Решение по КНАХД №504/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Русе против решение № 237 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 580/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-2500168 от 17.03.2025 г., издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на „Лайтдаш“ ЕООД, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр.чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева и е осъдена ИА ГИТ да заплати на дружеството направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател претендира отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна възззивният съд е установил, че на 29.01.2025 г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на „Лайтдаш“ ЕООД, с обект на контрол шивашки цех, находящ се в гр. Русе, ул. „Плиска“ № 52. По време на проверката контролните органи констатирали, че няколко лица, едно от които К. И. С., напускали от заден вход работните помещения на горепосочения шивашки цех. След като ги пресрещнали пред входа служители от Д ИТ - Русе наредили на излизащите от цеха лица да влязат обратно в производствената сграда. Била извършена административна проверка на юридическото лице-въззивен жалбоподател, като същевременно на лицето С. била предоставена декларация с правно основание чл. 399 от КТ, в която С. посочил, че на предходната дата 28.01.2025 г. не е престирал труд в предприятието, а на 29.01.2025 г. /деня на проверката/ бил полагал труд като „спомагателни шивашки дейности“ /според обстоятелствената част на АУАН и НП/, с работно време от 08:30 ч. – 17:00 ч. и неуговорено трудово възнаграждение. В декларацията С. посочил също, че не желае да сключи трудов договор. По време на извършване на проверката служител в Д ИТ - Русе издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, в което предписал работодателят да предложи на работника сключване на писмен трудов договор. Предвид горните обстоятелства и след покана на дружеството-въззивен жалбоподател бил съставен АУАН № 18-2500168 от 14.02.2025 г., а впоследствие въз основа на АУАН било издадено и обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление.

При тези фактически констатации, за да отмени оспореното пред него наказателно постановление, районният съд приел от правна страна, че извършеното нарушение не е доказано, тъй като от установените по въззивното дело фактически обстоятелства не се доказвало по категоричен и несъмнен начин, че лицето К. И. С. е престирал труд „спомагателни шивашки дейности“ по трудово правоотношение на посочените в акта и НП дата и час.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Въззивният съд правилно и обосновано е приел, че нарушението на чл. 62, ал. 1 вр.чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда не е доказано по несъмнен и безспорен начин да е извършено от санкционираното дружество.

Действително, в случая АНО е дал вяра едностранчиво на приложената по делото декларация, попълнена от лицето К. И. С., който обаче в качеството си на свидетел по делото дава показания относно това, че преди административната проверка не е престирал какъвто и да е труд, не е бил облечен с работно облекло, а той и другите лица са изчаквали представляващия дружеството, за да обсъдят евентуално бъдещо сключване на трудови договори и на каква длъжност.

Контролираната съдебна инстанция правилно е ценила събраните гласни доказателства, като е счела, че показанията на св. С. се потвърждават и от текстово заявеното от него в процесната декларация, че по време на проверката същият не е престирал труд в шивашкия цех, към него момент не е желаел да сключи трудов договор с дружеството-касационен ответник /според декларацията това е „Елена Фешън“, а не дружеството-касационен ответник/, нямал е уговорено трудово възнаграждение. Не без значение за правилното решаване на спора е и фактът, че според показанията на св. С., той се затруднявал да попълни процесната декларация и за това получил съдействие чрез диктуване от служител на Д ИТ - Русе какво да напише в нея.

Касационната инстанция споделя и виждането на РС – Русе, че подписването впоследствие от С. на трудов договор № 28 от 06.02.2025 г. по програма/проект „Младежка заетост+“ било за заемана от него длъжност „крояч, текстил“, а не „спомагателни шивашки дейности“ и с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ за срок от 9 месеца, от които изпитателен срок от 6 месеца, като това е станало по други обективни причини - актуализиране на КИД за дружеството-касационен ответник, кандидат по проект „Младежка заетост+“, както и последващо съгласие на С. да сключи трудов договор, а не поради издаденото на 29.01.2025 г. постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение, в което служител на Д ИТ - Русе предписал на работодателя да предложи на работника - св. С. сключване на писмен трудов договор.

Недоказването от страна на АНО по безспорен начин на обстоятелството имало ли е качеството работник лицето К. И. С. в санкционираното дружество на 29.01.2025 г., респ. полагал ли е труд по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, води до незаконосъобразност на обжалваното пред първата съдебна инстанция НП.

С оглед горното, като е отменила оспореното пред нея наказателно постановление, първата съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 63в от ЗАНН вр.чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 580/2025 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.