Р Е
Ш Е Н И Е
№ 550 15.01.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр. д. № 524 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Христо Минчев, БАК, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Македония“ 61-63, офис 1, против А.Д.В., с ЕГН **********, и *******та му В.Д.В., с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, с която е предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между ищеца и първия ответник с нотариален акт от 0*.0*.20**г., вписан в АВ-СВ Несебър с дв.вх.рег.№*, акт *, том *, дело №*/20**г. договор, с който ищецът Д.С.В. е прехвърлил на ответника А.Д.В. недвижим имот (придобит в режим на СИО с ответницата В.Д.В.) срещу задължение за издръжка и гледане.
Предмет на договора, чието разваляне
се иска, е прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот, находящ се в гр.Н., ул.„Л. “ №**, а именно: 2/3 ид.ч. от Жилище -
апартамент №*, в жилищен блок **, в квартал 92, парцел I по плана на гр.Н.,
находящ се на първи етаж от сградата, с площ от 108 кв.м., състоящ се от кухня,
хол и три спални, коридор, три тераси, баня и тоалетна, ЗАЕДНО с избено
помещение №2 с площ от 8.96 кв.м., ЗАЕДНО със сервизно помещение в избения етаж
с площ от 7.36 кв.м., ЗАЕДНО с Гараж №2 на площ от 16.82 кв.м, ведно с 16.14%
от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, които по
одобрените КК и КР на гр.Несебър представляват: Самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 51500.502.395.1.2, с адрес на имота гр.Н., ул.„Л.“ №**,
ет.*, ап.*, с предназначение -
жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 108 кв.м., при съседни СОС: на
същия етаж - няма, под обекта – 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11,
51500.502.395.1.10, 51500.502.395.1.9, 51500.502.395.1.8 и 51500.502.395.1.7,
над обекта – СОС 51500.502.395.1.4; ГАРАЖ №2, представляващ Самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.7, с адрес на имота гр.Н.,
ул.„Л.“ №**, ет.*, с
предназначение - гараж в сграда, на едно ниво, с площ от 16.82 кв.м., при
съседни СОС: на същия етаж - 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11,
51500.502.395.1.8, под обекта - няма, над обекта – СОС 51500.502.395.1.2;
Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.15, с адрес на
имота гр.Н., ул.„Л.“ №**,
ет.*, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в
сграда, на едно ниво, с площ от 22.00 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж -
51500.502.395.1.14, 51500.502.395.1.13, 51500.502.395.1.16, под обекта - няма,
над обекта - СОС 51500.502.395.1.1.
Исковата молба е надлежно вписана. С
определение на въззивната инстанция, ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса по делото, поради липса на финансова възможност да я заплати.
Твърди се, че на 03.01.2019г. между ищеца и ответника А.В., негов ***, е
сключен договор във формата на нотариален акт, вписан в АВ-СВ Несебър с
дв.вх.рег.№*, акт *, том *, дело №*/20**г.,
по силата на който ищецът прехвърлил собствения си недвижим имот, подробно
описан по-горе, срещу поетото от ответника А.В. неделимото и непрехвърлимо
задължение да осигури на ищеца изцяло и в пълен обем издръжка и гледане, като
му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега. Сочи се и, че към
момента на сключването на договора ответникът А.В. имал сключен граждански
брак, поради което имотът е придобит възмездно в режим на СИО с ответницата В.Д.В.,
******* на А.В.
Ищецът посочва още, че е останал на
живее сам в имота, тъй като ответниците живеели в друго домакинство, а след
сключване на договора, ответникът А.В. заминал в чужбина, където се намирал и
към датата на завеждане на иска.
Твърди се, че ответникът А.В. изобщо
не е започвал да изпълнява задълженията си за издръжка и гледане, а ответницата
В.В. веднъж седмично носела неголямо количество храна и измитала апартамента.
Ответниците плащали сметките за ел.
енергия. Това били единствените грижи, осигурявани от тях.
