№52
гр. Силистра, 22.04.2020 год.
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
проведено на тринадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
Огнян Маладжиков
При
секретаря М. Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Краева въззивно гражданско
дело № 305/2019
год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
I.А.К.,
обжалва Решение № 58 от 17.04.2019г., постановено по гр.д.№700/2018г. по описа
на Районен съд — гр. Дулово, с което се отхвърлят исковете му по чл. 415 от ГПК
във връзка с чл.59 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ЕТ СИБЕЛ-
БИЛГИН АХМЕД с ЕИК828028134 дължимост на следните суми: 480.00 лв.,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от
ползването на собствеността върху 6 дка в идеални части от ползваните от
длъжника 27 дка от имот с идентификатор 12022.30.5 в землището на с.Вокил. за стопанската 2015/2016 година по 80 лева на
декар;767.28 лева- обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от
ползването на собствения на кредитора имот- нива с площ от 3.197 дка в землището
на с.Вокил за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 години на имот с
идентификатор 12022.34.12.;законната лихва върху двете суми считано от
02.10.2018 година до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед
№345 от 08.10.2018 година по ч.гр.д.№607/2018г по описа на РС-Дулово
Моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете му – уважени. Претендира
разноски по списък.
II.А.К обжалва Решение №160 от
16.09.2019г. , постановено по
гр.д.№700/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово.
Моли
съда, в случай, че отмени Решение № 58 от 17.04.2019г., постановено по
гр.д.№700/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово, и уважи предявените от
него искове, да отмени като неправилно и Решение №160 16.09.2019г., постановено
по гр.д.№700/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово, и да присъди в негова полза сторените както във въззивното,
така и в първоинстанционното производство, разноски.
Ответникът
- ЕТ СИБЕЛ- БИЛГИН АХМЕД с ЕИК828028134
не депозира становище по жалбите. В о.с.з. моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е
спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС
намира въззивната жалба за частично основателна, по следните съображения:
В исковата
молба по гр.д. №700/2018г. по описа на Районен съд — гр. Дулово,
ищецът А.Д.К. претендира от ЕТ СИБЕЛ- БИЛГИН АХМЕД обезщетение за лишаване от
ползите на неговите 2/9 идеални части, възлизащи на 6 дка в идеални части от
ползваните от ответника 27 дка от имот с идентификатор 12022.30.5 в землището
на с.Вокил, осъществявано през стопанската 2015/2016г., по 80 лв. на декар;
обезщетение за лишаване от ползите на собствения на ищеца имот- нива с площ от
3.197 дка в землището на с.Вокил за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и
2018/2019 години, по 80 лв. на декар, в
общ размер на 1247,28 лв.
Основните
защитни доводи на ответника пред първата и въззивната инстанции са, че след
като е сключил договори за наем на тези имоти със свидетеля М.Д. и му е платил
по 80 лв. на дка., ползването му не е без правно основание. В подкрепа на защитната си теза представил на първата
инстанция н.а. № 72, том първи,
рег.№589, дело №64 от 2016 година по описа на нотариус К. от който е видно, че ищецът
А.К. – чрез пълномощника си М.М.Д. дарява на М.М.Д. своите 2/9 идеални части от
имотите попадащи в наследството на Х.С. и сочи, че е платил за ползването на
новия собственик на земята. По делото е представен и заверен препис от нот.заверено
пълномощно в превод на български под №03516 от 20.06.2016 година от което е
видно, че М.Д. е упълномощен да се разпорежда с имоти на ищеца в Република
България придобити по наследство. Застъпва се
становището, че след като М.д.е притежавал правото да се разпорежда с имотите
на ищеца, то той е притежавал и правото да ги управлява, като сключва договори
за аренда относно тях.
