Р Е Ш Е Н И Е
№ 145/1.3.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав,
в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Янка
Вукева с участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа докладваното от
съдия Хубчева к.а.н. дело № 35 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Й.С.Т.
– управител на „Агротексим“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
чрез пълномощника адв. А.И. срещу Решение № 727 от 24.11.2021 год. постановено по
административно - наказателно дело № 1670 от 2021 год. по описа на Районен съд
– Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш за налагане на
административно наказание „глоба“ Серия К № 4448649, издаден от ОД на МВР –
Пазарджик на Й.С.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия, в размер на 400,00
(четиристотин) лева. Със същото решение е осъдена Й.С.Т.,
с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Пазарджик сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева разноски.
В
касационната жалба и в депозираната до съда молба на 11.02.2022 год. от
процесуалния представител на касатора е изложено становище по същество на спора,
в което се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради
неправилно приложение на материалния закон и на
процесуалния закон – отменителни касационни основания по чл. 348, ал. 2 и
ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита, че първоинстанционният
съд не е изяснил спора от фактическа страна, касаеща евентуалната пътна
сигнализация в участъка на движение на моторното превозно средство (МПС), както
и кой водач го е управлявал. Сочи, че по делото е изслушан свидетелят Б.Т. и с
оглед приетите и неоспорени гласни доказателства пред инстанцията по същество е
заявено, че в деня на нарушението същият е управлявал автомобила. Моли се за
отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на
спора, с което да се отмени процесният електронен фиш, а при условията на
алтернативност – делото да върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане
от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски, с оглед депозирания
списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР – Пазарджик, представлявана от директора, чрез пълномощника главен
юрисконсулт К. П., в писмена защита от 07.02.2022 год., оспорва касационната
жалба с доводи за нейната необоснованост и моли за отхвърлянето й. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 100,00 (сто) лева, а при условията на алтернативност – прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна, имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на Й.С.Т. *** срещу електронен фиш за налагане на „глоба“ за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4448649, издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с който Й.С.Т.
– представител на „Агротексим“ ЕООД е санкционирана за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от същия закон, във връзка
с чл. 182, ал. 1, т. 4 от процесния е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева. В електронния фиш е посочено,
че на 03.02.2021 год., в 10.20 часа в гр. Пазарджик, бул. „Г. Бенковски“ № 153,
в посока на движение към кръстовище с ул. „Ст. Ангелов“ при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, е установено извършване на нарушение при управление на МПС „Хюндай И Х 35“, вид „товарен автомобил“, с рег. № ***,
с установена скорост на движение от 82 км/ч, при превишена стойност на
скоростта 32 км/ч, като извършеното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 11743bb, при отчетен толеранс – 3 км/ч.
С обжалваното първоинстанционно решение районният съд е
потвърдил процесния електронен фиш (ЕФ) като е установил, че не са налице
основания за неговата отмяна. Изложил е съображения за неговата материалната и
процесуална законосъобразност. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми
реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а административното нарушение е било
установено и заснето с техническо средство, изрично посочено и конкретизирано в
ЕФ, което е било технически изправно и годно. При разглеждане по същество на
спора, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел за безспорно доказано вмененото
нарушение по ЗДвП, за което, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на физическото лице, в
качеството му на собственик на товарния автомобил, с който е извършено
нарушението, с налагане на предвиденото в закона по вид и размер
административно наказание.
Решението е правилно.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като настоящата касационна инстанция изцяло
споделя извода на съда, че съдържанието на обжалвания електронен фиш е
съобразено с изискванията на специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочени
са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за
наличието на административно нарушение, като са описани конкретните параметри
на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност, посочена е
правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. В
случая са спазени всички нормативно изискуеми предпоставки за санкциониране
неправомерното поведение на касатора при управление на МПС /с превишена
скорост/ чрез издаване на електронен фиш.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от районния
съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното при
управление на МПС „Хюндай И Х 35“, вид „товарен
автомобил“, с рег. № **** нарушение, поради което правилно за това нарушение е
наложена санкция на собственика на автомобила Й.С.Т., в качеството й на
управител на „Агротексим“ ЕООД. От извършена от съда
справка в интернет страницата на Търговски регистър се потвърждава
обстоятелството, че Й.С.Т. към датата на извършване на нарушението е била
управител на „Агротексим“ ЕООД и ползвател на процесния товарен автомобил,
видно от приложената по делото справка за промяна на регистрацията и справка за
собствеността на автомобила - л. 30 от първоинстанционното дело. Посочените
обстоятелства не са оспорени пред инстанцията по същество, както и пред
настоящата съдебна инстанция, поради което правилни са изводите на съда за
приложение на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 21, ал. 1 от
процесния. Административнонаказателната отговорност на Т. е ангажирана на
основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, а именно като управител на търговското дружество,
собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано
процесното нарушение. Оплакванията, изложени пред настоящата съдебна инстанция,
че съдът не е изяснил спора от фактическа страна и не е съобразил приетите по
делото устни свидетелски показания на Б. Т., са неоснователни. Свидетелят е
заявил, че в деня на нарушението е управлявал превозното средство, но при липса
изпълнението на хипотезата на чл. 188, ал. 5, изречение второ, предл. второ от
ЗДвП, а именно, че в 14-дневен срок от получаване на ЕФ с обратна разписка
собственикът предоставя в съответната териториална структура на Министерство на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на МПС. С предложение трето и
четвърто от същата разпоредба е прието, че на лицето, посочено в декларацията,
се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 от същия закон за извършено
нарушение, а първоначално издаденият фиш се анулира. В разглеждания случай,
неотносими са свидетелските показания на Т., тъй като законодателят изрично е
регламентирал процедурата по оборване на автора на нарушението. Касационният
жалбоподател не е изпълнил нормативното изискване, въведено от законодателя с
нормата на чл. 188, ал. 5, изречение второ, предложение второ от ЗДвП за
попълване на писмени доказателства от негова страна относно установяване на
водача на превозното средство. Също така декларация от управителя е необходима
при констатираната безспорност на нарушението, извършването на което не се
отрича и от самия извършител, какъвто е настоящият случай.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита,
че правилни са изводите на Районен съд – Пазарджик, че при издаване на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е правилно
приложен. Споделя изцяло доводите на съда за законосъобразност на процесния ЕФ. Последният е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдържанието му съответства
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, отразява териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на снимков материал – 5 броя. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, както и
устройството, с което е установено нарушението. Първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,
поради което е постановил правилно и обосновано решение. С оглед извършената
служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира,
че същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, в сила от
23.12.2021 год., в полза на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП). С оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ касационният жалбоподател да се осъди да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 727 от 24.11.2021 год.
постановено по административно - наказателно дело № 1670 от 2021 год. по описа
на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Й.С.Т.,
с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Пазарджик сумата в размер на 100,00
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/