Ищецът бил с влошено здравословно
състояние поради ***** *****, с влошена ***** на ***** ******, с нужда от
продължителна рехабилитация, както и *****, и **** тип **. Поради ниската си пенсия бил в постоянен
недостиг на средства за храна, лекарства и ежедневните си разходи. Получавал
помощ и гледане не от ответниците, а от близки роднини и приятели. Сам заплатил
дължимия за процесния имот данък недвижими имоти и ТБО за 2019г. Твърди и че е
получавал телефонни заплахи от ответника А.В..
Налице било виновно неизпълнение на
задължението на ответниците, което било носимо, единно и неделимо, и следвало
да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно,
непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо, независимо от притежаваните
от прехвърлителя собствени средства. Позовава се на Решение №169 от
19.07.2013г. по гр.д. №1210/2012 г. на III
ГО на ВКС. Частичното неизпълнение било равнозначно на пълно неизпълнение.
Моли съда да развали договора на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Прилага доказателства. Претендира разноски.
Ответниците, редовно уведомени с
препис от исковата молба в срока по чл.131 ГПК представят отговор, с който
считат исковата молба за нередовна поради неконкретизиране на периода, за който
се твърди неизпълнение на договорните задължения, оспорват иска.
Ответниците оспорват фактическите
твърдения на ищеца, твърдят, че са полагали грижи за ищеца, но отношенията им
са се влошили поради намесата на ******та на последния, изразяваща се в
постоянен психически тормоз. Изтъква се, че ищецът недобросъвестно и с цел
разваляне на договора умишлено ги е възпрепятствал да изпълняват договорните си
задължения (в хипотезата на чл.81 ал.1 от ЗЗД).
Твърди се, че първият ответник нямал задължение за полагане на лични грижи, а ищецът бил наясно с обстоятелството, че от дълги години работел като шофьор на камион в чужбина. Същевременно втората ответница ежеседмично осигурявала на ищеца гледане и издръжка в обем подробно описан в отговора, като му готвела храна, осигурявала хранителни и други продукти, поддържала добра битова хигиена, перяла. Позовават се на липсата на писмено предупреждение с подходящ срок за изпълнение (чл.87, ал.1 от ЗЗД).
Изтъква се, че месец след сключване
на договора ищецът подписал нотариално заверена декларация, в която твърдял, че
е напълно удовлетворен от грижите и финансовите средства, които му се
предоставят от ответниците. След сключване на договора ответниците поканили
ищеца да се премести да живее при тях в Бургас, но той отказал и останал да
живее сам в процесното жилище в Несебър, от което ключ не им бил предоставен.
Ответниците предоставяли на ищеца и
финансови средства в размер на 50-100лв. в брой седмично. Отделно заплащали
сметките за ток, вода, мобилен телефон и кабелна телевизия. Освен това ищецът
получавал и сумата от наема на магазина, която до момента възлизала на 1200лв.
Ответниците заплатили и паметник за гроба на ******* на ищеца на стойност
1150лв., както и 1455лв. за погребението. Твърди се още, че от дълги години
ищецът бил пристрастен към комара и първият ответник погасявал и заемите му за
игра на машинките.
Сочи се, че в началото на март ищецът
започнал да изнудва ответниците за пари, като искал да му дават по 2000лв. на
месец, а в последствие отказвал седмичните суми, които получавал от ответниците, като настоявал за
2000лв. месечно. Вдигал скандали на ***** си, а в края на март престанал да
ѝ осигурява достъп до апартамента, не приемал пари и храна. Изгонил я и
от Клуба на пенсионера, където прекарвал времето си.
Ответниците продължили да изплащат
сметките на ищеца, както и постоянно да му предлагат да му дават пари и да се
грижат за него, но ищецът категорично отказвал. От месец май престанал да
отговаря и на телефонните им обаждания. Преместил се да живее при ****** си.
Прилагат доказателства. Претендират
разноски.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице предпоставките за разглеждане на предявения иск и не са налице процесуални пречки, приема, че искът за допустим.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка
на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени е иск с правно основание чл.87, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите от Д.С.В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв.Христо Минчев, БАК, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.
„Македония“ 61-63, офис 1, против А.Д.В., с ЕГН **********, и *******та му В.Д.В.,
с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, с която е предявен иск по
чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между ищеца и
първия ответник с нотариален акт от 0*.0*.20**г., вписан в АВ-СВ Несебър
с дв.вх.рег.№*, акт *, том *, дело №*/20**г. договор, с който ищецът Д.С.В. е прехвърлил на ответника А.Д.В.
срещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот (придобит в режим
на СИО с ответницата В.Д.В.) : недвижим
имот, находящ се в гр.Н., ул.„Л.“ №**, представляващ 2/3 ид.ч. от Жилище
- апартамент №*, в жилищен блок **, в квартал **, парцел I по
плана на гр.Н., находящ се на първи етаж от сградата, с площ от 108 кв.м., състоящ
се от кухня, хол и три спални, коридор, три тераси, баня и тоалетна, заедно с
избено помещение №2 с площ от 8.96 кв.м., заедно със сервизно помещение в
избения етаж с площ от 7.36 кв.м., заедно с Гараж №2 на площ от 16.82 кв.м,
ведно с 16.14% от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята,
които по одобрените КК и КР на гр.Несебър представляват: Самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.2, с адрес на имота гр.Н., ул.„Л.“ №**,
ет.*, ап.*, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 108
кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - няма, под обекта – 51500.502.395.1.12,
51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.10, 51500.502.395.1.9, 51500.502.395.1.8 и
51500.502.395.1.7, над обекта – СОС 51500.502.395.1.4; гараж №2, представляващ
Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.7, с адрес на
имота гр.Н., ул.„Л.“ №**, ет.*, с предназначение - гараж в сграда, на едно
ниво, с площ от 16.82 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж -
51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.8, под обекта - няма,
над обекта – СОС 51500.502.395.1.2; Самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 51500.502.395.1.15, с адрес на имота гр.Н., ул.„Л.“ №**, ет.*, с предназначение
- друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, с площ от 22.00 кв.м.,
при съседни СОС: на същия етаж - 51500.502.395.1.14, 51500.502.395.1.13,
51500.502.395.1.16, под обекта - няма, над обекта - СОС 51500.502.395.1.1.
Страните не спорят по
действителността на сключения договор за
издръжка и гледане, както и по индивидуализацията както на прехвърлените срещу
издръжка и гледане имоти. Спори се по изпълнението на задълженията на
ответниците да издържат и гледат ищеца в изпълнение на договора за издръжка и
гледане.
По отношение на
изпълнение на задължението за издръжка и гледане на ответниците , по силата на сключения с
ищцата договор за издръжка и гледане , съдът приема за установено следното :
От събраните писмени и гласни
доказателства, както и от съвпадащите твърдения на страните се установява, че на
0*.0*.20** год. ищецът е сключил с първия ответник и негов *** договор за
издръжка и гледане. Договорът е сключен във
формата на нотариален акт, вписан в АВ-СВ Несебър с дв.вх.рег.№*, акт *, том *,
дело №*/20**г., по силата на който ищецът прехвърлил собствения си недвижим
имот, подробно описан по-горе, срещу поетото от ответника А.В. задължение да поеме лично или чрез трети лица,
изцяло и в пълен обем издръжката и гледането на прехвърлителя, като му осигури
нормален и спокоен живот , какъвто е водил досега, до края на живота му. Към
момента на сключването на договора ответникът А.В. има сключен граждански брак,
поради което имотът е придобит възмездно в режим на СИО с ответницата В.Д.В., *******
на А.В.
Договорът е сключен
непосредствено след смъртта на *******та на ищеца и ***** на ответника, чието
погребение, видно от представените от ответниците доказателства за сключен
договор с погребална агенция е било на
05.11.2019 год. След смъртта на *******та си, ищецът е останал на живее сам в
имота, тъй като ответниците живеели в друго домакинство. Ответниците са с
регистриран настоящ адрес *** от 2007 година. Не се спори, че в средата на
месец януари, непосредствено след
сключване на договора, ответникът А.В. е заминал в чужбина, където се намирал и
към датата на завеждане на иска.
Твърдението на ищеца, че
ответникът А.В. не е изпълнявал задълженията си за издръжка и гледане лично, като
грижи за ищеца е полагала *******та му - ответницата В.В., не се оспорва пряко
от ответниците и не се опровергава от събраните писмени и гласни доказателства.