С постановеното
от първата инстанция решение искът е квалифициран като такъв по чл. 59 ЗЗД и
отхвърлен като неоснователен. Решаващият съд е извел, че липсва спор ищецът да притежава
качеството на наследник на Х.С. в чието наследство попада имот с идентификатор
12022.30.5. и през селскостопанската 2015/2016 година 27 декара от този имот е
обработван от ответника; че имот с
идентификатор 12022.34.12 с площ от 3.197 дка е собственост на ищеца и че през
селскостопанските 2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 години е обработвана от
ответника. Приел е, че спорът между страните се свежда до това на кого се дължи
рентата - на
представителя на собственика за втория имот или лично на собственика ищец,
както дали тя се дължи относно първия имот на новия собственик на идеалните
части на ищеца. Като решаващо е отчетно, че щом М.Д. бил упълномощен да
извършва разпоредителни сделки с имотите на ищеца, то това овластяване
обхващало и сключването на сделки за управление, т.е. имал право да отдава под
наем имотите на ищеца и да получава плащанията. Изтъкнато е, че на 22.07.2016г.
е прехвърлена собствеността върху 2/9 идеални части над недвижимите имоти
останали в наследство от дядото на ищеца в което попада и имот с идентификатор
12022.30.5
По искане на
жалбоподателя въззивната инстанция допусна събиране на доказателства в хипотеза
на чл.266, ал.3 ГПК като задължи ответника да представи договорите за наеми,
които е сключвал за имотите предмет на делото и документи за заплащането на
наемите, вкл. се допусна ССЕ и разпит на свидетел. В изпълнение на указанията въззиваемата страна
е представила два договора за наем за имот № 03401227, за две от стопанските
2017/2018г. и 2018/2019 г. - договор за наем №15 от 26.06.2017г. и договор за
наем №2 от 18.06.2018г, които са сключени от М.Д. от негово име и за негова
сметка, при липса на отбелязване да ги е сключил като пълномощник на ищеца; доказателства за платен наем на
същото лице за три стопански години /3бр. РКО/. Пред въззивната инстанция ответникът
представя решение по гр. дело №542/2019г. на PC – Дулово, с което М.Д. е осъден
да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване за получените от
него наеми в размер на 80 лв/ дка вкл. от процесните имоти за стопанските
години 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. Това допълнително дава основание
на ответника да счита, че исковете поначало неправилно са насочени спрямо него,
респ. ако бъдат уважени ще се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца.
Уважаването
на предявения иск следва от доказването на следните произтичащи от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, ответникът да я е ползвал през периода на претенцията при
липса на правно основание за осъществяването на подобни действия и настъпили в резултат
на общия факт /ползването/ обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. В
тежест на ищеца е пълното доказване наличието на всички тези предпоставки, с
изключение на отрицателния факт за липса на основание, като обратното се
установява от ответника.
Въззивният
съд приема за установен и безспорен факта, че ответникът - ЕТ през стопанските
2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. е ползвал имот № 034012, нива с площ от
3,197 дка, по плана за земеразделяне, сега с идентификатор 12022.34.12.
землището на с. Вокил, община Дулово. Този имот е изцяло собственост на ищеца и
не бил предмет на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт №71, том 5
, дело №694/2016г., вх.рег.№1207/22.07.2016г. на Служба по вписванията - гр.
Дулово. Ответникът е сключил договори за наем за този имот
с лице, което не е собственик, няма представителна власт за сключване на
договори за наем и получаване на плащания по тях, вкл. не са сключени от името
на ищеца, нито са негова сметка. Предвид това договорите за наем за този имот,
сключени между въззиваемата страна и свидетеля М.Д., не
обвързват ищеца, не са му противопоставими, поради което за същия дължи
обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД.
Обедняването
на ищеца е със стойността на рентното плащане за съответните землища, което
същият би получил от ползването на земята. По делото са
събрани доказателства, че за този имот ответникът е заплащал на трето за спора
лице наем в размер на 80 лв., колкото е претендирано и от ищеца. Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен в заявения размер от
767,28 лв.
Предвид
основателността на предявения иск за главница, основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху нея, считано от 02.10.2018г.
до окончателното й заплащане.
Представеното
и прието в хипотеза на чл.266, ал.1,т.2 ГПК от въззивния съд решение по гр.
