№ 44718
гр. София, 13.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110128959 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и чл. 130 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на О. Л. Т. против М. С. Д. и М.
В. Е., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на т.1 от Анекс от 13.04.2022 г.
към предварителен договор от 01.11.2017 г., сключен между О. Л. Т. и М. С. Д..
С разпореждане № 76100/20.06.2023 г. съдът е оставил без движение исковата
молба като е указал на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на
установителен иск за прогласяване нищожността на договорна клауза - т.1 от Анекс от
13.04.2022 г. към предварителен договор от 01.11.2017 г., сключен между О. Л. Т. и М.
С. Д., ищецът следва да обоснове правен интерес от предявяване на посочените
установителни искове спрямо втория ответник М. В. Е. като има предвид, че същия не
е страна по посочения предварителен договор и анекс подписан към него.
С молба с вх. № ...../11.07.2023 г. ищецът посочва, че между страните е налице
образувано гр. дело № 7888/2022 г. по описа на СГС, 1-6 състав, по което дело
ответникът Е. твърди, че сключения на 01.11.2017 г. между ищеца и покойния Г. Т.
предварителен договор е прекратен едва на 13.04.2022 г. По посоченото гражданско
дело по описа на СГС са оставени без разглеждане като преклудирани релевираните от
настоящия ищец възражения за нищожност на на т.1 от Анекс от 13.04.2022 г. към
предварителен договор от 01.11.2017 г., които сега въвежда като основания за
предявяване на настоящите установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 1 и предл. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, твърди да е налице спор между него и
ответника Е. относно действителността на т.1 от Анекс от 13.04.2022 г. към
предварителен договор от 01.11.2017 г., сключен между О. Л. Т. и М. С. Д., в частта
предвиждаща договорът да се счита прекратен от датата 13.04.2022 г. Твърди се,
именно тази клауза да е основание за ответника да предяви осъдителен иск срещу него,
въз основа на което е образувано гр. дело № 7888/2022 г. по описа на СГС, 1-6 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответника М. С. оспорва изцяло предявените искове
като недопустими и неоснователни. Твърди, че с подписания между нея и ищеца анекс
на 13.04.2022 г. са уредени отношенията по между им и предварителния договор е
прекратен. Не оспорва, че е получила от ищеца сумата от ....... лева. Твърди, че е
1
върнала на ищеца ключовете от процесния апартамент за да не заплаща наем. Счита, че
ищецът няма правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като отношенията
между тях са напълно уредени с анекса от 13.04.2022 г. Заявява, че няма претенции към
ищеца и не разбира защо той води дело срещу нея. Оспорва документите за
здравословно състояние на ищеца като твърди, че същият ясно е разбирал подписаните
между тях документи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. В. Е. оспорва предявените искове като
недопустими и моли производството срещу него да бъде прекратено. Сочи, че ищецът
извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение
по установителния иск в производство по висящ исков процес, в които документът е
бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по чл. 193 ГПК. В
условие на евентуалност излага подробни съображения за неоснователност на
предявените искове. Претендира разноски.
При извършване на проверка на редовност и допустимост на исковата
претенция съдът намира следното:
Съдът служебно следи за наличието на абсолютните процесуални предпоставки
за допустимост на исковото производство, една от които се явява наличието на правен
интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Правният интерес от искова защита е винаги
налице, когато пО.ението на противната страна прави правното положение на ищеца
несигурно, като такава несигурност е налице винаги, когато противната страна оспорва
съответното право на ищеца. Следователно интерес от искова защита е налице, когато
между насрещните страни има правен спор относно съществуващо (или в определени
случаи за съществувало преди това) субективно материално право - при
неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува, или
неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува,
чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или
съществуване). Чрез исковото производство се цели установяване на действителното
правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо, която решава спора
по същество.
За наличието на правен интерес съдът следи в рамките на цялото производство,
като при констатиране на липсата му, изведена на база изложените твърдения, той е
длъжен да прекрати производството по делото.
В настоящия случай ищецът обоснова правния си интерес с твърдението, че с
уважаване на предявените установителни искове и прогласяване нищожността на на
т.1 от Анекс от 13.04.2022 г. към предварителен договор от 01.11.2017 г., сключен
между О. Л. Т. и М. С. Д., ще се установи действителната дата на прекратяване на
предварителния договор от 01.11.2017 г., което пък от своя страна е основание за
предявяване от страна на ответника Е. на осъдителен иск, въз основа на който е
образувано гр. дело № 7888/2022 г. по описа на СГС, 1-6 състав, по което възраженията
на ищеца за нищожност на т.1 от Анекс от 13.04.2022 г. към предварителен договор от
01.11.2017 г. са приети като недопустими.
Съдът счита за недопустими предявените срещу ответника Е. установителни
искове и съображенията за това са следните:
Не се оспорва между страните, а е видно и от доказателствата по делото, че пред
СГС е гр. дело № 7888/2022 г. по описа на СГС, 1-6 състав. Същото е образувано по
2
искова молба на ответника М. Е. срещу ищеца О. Т., с която е предявен осъдителен иск
с пр. осн. чл. 92 ЗЗД за осъждане на ищеца О. Т. да заплати на ответника М. Е. сумата
от ...... евро неустойка по предварителен договор от 31.03.2022 г.
С молба с вх. № 1569/09.01.2023 г. О. Т. е релевирал възражения за нищожност
на клаузата на т.1 от Анекс от 13.04.2022 г. с пр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД,
идентични с въведените основания за нищожност на исковете предмет на разглеждане
в настоящото производство.
С определение № 1643/07.02.2023 г., постановено по гр. дело № 7888/2022 г. по
описа на СГС, 1-6 състав са оставени като недопустими въведените от О. Т.
възражения за нищожност на клаузата на т.1 от Анекс от 13.04.2022 г. с пр. чл. 26, ал.
2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД. С оглед на това същият ги предявява като отделни искове в
рамките на настоящото производство.
В правната теория е прието, че правен интерес от предявяване на иск по чл. 124
ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД е налице, когато между страните съществува спор относно
действителността на сключен договор и правния интерес като абсолютна процесуална
предпоставка следва да бъде конкретен, а не хипотетичен. За да е налице правен
интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, то решението
следва да се отрази на правното отношение на ищеца и с уважаването му да се
постигне определен правен резултат. В настоящия случай с уважаване на предявените
искове няма да се постигне целения от ищеца правен резултат, тъй като по висящото
дело пред СГС възраженията за нищожност на ищеца Т. за приети от съда за
недопустими като преклудирани, а евентуално положително съдебно решение по
настоящото дело не би довело до тяхното разглеждане по гр. дело № 7888/2022 г.,
респ. не би било основание за отмяна по чл. 303 ГПК на постановено по гр. дело №
7888/2022 г. на СГС решение.
Това обуславя необходимостта от прекратяване на настоящото производство, в
частта, в която са предявени установителни искове спрямо ответника М. В.а като
недопустимо. На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на сторените от него
разноски за заплатено адв. възнаграждение в размер на .... лева съгл. представен към
отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № ...../30.05.2023 г., депозирана от О. Л. Т., в
частта, в която са предявени против М. В. Е. установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на т.1 от
Анекс от 13.04.2022 г. към предварителен договор от 01.11.2017 г., сключен между О.
Л. Т. и М. С. Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 45876/2020 г. по описа на
СРС, 36 гр. с-в в съответната част.
ОСЪЖДА О. Л. Т., ЕГН **********, да заплати на М. В.а Е., ЕГН **********
на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от .... лева – разноски за адв. възнграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване от ищеца пред Софийски градски съд
3
в едноседмичен срок от съобщението.
Делото да се докладва след влизане в сила на настоящото определение за
предприемане на съдопроизводствени действия по предявените искове против
ответника М. Д..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4