От събраните писмени доказателства може да се направи извод, че първите
действия на ответника В. са извършени след връчване на исковата молба на
12.06.2019 год. и се състоят в погасяване на задълженията на ищеца към негови
заемодатели за общата сума от 100лв. Ответницата веднъж седмично е посещавала ищеца,
с децата си, при които посещения му е носела храна, спално бельо и е почиствала
жилището. Ответниците са заплащали и
сметките за електричество, вода и телефон. Гореописаните грижи са полагани от
ответницата В. за периода от сключване на договора до края на месец март. От
твърденията на ответниците и разпитаните свидетели може да се направи извод, че
в края на месец март отношенията между страните по договора вече са влошени и
ищецът е отказал съдействие на ответницата В..
Ищецът е с влошено здравословно
състояние поради ****** ******, с влошена ******** на ****** *******, с установена
******* и ***** тип **. Поради ниската си пенсия е имал нужда от допълнителни
средства за храна, лекарства и ежедневните си разходи. Представени са доказателства,
че е заплатил сам и дължимия за процесния имот данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за 2019г. В договорът
няма изрична уговорка грижите да се осигуряват след преместване на ищеца в
жилището на ответниците , поради което съдът намира за неоснователно
възражението на същите, че ищецът е затруднил изпълнението на договора, като е отказал
да се премести да живее при тях в Б. и е
останал да живее сам в процесното жилище в Н.
Представената нотариално
заверена декларация, в която ищецът удостоверява, че е напълно удовлетворен от
грижите и финансовите средства, които му се предоставят от ответниците, е
неотносима , защото касае период преди края на месец март, когато е
преустановено полагането на грижи. Въпреки представените доказателства за
инцидентно предоставяне на парични суми в периода до края на м. март 2019 год.
, не са представени доказателства, нито се твърди, че ответниците са
трансформирали задължението си в парично, както и не се твърди, нито се представят
доказателства да е поискано от съда да трансформира задължението на ответниците
в парично през периода от настъпване на забавата на кредитора – 30.03.2019 год.
до приключване на събирането на доказателствата – 16.12.2019 год.
Съдът приема, че
погасяването на взетите от ищеца заеми от три лица за общо 100лв.,
неправомерното получаване от ищеца на дължимия на ответниците наем от търговско
помещение и изпращането на един пощенски запис за 150 лв. на 08.07.2019 год.,
не представляват трансформация на задължението им в парично. Единствено
последното действие би могло да се тълкува като такава трансформация, ако беше
направено своевременно, ежемесечно и в подходящ размер, за да бъде възприето за
заместващо грижата плащане.
В нотариалния акт
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, поради което
съдът приема , че издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и
други според нуждата на прехвърлителя и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Прехвърлителят
неоснователно е отказал да приеме издръжка и грижи в натура и се е поставил в
забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за
длъжника. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя
издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага
грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Кредиторът не е
длъжен да приема частично изпълнение - нерегулярно
и в непълен размер издръжка и грижи. Неоказването на съдействие от страна на
кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като
издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари.
Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за
съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за
трансформация на задължението за издръжка.
Като не са продължили
незабавно изпълнението на задължението си в пари и не са поискали от съда да
трансформира задължението им, ответниците виновно не са изпълнили задължението си
по договора. В този смисъл Решение №169 от 19.07.2013г. по гр.д. №1210/2012 г.
на III ГО на ВКС, Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков и Решение № 8 от 26.01.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2754/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла
Бояджиева, Решение № 402 от 21.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2014 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Решение № 439 от 22.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 90/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова.
В случая частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение.
Съдът намира предявения иск за разваляне на договора за
издръжка и гледане за основателен със следните аргументи :
Предявен
е иск с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за
издръжка и гледане поради неизпълнение на задължението на гледащия и
издържащия. Предпоставки за основателност на иска е да е налице виновно
неизпълнение на задължението, както и искащата развалянето страна да е
изпълнила задължението си по договора. Втората предпоставка е налице , с оглед
на липсата на спора по изпълнението на задължението за прехвърляне на
собствеността на процесния имот. С мотиви , изложени по-горе , съдът е приел ,
че по делото е доказано и неизпълнението на задължението за издържане и гледане
на ищеца. Обстоятелството, че той е възпрепятствал ответниците да го гледат и издържат не води до
освобождаването им от това задължение , но е предпоставка за трансформиране на
задължението им парично, в съответствие с цитираната по-горе съдебна практика.
Липсата на финансова възможност също не освобождава ответниците от задължението
им по договора , поради което дори да се доказани ограничените им финансова
възможности , ответниците е следвало да поискат трансформация на задължението
си в парично , за да останат изправна страна по договора. Съгласно
задължителната съдебна практика при неоправдано неприемане от кредитора на
изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по алеаторния
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и
гледане, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично като
плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи
размера й. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и
грижи в натура, той се поставя в забава, което
позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за
длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава,
длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но
продължава да бъде в неизпълнение.
В настоящия случай ответниците не са
трансформирали , нито са поискали от съда да трансформира задължението им в
парично , поради което са в неизпълнение , което води до основателност на
претенцията на ищцата за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Като последица от уважаването на иска, ответниците
следва да заплатят направените разноски по делото и държавни
такса по предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД , по сметка на ОС-Бургас.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответниците дължат държавна
такса в размер на 635,02лв. – представляващи държавна такса по предявения иск.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде присъдено дължимото адвокатско
възнаграждение на процесуалния
представетил на ищеца в размер 2435лв., както и съдебни разноски в размер на
300лв. , които суми следва да бъде заплатени от ответниците.
Мотивиран от изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения между Д.С.В. с ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, договор за издръжка и
гледане - нотариален акт от 0*.0*.20**г., вписан в АВ-СВ Несебър с дв.вх.рег.№*,
акт *, том *, дело №*/20**г. за
следния недвижим имот (придобит в режим на СИО с ответницата В.Д.В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***), с който се прехвърля
правото на собственост върху имот, находящ се в гр.Н., ул.„Л.“ №**,
представляващ 2/3 ид.ч. от Жилище - апартамент №*, в жилищен блок **, в квартал
92, парцел I по плана на гр.Н., находящ се на първи етаж от сградата, с площ от
108 кв.м., състоящ се от кухня, хол и три спални, коридор, три тераси, баня и
тоалетна, заедно с избено помещение №2 с площ от 8.96 кв.м., заедно със
сервизно помещение в избения етаж с площ от 7.36 кв.м., заедно с Гараж №2 на
площ от 16.82 кв.м, ведно с 16.14% от общите части на сградата и от правото на
строеж върху земята, които по одобрените КК и КР на гр.Несебър представляват:
Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.2, с адрес на
имота гр.Н., ул.„Л.“ №**, ет.*, ап.*, с предназначение - жилище, апартамент, на
едно ниво, с площ от 108 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - няма, под
обекта – 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.10,
51500.502.395.1.9, 51500.502.395.1.8 и 51500.502.395.1.7, над обекта – СОС
51500.502.395.1.4; гараж №2, представляващ Самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 51500.502.395.1.7, с адрес на имота гр.Н., ул.„Л.“ №**, ет.*, с
предназначение - гараж в сграда, на едно ниво, с площ от 16.82 кв.м., при съседни
СОС: на същия етаж - 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.8,
под обекта - няма, над обекта – СОС 51500.502.395.1.2; Самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.15, с адрес на имота гр.Н., ул.„Л.“
№**, ет.*, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно
ниво, с площ от 22.00 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж -
51500.502.395.1.14, 51500.502.395.1.13, 51500.502.395.1.16, под обекта - няма,
над обекта - СОС 51500.502.395.1.1.
ОСЪЖДА А.Д.В., с ЕГН **********, и *******та
му В.Д.В., с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, да заплатят на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас , държавна такса в размер на 635,02лв.
ОСЪЖДА А.Д.В., с ЕГН **********, и *******та
му В.Д.В., с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: *** да заплатят на Д.С.В.
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Христо Минчев, БАК, с
адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Македония“ 61-63, офис 1 съдебни разноски в размер на 2735лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: