплинарно дело № 3/2021г., дисциплинарно дело № 6/2021г. и дисциплинарно дело № 2/2022г. по описа на Съдийската колегия към ВСС, които дисциплинарни производства, са приключили с влязли в сила Решения на ВСС да не се налага дисциплинарно наказание.

5. От събраните писмени доказателсва се установява също така, че в интернет – страниците lex.bg и defacto.bg са изнесени медийни публикации относно подаден сигнал от Д. С. В. до Съдийската колегия на ВСС по отношение на действията от страна на председателя на Районен съд град Пловдив и относно образувана подписка на съдии в СРС в защита на съдия Д. С. В..

6. Видно от писменото доказателство на л.26 от делото, Д. С. В. е бил задочен докторант и е провеждал семинарни занятия със студенти по учебната дисциплина „Граждански процес“ в Пловдивски уневирситет „Паисйй Хилендарски“ за учебните 2021г./2022г., 2022/2023г. и 2023г./2024г.

Писмените доказателства по делото, установяващи посочените обстоятелства не са оспорени по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание.Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за релевантните в процеса факти и обстоятелства.

От показанията на разпитаните свидетели по делото се установяват по безпротиворечив начин преживените от ищеца притеснения и негативни емоции, в резултат на издадения незаконосъобразен акт, като се установява влошаване отношенията на работното място, накърняване на доброто професионално име и авторитет на ищеца сред колеги и студенти, притеснения относно бъдещото кариерно израстване, лична ангажираност и отделяне на времеви ресурс по повод изготвяне на жалба и защита срещу незаконосъобразната заповед, както и притеснения в семейството. В тази насока се установява, че производството по издаване и обжалване на административния акт е било изключително психологически натоварващо и емоционално изхабяващо за ищеца. Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на разпитаните лица.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

V. За правото:

Предмет на делото е осъдителна искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от административен деликт и по-точно незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден от административен орган при осъществяване на административна дейност. Националното право урежда тези отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обнародван в ДВ бр.60 от 1988 г., в сила от 01.01.1989 г., с посл. изменения). Отмяната на административния акт е осъществено при действието на ЗОДОВ. Правното основание на предявения иск е чл. 1, ал.1 от същия закон. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включва кумулативното наличие на следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е приложимия материален закон : незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Доколкото в АПК няма специални правила, доказателствената тежест в процеса, по общото правило регламентирано в чл.154 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК, за доказване предпоставките за ангажиране на отговорността, е на ищеца, като лице претендиращо настъпването на благоприятни правни последици от проявлението на очертания фактически състав. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

В случая искът е предявен за сумата в размер на 3 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца притеснения и негативни емоции, влошаване отношенията на работното място, накърняване на доброто професионално име и авторитет сред колеги и студенти, притеснения относно бъдещото кариерно израстване, лична ангажираност и отделяне на времеви ресурс по повод изготвяне на жалба и защита срещу незаконосъобразната заповед, както и притеснения в семейството.

Както вече се посочи, държавата дължи репариране на всички преки и непосредствени вреди, вкл. и неимуществени, резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Такъв незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност безспорно е налице в процесния случай. Няма спор между страните, че процесната Заповед № 761/27.04.2021г., на Председателя на Районен съд гр.Пловдив, съставляваща индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, е отменена като незаконосъобразна с Решение № 2049/01.11.2021г. (влязло в сила на 29.06.2022г.), постановено по адм. дело № 1226/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на административния ръководител на Районен съд гр.Пловдив, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт. Следователно, дължима е преценка, установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото, претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт.

В тази насока преди всичко следва да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и в съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства. В обсъждания контекст, съдът намира, че е житейски нормално и логично ищецът да изпита притеснения, смущения и неудобство от самият факт на незаконосъобразно издадена по отношение на него заповед за обръщане на внимание по реда на чл.327, ал.1 от ЗСВ. Само по себе си, обръщането на внимание като дисциплинарна мярка във връзка с организацията на работата на магистрата, представлява по естеството си, накърняване на персонални интереси на съответния магистрат и е в състояние да причини неимуществени вреди, изразяващи се в посочените по-горе негативни изживявания, а евентуално засягане и на доброто му име в обществото и сред професионалната общност. Несъмнена причина за притеснения, смущения и неудобство представлява и осъзнатата необходимост от водене на последващи съдебни спорове с цел евентуална отмяна на заповедта, както и за вероятното негативно отношение у ръководството, което ще бъде причинено от обжалването на същата. Независимо от горното, следва да се посочи, че в случая от изслушаните свидетелски показания ясно и конкретно са установени, както увреждането на защитените от правото блага и интереси, така и точния вид и интензитет на негативните преживявания у ищеца. От свидетелски показания се установява, че действително, в резултат на незаконосъобразната заповед, ищецът е бил видимо силно напрегнат, притеснен и обезпокоен от засягане на доброто му име в професионалната общност и за кариерното си израстване, възникнали са притеснения в семейството му. Съобразно установената практика на ВКС и ВАС, твърдените негативни изживявания следва да са конкретно посочени в исковата молба и доказани от ищеца с пълно главно доказване, както това е сторено в процесния случай. Както бе казано, свързаните с издаване на процесната заповед негативни преживявания на ищеца, следва впрочем и да се презюмират, като чисто житейско предположение. Доколкото и става въпрос за типични негативни преживявания, свързани с едно такова явление, съдът приема, че негативните емоции и моралните терзания, които е изпитал ищеца са установени и доказани извън всяко разумно съмнение, както изисква практиката и на ВКС и ВАС и същите са закономерна и адекватна последица от незаконосъобразно издадената заповед на административния ръководител на Районен съд град Пловдив. Следва да се отбележи и установения по делото факт, че непосредствено след издаване на процесната заповед, и по времето на нейното обжалване, срещу ищеца са се е провеждали и дисциплинарни производства пред ВСС, които са приключили с влезли в сила Решения на ВСС да не се налага дисциплинарно наказание. Това обстоятелство от своя страна, несъмнено също представлява източник на безпокойство и дискомфорт, но в случая от показанията на свидетеля Х. И. се установява по безпротиворечив начин, че интензитетът на породените безспокойство и дискомфорт у ищеца, е бил по - висок, вследствие първото по ред производство, а именно : производството по издаване на процесната заповед, което събитие е било изключително психологически натоварващо и емоционално изхабяващо за ищеца. В този ред на мисли, съдът намира, че несъмнено в случая са налице и други обстоятелства, които са допринесли за негативните емоции на ищеца през процесния период, но процесното административно производство, се е откроявало с по - висок интензитет на негативните емоционални преживявания, спрямо останалите производства. Казано с други думи, в комплекса от каузални фактори, производството по издаване и обжалване на процесната заповед е такова, което е въздействало върху ищеца с по-висок интензитет от останалите производства и е оказало по – ярък отпечатък.

Все в обсъждания контекст, и за пълнота, е необходимо в случая да се посочи, че доколкото в съвременното демократично общество информирането на обществеността за дейността на органите на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет е присъща и неизбежна последица от тази дейност, разграничаването на вредите на такива, причинени от самия административен акт и от неговото медийно отразяване е невъзможно и ненужно. Обективното отразяване от страна на медиите на настъпило събитие не може да бъде само по себе си вредоносен фактор, тъй като не е незаконосъобразно. Освен това, то е присъщо на настъпилото обществено-значимо събитие, като именно последното събитие, е вредоносният факт, който е правопораждащ за деликтната отговорност на държавата.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 27.04.2021г., когато е била издадена отменената като незаконосъобразна заповед, до 29.06.2022г., когато е влязло в сила решението за нейната отмяна, ищецът е преживял неудоволствени изживявания – притеснения и негативни емоции, влошаване отношенията на работното място, накърняване на доброто професионално име и авторитет сред колеги и студенти, притеснения относно бъдещото кариерно израстване, лична ангажираност и отделяне на времеви ресурс по повод изготвяне на жалба и защита срещу незаконосъобразната заповед, както и притеснения в семейството, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.

В обсъждания контекст следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. Причинната връзка е зависимост, при която деянието(в случая незаконосъобразната заповед) е предпоставка за настъпването на вредата. Пряка причинно-следствена връзка е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата. Освен това, причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично в т. 2 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ. В случая такава фактическа връзка съществува, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в посочените в исковата молба негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Писмените и гласни доказателства, в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконната заповед. Наличието на паралелно действала по същото време друга причина (водени срещу ищеца дисциплинарни производства), не изключва действието на процесната Заповед, която, каза се, е била с по - висок интензитет на въздействие, спрямо останалите производства. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

В ЗОДОВ не е регламентиран реда за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, приложение следва да намери нормата на чл. 52 от ЗЗД. Според посочената норма обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД също така, не е абстрактна категория. Според доктрината и съдебната практика (ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС № 4/30.10.1975 г. – задължителни за съда при постановяването им, според действащия устройствен закон за съдсебната власт и неизгубили понастоящем значение), при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди, следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от непозволеното увреждане - характерът на деянието, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, вината на деликвента, последиците от деянието, възрастта на увредения, инфлационните процеси за времето от увреждането, личността на увредения и др. Според разясненията в задължителна съдебна практика, обезщетението за неимуществени вреди е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, като нравствените, емоционалните, психическите, психологическите терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото и др. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Справедливостта каза се, не е абстрактно понятие, поради което и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения. В този смисъл, като база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъдат съобразени характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане още и на икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната, в контекста и на инфлационните процеси, към датата на увреждането, като размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение в случая е и създадения от съдебната практика на ВКС и ВАС ориентир при определяне размера на обезщетението, относим към аналогични случаи.

Отчитайки посочените до тук обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен изцяло, досежно пълния претендиран размер при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 лева. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените негативните емоционални преживявания и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост, в т.ч. при съобразяване на съдебната практика по идентични дела.

Предвид горното, съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди за доказана по основание и по размер, като следва да бъде уважена, като бъде присъдена сумата в размер на 3 500 лева, определена от съда по справедливост, представляващи обезщетение, на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди, представляващи преживените от ищеца притеснения и негативни емоции, влошаване отношенията на работното място, накърняване на доброто професионално име и авторитет сред колеги и студенти, притеснения относно бъдещото кариерно израстване, лична ангажираност и отделяне на времеви ресурс по повод изготвяне на жалба и защита срещу незаконосъобразната заповед, както и притеснения в семейството, свързани със Заповед № 761/27.04.2021г. на Председателя на Районен съд гр.Пловдив, отменена като незаконосъобразна с Решение № 2049/01.11.2021г., постановено по адм.д. № 1226/2021г. на Административен съд Пловдив.

Основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният акт. Ето защо, претенцията за присъждане на лихви следва да бъде уважена,така както е претендирана, като следва да се присъди законна лихва върху уважената главница от 3500 лева, считано от 29.06.2022г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, отменящо заповедта) до окончателното й изплащане.

VI.За разноските:

С оглед изхода от спора, на ищеца се дължат направените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева - заплатена държавна такса и 550 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, изр.2-ро, във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Районен съд град Пловдив, с адрес на призоваване [населено място], [улица], да заплати на Д. С. В., [ЕГН], със съдебен адрес за призоваване : [населено място], [улица] (стар № 2), ет.4,чрез адвокат З. С., сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, представляващи преживените притеснения и негативни емоции, влошаване отношенията на работното място, накърняване на доброто професионално име и авторитет сред колеги и студенти, притеснения относно бъдещото кариерно израстване, лична ангажираност и отделяне на времеви ресурс по повод изготвяне на жалба и защита срещу незаконосъобразната заповед, както и притеснения в семейството, в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед № 761/27.04.2021г. на Председателя на Районен съд град Пловдив, отменена с Решение № 2049/01.11.2021г., постановено по адм.д. № 1226/2021г. на Административен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Районен съд град Пловдив с адрес на призоваване [населено място], [улица], да заплати на Д. С. В., [ЕГН], със съдебен адрес за призоваване : [населено място], [улица](стар № 2), ет.4,чрез адвокат З. С. сумата от 560 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.