дело №542/2019г. на PC - Дулово ( без данни да е влязло в сила) не може да се разглежда като
основание да се освободи от отговорност ответника. По това дело М.Д. е осъден
да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване за получените от
него наеми в размер на 80 лв/дка за стопанска година на лично негов имот - № 034012, нива с площ от 3,197 дка, по плана
за земеразделяне, сега с идентификатор 12022.34.12. в землището на с. Вокил,
община Дулово, за стопанските години 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. Действително
част от исковете, предмет на настоящото дело, се отнасят за обезщетяване на
лишаването от ползването на ищеца за същия имот и за същите стопански години.
Въззивникът не отрича, че и двата иска, и този срещу въззиваемата страна, и
другият срещу свидетеля й - М.Д., защитават един и същ негов интерес, но
изтъква, че те се намират в съотношение на неистинска солидарност, тъй като
двама длъжници дължат едно и също нещо, но едва когато единият от тях плати, се
погасява съответно задължението на другия длъжник, за да не възникне
неоснователно обогатяване чрез получаване два пъти на едно и също нещо. Въззивният
съд споделя тезата на ищеца подкрепена и с посоченото в тази насока Решение № 156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК. Поначало провеждането
на дело против два правни субекта които дължат едно и също нещо и осъждането им
не може да обезщети страната, а само реалното плащане на задължението. По
делото не се твърди и не са представени доказателства за заплащане от М. Д. на сумите,
присъдени за този имот по решението на ДРС. Предвид това проведеното производство срещу М.Д. няма
решаващо отношение към основателността на настоящите претенции. Такова значение
има плащането по едното от двете правоотношения, защото само изпълнението на
единия от тези субекти погасява дълга и на двамата към кредитора.
Предвид
това обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено, а исковете на
ищеца – уважени.
Относно
претенцията за обезщетение за ползването на нива с №030005, с площ от 54.014 дка:
В
срока по чл. 263 ГПК ответникът не е повдигал въпроси относно фактическите
изводи на първостепенния съд по фактическото ползване от негова страна на 27
декара от посочения имот за процесния период – стопанската 2015/2016г. Не са
повдигани въпроси и по устните уточнения
на експерта по назначената от въззивния съд СЕ – заявените от ответника
части през процесната стопанска година са 27 декара. Релевираните в о.с.з. пред
въззивния твърдения и възражения за неоснователност на претенцията поради това,
че частта на ищеца била отдадена под наем от М.Дерменджи на друг са
преклудирани и следователно недопустими за разглеждане.
Ищцовите
идеални части от този имот са били предмет на договора за дарение, обективиран
в Нотариален акт №71, том 5, дело №694/2016г., вх.рег.№1207/22.07.2016г. на
Служба по вписванията - гр. Дулово /л.53 от делото на РС/. Въззивният съд по
арг. от чл.146, ал.2 ГПК не възприема обоснованото от ищеца наличие на
преклузия да се ангажират доказателства за установяване на тези факти и също
съобразява представените от ответника в първото с.з. писмени доказателства. Дарението е в процеса на стопанската 2015/2016г.
и въззиваемата страна отговаря пред
ищеца по реда на чл. 59 ЗЗД за ползваната част от този имот за периода октомври
2015г. до юли 2016г., тъй като не са представени доказателства, че за
ползването в този период е разполагала с валидно и обвързващо ищеца правно
основание.По делото не се спори и
след изискване от съда са представени доказателства, че след това свидетелят М.Д.
е сключвал договори за наем с въззиваемата страна за ищцовите 2/9 идеални части
от този имот, които си е дарил. Тези договори за наем обаче са за стопански
години извън периода на претенцията.
В
конкретния случай размерът на дължимото обезщетение, определен до обедняването
на ищеца следва да се определи на база заключението по назначената експертиза. Съобразявайки това заключение, за
период от октомври 2015г. до юли 2016г.,
дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД на ищеца ще е 255 лева.
По
размера на претенцията не може да бъде коментирано приложеното от ищеца след
с.з. Решение №114 от 11.06.2019г., постановено по гр.д.№467/2018г. по описа на
Районен съд - гр. Дулово. То не е приобщено към доказателствата по делото и се отнася
до отношенията между ищеца и разпитания в заседание свидетел М.Д., които съдът
поначало не съобразява като релевантни за решаване на спора.
Във
връзка с тази претенция на ищеца не следва да се коментира и решението по гр.
дело №542/2019г. на PC – Дулово. По визираното дело на ДРС е уважена и
претенция на ищеца за неоснователно обогатяване за получените от М.Д. наеми за
притежаваните от ищеца 2/9 ид.части от наследствени земи в землището на
с.Вокил, но тази претенция също касае стопанските години 2016/2017г.,
2017/2018г. и 2018/2019г., като 2015/2016г.
не е включена в периода на претенцията.
Поради
частично съвпадение в крайните изводи на двете инстанции относно разгледаната
претенция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта относно
претенцията за главница до размера от 255 лв., като вместо него бъде
постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да я заплати, а в
останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По
жалбата срещу Решение №160 от 16.09.2019г., постановено по гр.д.№700/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово относно разноските:
След служебна проверка по редовността и
допустимостта на подадената основна въззивна жалба, въззивният съд е прекратил делото пред себе си
и върнал същото на първоинстанционния съд за произнасяне по въззивната жалба в
тази й част, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, и по това искане - за
изменение на решението в частта , в която в полза на ответника са присъдени 350
лв. разноски. Съдът погрешно е допълнил предходното си решение с отхвърлителен
диспозитив по отношение на искането на ищеца за присъждане на разноски,
отправено в исковата молба.
Въззивната
инстанция, след пререшаване на спора частично в полза на ищеца разпределя
отговорността за разноски за двете инстанции и заповедното производство
съобразно крайния изход от спора. Предвид това обжалваното решение се отменя и въззивната
инстанция след преглед на представените от страните доказателства за извършени
разноски определя по компенсация разноски на ищеца за двете инстанции в размер
на сумата 274лв. и 258 лв. - за заповедното производство
Така
мотивиран, ОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №160 от 16.09.2019г., постановено
по гр.д.№700/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово и Решение № 58 от
17.04.2019г., постановено по гр.д.№700/2018г. по описа на Районен съд — гр.
Дулово, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявен от А.К иск
по чл. 415 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ЕТ СИБЕЛ- БИЛГИН АХМЕД с ЕИК828028134 дължимост на
сума до размер от 255 лева - обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно
лишаване от ползването на собствеността върху 6 дка в идеални части от
ползваните от длъжника 27 дка от имот с идентификатор 12022.30.5 в землището на
с.Вокил за стопанската 2015/2016 година; в частта,
с която е ОТХВЪРЛЕН иск за установяване дължимост на 767.28 лева- обезщетение
по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на собствения на
кредитора имот- нива с площ от 3.197 дка в землището на с.Вокил за стопанските
2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 години на имот с идентификатор 12022.34.12.
,
както и в осъдителната част за разноските по чл.78 ал.1 ГПК изцяло, като вместо
това
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ СИБЕЛ- БИЛГИН АХМЕД с ЕИК828028134, че дължи
на А.К. сумата от 255 лв.,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за лишаване от ползите на неговите
2/9 идеални части, възлизащи на 6 дка в идеални части, от позваните от
ответника 27 дка от имот с идентификатор 12022.30.5 в землището на с.Вокил за стопанската 2015/2016 година; 767.28
лева- обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствения на кредитора имот- нива с площ от 3.197 дка в землището на с.Вокил
за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 години на имот с идентификатор
12022.34.12; законната лихва върху двете суми считано от 02.10.2018 година до
окончателното и изплащане, за които е издадена заповед №345 от 08.10.2018
година по ч.гр.д.№607/2018г по описа на РС-Дулово.
ПОТВЪРЖДАВА
в останалата обжалвана част Решение № 58 от 17.04.2019г., постановено по
гр.д.№700/2018г. по описа на Районен съд — гр. Дулово.
ОСЪЖДА
ЕТ СИБЕЛ- БИЛГИН АХМЕД с ЕИК828028134 да заплати на А.К., разноски по
компенсация за двете инстанции в размер на сумата 274лв. и 258 лв. - за
заповедното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: